СТРАХУВАМ СЕ

web

Аз знам защо се е родил - да ме отрича.
Да слага "края на света" в графата "разни".
Като се мразя - и за двама ни да ме обича.
Но заобичам ли се много - да ме мрази.
Като направя от мухата слон - да стъпче слона.
Да се усмихва: "Рано е!", когато плача, че е късно.
В най-богохулните ми нощи да ме смята за икона -
в несбъднатите ми коси да се помоли с пръсти.
Но... възвися ли се до дух - да ме завръща в тяло.
И по вампирски зъбите му в мрака да засветят.
И всичката ми крехка възвисена цялост
да се взриви на стенещи налюбени парчета.
В началото на приказката да стовари края.
И точно като лъсна пода - да нахълта прашен.
Аз знам защо се е родил. Но той не знае.

И затова е толкова безстрашен.

© Камелия Кондова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.11.2007, № 11 (96)