* * *

web | Кожа

Заведи ме вкъщи.
Там, където
се топи снегът
и в шепите на мама гасне,
а баща ми
ме държи за рамото
и се усмихва.
Заведи ме вкъщи.
Ще се върна
с теменужки за роднините;
за мъртвите ми дядовци
            да поговорим
и баба за последно
на морето да покажа -
            да си кажат сбогом
            и така нататък.
Заведи ме вкъщи.
            Моля те.
Защото съм във възрастта
на гордите мъже
по-ниски от тревата;
с дом от точки
            и от запетаи,
с мебели от слама.
Заведи ме вкъщи.
Ще направя всичко,
само ми стисни ръката, дъще.

Заведи ме вкъщи.
Заведи ме вкъщи.
Заведи ме вкъщи.

© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2004
Красимир Симеонов. Кожа. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Красимир Симеонов. Кожа. София, 2004.