Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОЕМА, НАПИСАНА ТАМ ОТ ЕДИН ЛУД

web | Бяло потъване

1.

Ето я държавата - ето я -
пуснете ме - ето я!
Кой я намушка, изтекли са
градовете и селата й.

Тя се е. Самоубила!
Ей вие, министрите, защо плачете?
Не е от операция!

Отче наш, ти, който си в София!
Ще ти светя маслото!

Душите на лудите спят в памука.

2.

Мамо, тук има един индиец
от Германия.
Който все, все, все противоречи,
че е от братска Ирландия.

Казвам му. Че не ми е брат,
понеже съм от Съвсем Друга България -
но. Той ме прегръща.

Не знам какво да правя с брат си -
да си призная ли - кажи ми.

Раждала ли си някога ирландски индиец.

3.

Не се сърди. Че ти пиша така -
защото ме научиха до десет.
И сега... Като ме бият три пъти,
знам, че са ме били осем.

Вчера минах през едно
затъмнение и ми стана студено, и
не ме биха обратно.

Изпрати ми едно-две-три-четири-пет
камъчета да си ги изчислявам.

И да си ги имам първоначално.

4.

Храня се с лишеи и корени - призрак съм
и не се плаша вече от себе си.
За където и да тръгна. Стигам. При същото.
Защото винаги нося тялото си.

А нима са ми нужни неговите очи,
че да виждам два пъти повече?
Защото аз не съм ловецът, мамо, а звярът.

И тогава пазачът хвърли габърчета
в очите ми - и целият свят се спука!

Защото аз не съм ловецът, мамо, а звярът.

5.

Недей да се сърдиш! На Мария, мамо!
Защото тя е дева Мария.
Сигурно сега й е много мъчно
дето ме е топила пред органите.

От обич го е направила. Мамо!
От обич към държавата.
От обич, от обич, от обич...

Да простим, което е от обич.
Отмъщението е джуджето у човека.

Имам гордост, но не я употребявам.

6.

Вчера ми показаха държавата.
Тя. Беше кръгла. И навсякъде.
И където и да тръгнеш -
все, все, все си остава вътре.

Имало една - друга държава.
Която била отвънка
и не се прониквало жив.

Сега ми е обяснено
и ако съм все такъв

ще ми подарят още една инжекция.

7.

Вчера много ме боля главата
заради целия свят -
ох, решетката - умря една пеперуда
също като две икони.

На едната беше твоят Христос,
на другата червено.
Но после. Заваля. Ух, нямам пари!

На гърба ми се залепи - махни се, санитарино!
Въртях се, въртях се, но той не падна.

Като си легнах пеперудата я нямаше.

8.

Сестрата ми каза, че имам голям нос,
но иначе е хубав.
И сигурно. Дишам - много хубаво
като че ли съм слон.

Беше мъничка. И лекичка - и
друсаше се, и ми викаше
ти си едно слонче, ох, слонче...

Един ден като имам деца
искам да приличат на сестри -

нали слончетата си имат Бащи?

9.

Вчера пак ме възкръснаха!
Извличай си поуките от тука!
Но днес има свиждане с държавата,
най-после ще видя майка си.

Майко, майчице!
Имам си знаменце -
махам си-махам си -

Зна-чи мир! Зна-чи мир!
Зна-чи мир! Зна-чи мир!

Смърт!

10.

Гражданино професор!
Гражданино доктор!
Гражданино Полковник!
Гражданино Подполковник!

Обещавам се! На двайстия конгрес!
Обещавам се на трийстия конгрес!
Обещавам се на 30 по 20!

Обещавам се,
докато стане бъдеще.

А като се мръкне ще ми целунете задника.

11.

Ох, майчице, майчице, ох!
Защо ме бият,
когато аз не съм
виновен за думите?

Кой ги обрича в устата ми?
Защо не бият природата?
Защо мене, нищожния?

Нищо, майчице, майчице... Колкото
пó съм нищожен, пó ми е добре.

Да не й е мъчно на България.

12.

Ето сега ще си побая за късмет.
Цикламена амена,
амена мамена,
през девет морета карана-арана.

Лечка-полечка,
дечка полази,
руки-уруки,

Аз,
Вас,

Свети Спас.

13.

Мамо, вече ми е по-добре,
защото. Ме бият за мое добро.
Че да се видим по-скоро
като мине комисията.

Комисията много. Ме обича.
Тя е зелена като мене
и аз ставам все по-бял, бял, бял.

Казаха, ах, през май като цъфнат
налъмите ще си дойда -

Мамо, много ми е зелено за тебе.

14.

Нарисувах си кобилка, мамо,
но санитарът мръсникът му я замаза
с гадната си бяла престилка,
помниш ли, дядо имаше кобилка?

И понеже. Не ме пускат много навън
стаята ми тичаше-тичаше-тичаше,
умори се и по хълбоците й изби пот.

Влагата ме разсипа, мамо!
Мъчно ми е за Мен и Държавата.

А навън всичко стана зеленоидно.

15.

А сега да попълня формуляра.
Роден - защо?
Образование - безсмислено.
Професия - враг.

Ръст - много нисък.
Народност - чужденец.
Семейно положение - народно.

Лице - оплюто.
Очи - безразлични.

Особени белези - обеца на ухото.

16.

Гражданино професор!
Гражданино доктор!
Гражданино Полковник!
Гражданино Подполковник!

Обещавам се на 20 век!
Обещавам се на 30 век!
Обещавам се на 30 по 20!

Обещах да те забравя, Господи!
Обещах се на Държавата, мамо!

Душата ми си легна в памука.

1990

 

 

© Иван Радоев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2004
Иван Радоев. Бяло потъване. Децими. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Иван Радоев. Бяло потъване. Децими. София: Факел, 1992.