Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРЪЧМА
web
Тази оргия вече прилича
на зверилник, нападнал сърцето.
Всяка чаша е доза циничност.
А пък всяка циничност е крепост.
Зад стените се крият човеци.
Тъй успешно се крият, че помня -
как веднъж, преди някаква вечност,
за секунда ги мернах свободни.
Ще им плащам ракията. Дълго.
Даже там - на небесната маса.
Производна на чуждите дългове -
аз без тях съм едно междучасие,
прозвъняло в средата на смисъла.
Ще им плащам - и с песен, и с брадва.
И с тъга... не за лошото писане,
но за лошото мислене - трябва!
© Камелия Кондова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.11.2007, № 11 (96)
|