* * *

web | Видове

В безумната тълпа съм проповед,
объркано, нечувано тъжовен...
Надничайте във очните ми ябълки,
докато не се отронят и не ви затиснат.
Думите ми дишат в тях.
И още:
В безумната тълпа се вия гол
и някак змийски е оттенъкът
в оръфания подгъв на очите й.
Заченато е шествието
и аз съм някъде в средата.
Вгледайте се.
Скулите ми са изсечени нетрайно,
носът е строг,
ушите ми - големи.
Вгледайте се -
там някъде,
в средата на безумната тълпа,
стаен е повика
и по телата
голото е вече с лунен тен,
защото има нещо, някъде, където
нещо потреперва
в безумната тълпа.

© Красимир Симеонов, 2003
© Издателство LiterNet, 10. 11. 2003
=============================
Публикация В: Красимир Симеонов "Видове". Варна, 2003.