ПИЗА - В КЛЕТКАТА
И В "СЕЙНТ ЕЛИЗАБЕТ" -
КЛИНИКАТА ЗА ДУШЕВНОБОЛНИ
ЗАТВОРНИЦИ
писмо

web

Езра,
как успя да го направиш -
да дадеш душа на своята душа?

На площада в клетката
приседнали са смъртниците
и подрънкват с черните си сенки.
Къде сега е "Аз", къде си "Ти"
и "Вечност"? -
моля те, да ме научиш.

Признатите поети
все ще продължават да въздишат
над естествените си неща.
Все ще се оплакват
от поскъпването на хартията,
от коремни болки
и от своето самодоволство.

Любопитсвото в очите ти набъбва,
пречупено от железата -
то търси другите подобни
сред хората отвъд...

Но отвъд сърцето ти е пусто;
отвъд сърцето ти, повито в дреха
с източна украса.

Тринайсет зими
пролетта не идва после
и едва се чуваха
песните на млечнобелите ти деви -
нимфите, които се завръщат
от панаира в Рим.

Накрая: Още спират да играят
невръстните хлапета,
когато покрай тях минаваш
и те замерват с камъни от твоя път.

Ето, над това се чудя
вече доста време.

© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2007, № 3 (88)