ПОЕМА ЗА ЛЮБОВТА

web | Езерни очи

Има едно куче в съседния двор,
близо до мястото, където работя.
От писъците му и от дългото псуване
разбираме кога го хранят или бият.

Виждам кучето от съседния двор
само сутрин, на път за работа.
То не е вързано и въобще не е агресивно,
и нощува до купичката си на тротоара.

Притеснява ме наистина упоритото му търпение
да посреща новодошлите. То не си проси
внимание и не си търси белята,
а им съчувства с поглед.

През зимата казаха, че се било отървало -
че е замръзнало или било ударено от кола,
но после се върна съседското куче
с особен тик в натежалата си глава.

Оттогава, когато сутрин
още първият негов колега го ритне с крак,
то не мръдва, а накланя глава със разбиране,
сякаш моли човека да го ритне пак.

Колко нетрайна е хорската обич
и колко силна е кучешката любов -
кучето с невероятния тик си отиде в деня,
когато фалира фирмата от съседния двор.

Умряло е кротко, казаха, без напрежение -
все така върху плочките на тротоара;
все още до купичката си, незавързано,
и все още без капка вода.

Взехме в среднощ с двама приятели
трупа му от казана, в който беше захвърлен.
В болницата добри хора го подложиха
                                        на аутопсия
и потърсиха причините за смъртта.

Представете си шока - оказа се,
че множеството контузни рани,
скъсаните мускули и счупените ребра
не са убили животното: кучето бе умряло

                                    от масиран инфаркт -
сякаш е знаело,
че семейството му си тръгва от малкия двор
и от строшената му купичка
по-късно през деня.

© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Красимир Симеонов. Езерни очи. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Красимир Симеонов. Езерни очи. София: Захарий Стоянов, УИ "Св. Климент Охридски", 2006.