Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗБОР НА КОНЦЕПЦИЯ ЗА КАЧЕСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Иван Велчев

web

Проблемът "качество на образованието" изисква дефиниране на самото понятие и избор между различни концепции за качество. Изглежда днес управлението на тази сфера е склонно да търси количествен подход към този проблем. Не бива да се пренебрегват обаче традиционните хуманистични решения. Изборът на концепция за качество на образованието следва да бъде съобразен с различни гледни точки и подходи, с особеностите на националния образователен контекст и с тенденциите в неговото развитие.

КВАНТИФИЦИРАНЕ НА КАЧЕСТВОТО

Днес езикът на икономическия анализ измества езика на ценностите, чрез който традиционно се интерпретират проблемите на образованието. Акцентът се полага не върху философията, а върху икономиката на образователния процес. Ключовите понятия на този подход са ефективност, стандартизация, контрол, добавена стойност и, разбира се, измерване. Той се основава на измерване чрез стандартизирани индикатори и методи за оценяване. Смяната на езиците, респективно на гледните точки към тази проблематика става все по-осезаема. Докладът на ЮНЕСКО от 2005 г. за инициативата "Образование за всички" изтъква, че "в последните години образователните политики се формират въз основа на количествените аспекти на образованието", както и това, че има съгласие относно необходимостта от образование с високо качество, но не и относно съдържанието на това понятие1.

Посочените ключови понятия не липсват и в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015). Като съществен проблем в нея се изтъква липсата на ефективна2 система за вътрешно оценяване на качеството на образованието; като едно от най-важните условия за развитието на системата на училищното образование се посочва "изграждането на модерна, ефективна и обективна система за контрол и оценка на качеството". Посочва се и това, че "не може да бъде осигурено качество на образованието, без да съществуват надеждни механизми за измерване на постигнатите в образователния процес резултати". Въпросните "надеждни механизми" се разпознават в лицето на "стандартизирано външно оценяване", "на тестовата форма във всичките й разновидности".

Уклонът към количествата, към цифрите е обясним. Глобализиращата се икономика поражда безпокойства в отделните страни относно това, дали техните образователни системи формират умения, необходими за икономически растеж в условията на нарастваща конкуренция. Израз на тези безпокойства са международните образователни изследвания, използващи сравнителни индикатори, както и засиленият мониторинг в образователната сфера. Техен израз, за съжаление, е и паническият отказ от всичко, което не се поддава на измерване, което не може да се впише във вездесъщите четири отговора на тестовата задача.

Качеството на образованието едва ли може да се установи само чрез измерване на количества, но някои от тези количества все пак влияят върху него. Не е без значение например броят на учениците в паралелката, броят часове, предвидени за усвояването на учебното съдържание по даден предмет в даден клас, процентът от брутния вътрешен продукт, влаган в образованието, и др. От значение е, разбира се, и училищната сграда - особено като се имат предвид такива любопитни феномени на българската образователна практика като учебен процес на две смени и училища, споделящи една сграда. Значението на тези и подобни количествени параметри е безспорно, но въпросът е в това, че в специфичен свят като този на образованието връзката между количество и качество не е така пряка, както би ни се искало.

БИХЕЙВИОРИСТИЧЕН ИЛИ ХУМАНИСТИЧЕН ПОДХОД КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Изборът на език в посочения документ на МОН е всъщност избор на подход към качеството на образованието. Един, би могло да се каже, априорен избор, тъй като не е сериозно дискутиран в образователната колегия и в публичното пространство и не е ясно как се отнася към вътрешната логика на образователната система, дали удовлетворява очакванията на обществото и т.н. Този бихейвиористичен3 в същността си подход към проблема за качеството на образованието се основава на стандартизирана учебна програма, на цели и критерии за оценяване, определени независимо от обучаемия. За него същността на образователния процес е в "изпитването", в проверката на знанията и уменията, осъществявана най-вече с тестови задачи.

На този фон изпъкват безспорно по-добрите възможности на хуманистичния подход да постигне качество на образованието, като държи сметка за индивидуалните образователни потребности. Той отхвърля стандартизираната учебна програма и насърчава обучавания да изгражда свои собствени значения. Оценяването при този подход има информативен характер - то осведомява ученика за качеството на собственото му учене.

Накратко, според бихейвиористичното виждане качеството е функция на това, дали индивидът удовлетворява изискванията на системата към него, а според хуманистичното - на това, дали системата е в състояние да удовлетвори потребностите на индивида.

АСОЦИАЦИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

От беглото сравнение между посочените подходи следва, че едва ли може да бъде наречена сполучлива онази концепция за качество на образованието, която не отчита различни гледни точки към самия проблем. На анонимния бюрократичен глас все повече се противопоставя този на образователната колегия. Тя дискутира проблема - и вероятно ще го дискутира все повече - в свои форуми, включително и в специализирания периодичен печат.

Сред амбициите на наскоро създадената Асоциация на учителите по български език и литература е и тази да насърчава диалога по актуалните проблеми на образователната система, включително и по тези, свързани с качеството на образованието. Нейната дейност ще се основава на разбирането, че образователните цели са постигнати, когато ученикът изгради умение да проблематизира; че образованието е процес, който не пропагандира някаква институционализирана истина и не приключва с "верния" отговор на тестовата задача. Асоциацията се надява да обедини съмишленици около схващането, че качеството не може да бъде измерено само чрез количества, само чрез числа; че в него има и един трудно поддаващ се на измерване, но значим елемент - "качеството" на образа на света, който изгражда ученикът. От този образ зависи дали умее да разбира другите хора и самия себе си, дали е в състояние да се ориентира в противоречивите реалности на съвременността. Казано в стила на Борхес - дали умее да чете знаците в безкрайната библиотека, наречена свят. Грижата за тези насъщни потребности на образоващия се индивид насочи вниманието на Асоциацията към: 1) подобряване на ролята на предмета български език и литература за изграждане на основополагащи познавателни умения и утвърждаване на хуманитарни ценности, свързани с достиженията на българската култура; 2) развитие на професионалните компетентности на учителя; 3) подобряване на комуникацията в системата на средното образование.

СПИСАНИЕ "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА"

Съществена роля в дискусията за качеството на образованието има специализираната педагогическа периодика. Радостен е фактът, че списание "Български език и литература" отделя голямо място на страниците си на този проблем. То работи за качеството на обучението по предмета, като запознава читателите си с иновативни подходи към обучението, свързани с интерактивни техники4 и развитие на критическото мислене, предлага методически насоки за създаване на текстове в основните ученически писмени жанрове, както и стойностни анализи на художествени текстове. Списанието публикува и изследвания, основани на емпирични данни, на неговите страници се обсъждат новите учебни програми, методи за оценяване5 и изпитни формати, квалификацията на учителите и още много проблеми, непосредствено свързани с този за качеството на образованието.

Както знаем, решаването на даден проблем зависи от сполучливото му дефиниране. Не можем да очакваме решаване на проблема за качеството на образованието, без да сме определили в какво именно се състои той. С увереността, че дискусията по този проблем е неизбежна, бих предложил следните параметри на концепция за качество на образованието:

• съобразена е с основната цел на образователната система - "да позволи на децата да достигнат пълния си когнитивен, емоционален и творчески потенциал"6;

• позволява на учителя да изяви професионалните си умения и му позволява да ги усъвършенства;

• съответства на социокултурната специфика на страната, на утвърдените ценностни ориентации и на образователните традиции;

• позволява осъществяване на образователен процес, чужд на "моносемантизма", насърчаващ възприемането на света като сложен феномен;

• изисква финансиране на образователната система, съответстващо на задачите, които стоят пред нея в контекста на амбицията на Европейския съюз за изграждане на висококонкурентна икономика, основана на знанието.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Education for All Global Monitoring Report 2005 - The Quality imperative. [обратно]

2. В цитатите от Националната програма курсивът навсякъде е мой - И.В. [обратно]

3. Бихейвиоризъм (от англ. behaviour - поведение) - психологическа школа, за която единствен обект на психологията е поведението, поведенческите реакции. Съзнанието като обект, който не може да се наблюдава непосредствено, не представлява интерес за нея. [обратно]

4. Показателен пример в това отношение е статията на А. Атанасова "Интерактивни техники в часа по български език", кн. 4/2006. [обратно]

5. Виж статията на доц. д-р А. Дамянова "Тестът в оценяването: митизация на технологията", кн. 3/2005. [обратно]

6. Education for All Global Monitoring Report 2005 - The Quality imperative. [обратно]

 

 

© Иван Велчев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 1
© Електронно списание LiterNet, 10.05.2007, № 5 (90)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 1.