Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Битието явно е заоблено.
Щом не мога да намеря ъгъл,
в който да се скрия
и всичко, което захвърлям,
ме заобикаля и отново намира.
А пътищата някога били са върхове
и дупките по тях мечти за облаци...
Привличат и отблъскват се безбройни светове
във моя свят единствен с бясна скорост,
а той променя се и после пак се връща
при своята първоначална форма -
различна, но една и съща.
Защото битието всъщност е... заоблено.
© Мария П. Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2010, № 5 (126)
|