ВЪН ВИЯТ КУЧЕТА

Красимир Симеонов

web | Кожа

Защото е пролет и сигурно са разгонени.

Кучетата се събират по няколко и се съвъкупляват.

После празнуват и си джафкат ексцентрично около дискотеките. Кучетата са приятели на човека, макар той да не им е приятел. Кучетата са добри кучета. Аз обичам кучетата. Аз обичам. Аз.

Вън вият кучета.

Вече разпознавам интонацията - кога са гладни, кога са разгонени, кога са на зелено или из града за оглед.

Кучетата са добри кучета. Тъжно ми е само зиме, когато се разхождат по снега, въпреки босите си лапички. Тъжно ми е само когато чувствителни красавици се извръщат обидено от орязаните им крайници. Тъжно ми е само когато близват ръката на градското дете, за да я стоплят, а тя така бързо изстива...

Кучетата са добри кучета. Тъжно ми е само през лятото, когато в дупките им смърди на мърша и загнили потомства. Тъжно ми е през лятото, когато всички ги хранят благосклонно с отпадъците си. Тъжно ми е през лятото, когато и смъртта им е човешка...

Кучетата са добри кучета. Тъжно ми е само есента, когато ги давят из далечните кладенци. Тъжно ми е само есента, когато умират без стон. Тъжно ми е само есента, когато оцеляват хората...

Аз обичам кучетата.

Защото бях кладенеца, в който изхвърлиха мъничко кученце, и не можах да се убедя, че не съм го удавил. Защото кучетата са или мъртви, или живи и когато едно куче е мъртво, то не е живо. Толкова е просто, толкова е кучешко. А може би винаги съм мразил кучетата заради единствения им дефект - да обичат хората. Няма да се учудя, ако излязат най-великите лицемери...

Спокоен съм, че ще умра словесен, далеч от кучешките и човешки бардаци. Но и съм спокоен, че от мен ще извърне обидено красивата си главица някоя принцеса, защото принцовете, дори сред кучетата, винаги ще са на мода. Спокоен съм, че от мен си отиват недостойните, които никога не са ме имали, и че аз успявам да си тръгна от тези, които съм обичал.

Ауууууууууууууууу.

© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2004
Красимир Симеонов. Кожа. Варна: LiterNet, 2004