ТРИ ЕТЮДА ЗА БОЛКАТА

Красимир Симеонов

web | Кожа

- 1 -

Миг след като я завърши, авторът се превръща в един от многото читатели на творбата си. Няма значение какво е искал да каже, какво ни е открил в нея за себе си и какво го е боляло тогава - миг след като редовете са завършени, творецът става техен страничен наблюдател. Така че е полезно, преди да издадеш поредната си книга, да я оставиш да си “почине” от теб за месец-два, да не я поглеждаш или редактираш, да не мислиш за нея; така тя лесно ще намери мястото си в другия свят от незрими значения, към който всеки от нас се стреми и който изглежда толкова непостижим.

- 2 -

Аз не пиша така, сякаш стъпвам на пръсти около болен; аз пиша така, сякаш крача около ранен боец по време на битка и му крещя, че е червей или друга твар; вдигам го на бумеранга на собствената му ярост и го засилвам в небесата. Тръгвам си малко след като усетя, че бумерангът се връща със страшна сила към главата му. Изнуреният човек се сблъсква със себе си, а аз гледам отстрани взривяващите се от болка галактики на съществото му.

- 3 -

Ох, мамо...

© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2004
Красимир Симеонов. Кожа. Варна: LiterNet, 2004