* * *

web | Видове

Когато
от сляпото свое безсъние
скъсам
повече милост
за стиховете си,
като от войнишко сърце,
изпишете ми
за излишното тяло
легло до прозорец.
                          Когато
задъхан
погледна
и лекаря,
не му напомняйте
за забравените в черепа
ножици.
Полужив,
оставете ме
на легло до прозорец,
за да виждам
врабчетата...
Но когато
от поезията
останат пътеки,
безбожно единствени
и предвидени,
не плачете,
че непредвидено
съм ги изоставил.
И не бийте заря
с кастанети
от кости -
ще ви заседнат
глобално проблемите;
остъклете машината
                                просто
и вместо до прозорец
ме оставете
до нея.

© Красимир Симеонов, 2003
© Издателство LiterNet, 10. 11. 2003
=============================
Публикация В: Красимир Симеонов "Видове". Варна, 2003.