Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СБОГОМ НА ЦАНКО МЛАДЕНОВ
(03.II.1928-13.II.2008)

Лилия Илиева

web

Цанко Младенов е имал хиляди студенти в Софийския университет, Будапещенския университет и в Югозападния университет (който започна като Филиал на Софийския университет в Благоевград). Имал е и десетки колеги филолози и от други факултети. За добро или лошо, аз съм човекът, който професионално е бил най-дълго време с него и който професионалните врагове на Цанко Младенов (каквито не са му липсвали) многократно свързваха с неговото име чрез обобщителната фраза "Какъвто учителят, такава и ученичката". Това ме задължава да разкажа в негова памет някои неща, които вече малко хора знаят.

Цанко Младенов е роден в учителско семейство. Мечтата на баща му е била да живее в София. Затова Цанко Младенов е израснал в центъра на София, в района около Докторския паметник. Приятели от неговото детство са Петър Илчев, известен старобългарист, рано отишлият си преводач Владимир Мусаков (който е бил "вундеркиндът" на групата), Александър Фол (добре познат историк). От дете Цанко Младенов по настояване на баща си изучава френски език в Алианса, а когато дойде в Благоевград, продължаваше да получава вестник "Humanité" - единствения достъпен за българи френски вестник преди 1989 г. Четеше много френска литература; впрочем беше и най-добрият български позначвач на творчеството на маркиз дьо Сад, за когото казваше, че е бил много добре информиран за историята на България. Учил е в Първа мъжка гимназия в София заедно със своите приятели, а след това е продължил в Софийския университет. Спомняше си, че е започнал университетското си образование с основен прочит на "Slovanské starožitnosti" на Л. Нидерле. Известно време е преподавал български език на чужденци, а след това е постъпил на редовно асистентско място в Катедрата по български език на Софийския университет. По документи той беше на основна работа в тази катедра до пенсионирането си, а в Благоевград беше със статута на "временно преведен" като ръководител на Катедрата по език и литература.

Близо десетилетие Цанко Младенов е бил лектор по български език и литература в Будапещенския университет. Там е подготвил десетки българисти, общувал е с унгарски интелектуалци и се казваше, че най-популярният българин в Унгария е Цанко Младенов.

От времето, прекарано в София, Цанко Младенов е свързан с един своеобразен кръг на българските артистични и интелектуални среди, които са се срещали в известното някога кафе "Бамбука". На тях тогавашната власт е гледала с подозрение, защото името на това кафе беше използвано като нарицателно за място, където се събират хора, повлияни от "западната пропаганда". Когато аз бях студентка, това кафе на практика вече не съществуваше и беше нещо като бозаджийница.

През 1976 г. в Благоевград се откри Филиал на Софийския университет, който трябваше да готви детски и начални учители с висше образование. В него се създаде Катедра по език и литература, за чийто ръководител беше определен Цанко Младенов. В тази катедра първоначално работеха както филолози, така и художници и актьори. Първо се отделиха художниците, които не искаха да се отделят - поне не по този начин (обединиха ги със специалистите по трудово обучение). Хабилитирани преподаватели от Софийския университет идваха в Благоевградския филиал обикновено със заповед за наказание. В заповедите пишеше буквално: "За наказание се превежда във Филиала в Благоевград…". Това даде възможност в Катедрата по език и литература да се събере интересна група, подкрепена от актьори в Благоевградския театър - хонорувани преподаватели. В тази среда Цанко Младенов, облечен елегантно в скъп костюм, размахвайки артистично неизменната си лула, можеше и да попее някоя одеска "блатная" песен - например, "Там сидела Мурка, в кожанной тужурке, а у ней за лифтом был наган".

Проблем беше, че Цанко Младенов трябваше да се хабилитира. Той имаше публикации по литературна теория, литературна история, фонетика, морфология, диалектология. В Катедрата по български език в Софийския университет обявиха конкурс за доцент по българска диалектология. Какво по-безобидно от тема като "Вид и време на глагола в Брезнишкия говор"? Оказа се, че в подкомисията на Висшата атестационна комисия възразиха на избора му с мотива, че "стои на позициите на субективния идеализъм", и процедурата се проточи години. По това време в катедрата дойде и се хабилитира Славчо Петков, който пък беше обявен от един от своите рецензенти за "вулгарен материалист". Студентките (при съществуващите тогава специалности момичетата преобладаваха) много харесваха Цанко Младенов. Идваха да ме молят да им съдействам да им разреши да го фотографират, но той отказваше.

Мисля, че най-плодотворен момент в творческата биография на Цанко Младенов е бил престоят му в Будапеща. Там той беше събрал много ценен архив - документи, свързани с България, част от който беше в Катедрата и - надявам се - още може да се събере. Във връзка с този архив той направи няколко публикации, които няма да загубят своята стойност.

В Будапеща Цанко Младенов беше работил в лингвистична среда, която в методологично отношение като цяло беше по-модерна от българската. Цанко Младенов обичаше да цитира своя приятел по пиене Георги Джагаров, който го наричал "главатаря на българските структуралисти". По това време определения като "структуралист", "субективен идеалист", "вулгарен материалист" бяха фатални.

В лингвистиката Цанко Младенов беше в близки човешки отношения с Мирослав Янакиев, Петър Илчев, Иван Добрев, Георги Герджиков. Това бяха и неговите съмишленици в езикознанието.

В литературните среди той е бил близък с автори като Минко Николов и Юлия Кръстева. Разказваше ужасяваща история за самоубийството на Минко Николов, а сме имали възможност да се убедим, че известният френски литературовед и лингвист Юлия Кръстева е запазила доброто си отношение към него.

За първи път видях кой точно е Цанко Младенов през 1976 г., на защитата на голям докторат на Иван Славов в 272 аудитория на Софийския университет. Огромната аудитория беше препълнена, а докторантът беше загубил гласа си и помоли "своя добър приятел, преподавателя по литература Цанко Младенов" да прочете автореферата му. Тогава разбрах, че преподавателят с красиво и одухотворено лице, когото бях срещала по коридорите на университета, е известният на тогавашните студенти като име Цанко Младенов, "структуралист" и мразен от много литературоведи. Това беше моментът, в който в българското литературознание течеше сериозен естетически спор: дали принципът на партийност в литературата е въведен от Ленин (както твърдяха съветските другари), или е съществувал и преди това; убедително се наложи първото мнение. Пиша това, за да се види в каква среда съществуваха "структуралистите". Тъй като Цанко Младенов беше и "критикуван" като семиотик, ще кажа, че той наистина беше чел Чарлз Пиърс и това беше отразено дори в лекциите му пред педагозите. Самият той смяташе, че има приноси в областта на семиотиката, и се дразнеше, когато изтъквах Иван Саръилиев като първи специалист по Пиърс у нас, защото Саръилиев наистина е само един информатор у нас за американския философски прагматизъм. Всъщност след Ив. Саръилиев у нас има дългогодишно празно пространство, след което идват работите на Цанко Младенов, свързани със семиотиката.

Днес Цанко Младенов е при приятелите от своята младост. Отиде си българският структуралист. В спомена за него ще избледнява несъщественото, ще остане боговдъхновеното. Както казваше приживе друг наш колега и приятел, който отиде в по-добрия свят - Момчил Чалъков: "...имаме искра Божия. Може да е малка, но е искра Божия". Ще има още хора, на които ще им свети искрицата на Цанко Младенов!

 

 

© Лилия Илиева
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 3
© Електронно списание LiterNet, 01.10.2008, № 10 (107)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 3.