РАЗХОДКА ИЗ ГРАДИНАТА НА УОЛТ

web | Стоях и слушах

В памет на Мариус Теофилов

Аз идвам, за да потвърдя
с безбройните говорещи езици
на всеки стрък трева,
порасъл
в одеалото на Господ:
Да,
тревата днес е друга.

Тревата,
която е навсякъде -
в скалите, из полето и по улиците,
между косите на умрелите,
в зениците на укротените
и въздуха.
А растежът й е Новия език,
с който днес е бременна земята.
И много думи могат да се кажат,
но едничка стига:
    Дишам!
Тя пробива в този миг
една скала,
полето дави и разцепва улица,
укрепва нашите гръбначни мозъци,
задушава плевела на безразличието, диша.
Диша.
Диша!

II.

Така възпявам тялото на Думата,
която сред звездите
пише кръговрата;
трепти на майка ми във слепоочието
и попива от кръвта
на младите и стари живи,
на младите и стари мъртви.

Аз идвам, за да потвърдя:
Ще те замествам
във учителската работа.
И когато видя нечия душа заплетена
във мъките, ще я докосна
съвсем по бащински,
дори да трябва да призная,
че когато слизах като бог,
за да те търся,
се отчайвах
и те търсех другаде,
но никъде не те намирах...

© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Красимир Симеонов. Стоях и слушах (стари и нови неща). София: Сонм, 2006.