РАВНОДЕНСТВИЕ

web | Видове

Докато димяха полетата
и от пипане
проглеждаха слепите
                        и немите
проговаряха;
докато оня бе всичко -
изворната вода
и сандалите
в ръката на босата циганка...
какво бе в очите й?

Докато димяха полетата
и катуна ме следваше
умълчан,
и калта бе преддверие,
и децата мърсяха със нея
лицата си... Какво бе
във очите им?

Докато димяха полетата още,
босата прегърна децата
и те я прегърнаха.
(А старците бяха се впили във ризата й;
и това - докато димяха полетата призори;
а децата гледаха старците тихо
и всичко -
                        когато проглеждаха слепите
и немите проговаряха...)

Не стигна водата
и топлото из ръцете
на циганката.

Димят още полетата
привечер.

© Красимир Симеонов, 2003
© Издателство LiterNet, 10. 11. 2003
=============================
Публикация В: Красимир Симеонов "Видове". Варна, 2003.