ЛЕДЕН СВЯТ

web | Езерни очи

Няма жива душа.
Аз отивам за хляб.
Осемдиоптъров лед ме дели
от вкочанената улица.
Спъвам се, падам. И по костенурски
                           махам с ръце
и с крака, и се прощавам
със облаците.
                           Защото

няма жива душа
и аз - забоден с карфица в снега
                           скарабей допотопен -
се превръщам във ледена статуя
бавно...
                           Но ме разбужда някакво
топло носле,
което ме бута в гърба
и минава пред мен, за да впия
                           във козината му
ноктите си.

Изправям се най-после,
                           но съществото
ме пази през целия път,
(за да не падна с покупките).

Не видях това куче на другия ден,
                           нито някога вече,

а мислех от хляба да му отчупя,
но с брат ми сме толкова бедни...

© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Красимир Симеонов. Езерни очи. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Красимир Симеонов. Езерни очи. София: Захарий Стоянов, УИ "Св. Климент Охридски", 2006.