 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО ДЯДО МИ ПОДАРИ И КОЙТО ЗАГУБИХ ВЕДНЪЖ, КОГАТО БЯХ ПИЯН
Красимир Симеонов
Той е с черни стрелки, с бял циферблат, с черен кант по края, кръгъл и средно голям. Стои на лявата ми ръка. Нощем го свалям. Свалям го и когато се къпя. Спя близо осем часа и се къпя около тридесет минути. Веднъж лявата ми ръка беше счупена в китката. Тогава го носех на дясната и се къпех с нанизана на лявата ръка найлонова торба; и спях на една страна; и ръката не ме болеше. Но това беше отдавна.
Средно кръгъл, с голям черен кант по стрелките, а стрелките - в центъра на белезникавия циферблат... Той понякога избързва, но не много.
Големият бял кръг е с черно в края. Стрелките му започват от точка. Точката мърда малко по малко, за някои пулсира. Тя не пулсира, защото мърда малко по малко; защото в нея има някакви неща, дето я мърдат и мигат -
миг - мръд
миг - мръд
миг - мръд
миг - мръд.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2004
Красимир Симеонов. Кожа. Варна: LiterNet, 2004