* * *

web

На Б. Балчев

Земята беше като женска гръд -
два грешни града весело възкръсваха...
Но приближава справедлив дъждът -
дъждът ще завали, макар и късно!

Изглежда, идва времето, приятели,
сами да си завързваме езиците,
да натежават сълзите и перата ни
и да забравим прилива на птиците.

Защо са тия стихове за щастие -
пред стиховете хората нехаят.
Превърнаха се хората на паяци
и влизат с кръстоносен поход в рая.

...А ние, долу, като мравки в жега
се щураме сред думите безброй
и мъкнем свойте рими към ковчега.
И още спорим кой да бъде Ной...

© Иван Ненков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.07.2003, № 7 (44)

Други публикация:
Иван Ненков. Троянски кон. С., 1987.