Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЯКЪДЕ НАКРАЙ СВЕТА
web | Езерни очи
Из уличките
на малкото градче във планината
потрепват хора.
Те купуват хляба си с купони,
останали
от бабините времена.
Дърветата във тихичкия град са пролетни,
а до училището има извор
вече близо сто години…
Поемаме на юг, където свършва пътят.
Там има девет къщи
с два кладенеца; има и овце.
Сядаме на каменните плочи; пием по ракия,
а овчарят си мърмори:
"Идват тука някакви,
дишат въздуха
и го превръщат в трици,
които и овцете не ядат."
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Красимир Симеонов. Езерни очи. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Езерни очи. София: Захарий Стоянов, УИ "Св. Климент
Охридски", 2006.
|