Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

УСТНИ САМО ЗА "ФРЕНСКА"

Ясен Калайджиев

web

Откакто караше такси, Царя не помнеше такова готино парче да се е качвало в колата му. А беше возил почти всички местни звезди и дори колегите му го кръстиха с този прякор, защото ония хем си плащаха возенето щедро и прещедро, хем често си вдигаха краката заради мъжкия му чар. Чудно как пък досега тази не беше я виждал - изглежда беше съвсем млада, най-много току-що завършила училище. Имаше височината на първокласна манекенка, но за разлика от повечето такива, с цялата им слаботелесност, циците й буквално преливаха от парчето плат, набедено за лятна рокля. Надолу - какви крака ви казвам!, гладки и лъскави като порцелан - муха да кацне, ще се подхлъзне и ще си счупи крило. На всичко отгоре ги беше кръстосала толкова съблазнително, че Царя вече едва се удържаше да не проследи с ръка извивките им отдолу до горе.

Интуицията на опитен сваляч му подсказа, че и това може да стане, стига да не избързва. Пътуваха вече почти час и тя постепенно се отпускаше - все по-често взе да се разсмива на мръсничките му шеги по адрес на колите, които задминаваха по магистралата. Въпреки едрите си, ярко начервени устни, се смееше по детски невинно, поривисто, разкривайки широко равните си бели зъби. После обаче бързо ги връщаше в основното им положение - леко напрегнати, сякаш всеки момент се готвеше да каже буквичката "О". В това Царя прозираше някакво преднамерено нейно желание да излъчва порочност, но така само се издаваше колко неопитна е всъщност. Мнението му се затвърди от начина, по който му отговори, когато я попита:

- Кое училище си завършила?

- Френската гимназия.

- О, значи ще ми поговориш малко на френски по пътя.

А тя:

- Абе аз мога и някои други работи на френски, ама сега не съм в настроение.

Царя за малко да изпусне волана от изненада, но си премълча, щеше да е глупаво веднага да й предложи нещо. А за настроението беше вярно - само преди час бе плакала.

Качи се в късния следобед, в края на седмицата, края на смяната от пиацата зад "Тримонциум" заедно с някакъв хапльо, седнаха на задната седалка и взеха да се припират нещо. След няколко преки мацката се разхлипа, а хапльото му каза да спре, слезе, дълго рови за пари и накрая през прозореца му подаде банкнота от двайсет лева с репликата "Закарай я, където поиска". Кавалерското чувство на Царя сработи и на езика му беше да отвърне нещо заядливо, но защо трябваше да губи тези пари - по това време на седмицата се оформяше една хубава пачка за черния му портфейл. Той пъхна мълчаливо банкнотата при останалите и прибра отново портфейла на сигурно под седалката си. После изчака хапльото да си тръгне и полуобърнат запита момичето:

- Сега накъде?

- Където и да е... - промълви тя, а след секунда добави. - Най-добре да се върна в София.

- А-ха, значи затова не те знам? - отвърна, колкото да изясни нещата на себе си Царя. Момичето каза недоумяващо "Моля?" и той продължи по-делово: - Тия двайсет лева няма да ти стигнат до там, а се плаща и обратният курс - и щеше да я посъветва да си хване автобус, но тя тихо отговори:

- Нямаш проблем за плащането.

И така тръгнаха. Малко след Пловдив по нейно предложение спряха да се прехвърли на предната седалка, за да си говорят - "да се разсея малко, че оня само ме депресира", каза тя по адрес на хапльото и нещата заспаха на три без коз.

Хвърчаха по магистралата вече на фарове и край тях проблясваха примамливо многоцветните светлини на паркингите, затова Царя реши, че е време да подхване репертоара си - пусна една касета със специално подбрана лирична музика, пусна два-три комплимента, предложи й да спрат на някой паркинг за по едно малко, така по-лесно щеше да я прикотка към интимност, накрая уж неволно докосна крака й при смяна на скоростите... Млада-млада, ама мацката се изплъзна на всичките му уловки, настоя да си я кара направо в София без спиране. Малко преди околовръстното обаче каза:

- Ако искаш, мога да ти дам телефона си, ще се радвам да ми се обадиш някой път - и без да дочака отговор продължи. - Къде да го запиша...

Отвори чантичката си и вместо химикал извади червило. През смях взе да пише върху страничното стъкло цифрите - едри и червени. "Явно всичко, до което се докосва червилото й, е едро" прояви чувство за хумор Царя наум. Момичето огледа със задоволство резултата върху стъклото. После посегна да върне червилото обратно в чантичката, но изведнъж взе да рови трескаво в нея и възкликна:

- Господи, забравила съм си парите у приятеля ми!

Царя за втори път щеше да изпусне волана от изненада.

- Не можа ли да се сетиш за това по-рано! - нервно й извика.

Почти я беше докарал до София и сега тая се готвеше да не му плати курса. Мацката замълча, очевидно уплашена от реакцията му.

- И сега к'во - да не искаш да те върна да си ги вземеш? - хапливо се обади отново той.

- Не знам, ти кажи - отвърна момичето объркано.

- Нали каза, че нямам проблем за плащането. Ако мислиш, че те возя безплатно, много се лъжеш. Не на Царя тия постановки! - тонът му стана заплашителен и дори извърна цялото си тяло към нея, при което колата кривна и забави скорост - явно беше вдигнал крака от газта.

- Спокойно бе, човек, нали отиваме вкъщи, какъв ти е проблемът - умоляващо отвърна момичето и после сякаш на себе си добави - в краен случай, ако нашите не ми дадат пари, ще ти платя в натура...

Това последното дойде като гръм от ясно небе и на Царя най му хареса, но дали не беше някаква уловка, помисли той - да я пусне за парите, а после чакай да се върне. Трябваше да си плати още сега в натура. Даже нямаше да я пуска от колата - ако се отбиеха на някой мотел край пътя, можеше да се скрие в тоалетната или да изтича за помощ при тираджиите на паркинга и после иди се разправяй с тях. Царя познаваше номерата на жените. Но гаджето, което до преди малко се правеше на недостъпно, сега зависеше изцяло от благоволението му.

- Хм, как ли да направим... - той взе да имитира колебание. - Май е по-добре да се спрем на натурата, бубо... Няма слизане, докато не ми платиш.

- Добре - промълви тя примирено.

Вече бяха в покрайнините на София и Царя паркира колата в една от тъмните пресечки около "Плиска". Колкото и тъмно да беше обаче, наоколо щъкаха минувачи. Да му се не види, как пък не се случи да са някъде още по пътя - щеше да я подуе от чукане на някой паркинг. Сега обаче нямаше условия да се развихрят в колата, а навън той не смееше да я пусне. Сякаш прочело мислите му, момичето му се примоли да не иска друго в тая обстановка - само една "френска".

- Когато ми се обадиш следващия път, ти обещавам пълна програма - добави.

Царя се съгласи на този вариант и не сгреши. Тя поиска от него единствено да си седи, бавно му разкопча панталоните и ги издърпа до под коленете. Намести се колкото е възможно повече в тясното пространство между краката му, буквално клекна върху педалите. "Ще си омаца рокличката" помисли Царя, но какво му пукаше - тя трябваше да си плати пътуването. Момичето се наведе и започна. Влагаше голямо старание - очевидно искаше да му се хареса, а не само да отбие номера. Поемаше го почти целия, с енергични движения на езика облизваше върха му, а слюнката й потичаше към основата. От време на време поглеждаше за реакциите на Царя, сякаш да се увери, че му доставя наслада. Наслада - и то каква - почти загуби свяст от оргазма си. Накрая малката дори избърса члена му в катраненочерната си коса - "за повече блясък", каза, и се усмихна като човек, който си е свършил добре работата. Беше сигурна, че е останал доволен.

Помоли го да я закара до тях, "сега може и курса да ми плати", помисли през смях той - "женските са такива кукундрели", но на един светофар в центъра мацката изведнъж каза, че трябва да слезе тук, нямаше време дори да се сбогуват, за да не бави движението, успя само да му извика през стъклото:

- Да не забравиш да ми звъннеш - след което му изпрати въздушна целувка и се смеси с тълпата.

Така и не разбра къде живее, но нищо, устройваше го тази раздяла. Около половин час по-късно, на Централна гара, опитвайки се да привлече клиенти за обратния път, реши да преброи парите, изкарани за седмицата - вероятно пак беше оформил хилядарка. Опипа под седалката си, където трябваше да е черният портфейл - най-сигурното място, на което много от колегите му си държаха парите, и в първия момент въобще не проумя защо го няма. После се плесна по взелото да олисява чело и с вдървени пръсти започна да набира по мобилния си телефон цифрите, изписани с червило на стъклото. "На този номер няма такава", му отговориха отсреща, когато каза името й, и Царя, припомняйки си всичко от игла до конец, разбра, че през цялото време са го водили за носа и че все пак тази малка мръсница си има номер. Номер, какъвто досега не му бяха свивали. И най-добрата френска не струва хилядарка, мамка му.

 

 

© Ясен Калайджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.10.2005, № 10 (71)