Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СВЕТЪТ ЩЕ БЪДЕ САМО OT ЖЕНИ

Ясен Калайджиев

web

Никой, абсолютно никой не бе могъл да предвиди, че нещата ще стигнат дотук! Новото световно преброяване обаче го потвърждаваше. Люк погледна фосфоресциращата на екрана статистика - 18%!!! Точно така - с три удивителни и с големи червени букви на фона на ликуваща тълпа жени - “мъжете са вече само 18% от населението на Земята!!!”. Надолу се допълваше, че при тези темпове само след сто и петдесет години светът ще бъде изцяло женски! “Направете го по-скоро!” - крещеше говорителката насред ентусиазираната тълпа, а уголемената й от камерата уста заемаше почти целия екран. Люк се сви в болезнен спазъм, както и може би всички негови събратя по пол, които четяха официалната декларация на правителството и слушаха коментарите. Светът не ги искаше, мъжете се бяха превърнали в една огромна ненужна купчина измет.

В този момент лампичката на автопилота светна - бе настигнал друга кола. С нежелание откъсна погледа си от екрана и изключи магнитния блокатор - невидимата преграда, която разделяше шосето по средата - после навлезе в насрещната лента. Можеше и да не го прави - автопилотът щеше да кара зад другата кола. Но не - трябваше да бърза към „Лесбос”. Макар тази вечер жените да празнуваха... а може би точно заради това не биваше да пропуска! След като завърши изпреварването и се прибра в своята лента, вниманието му отново бе погълнато от монитора. Превключи канала с надеждата да чуе нещо по-позитивно за бъдещето на мъжете. Тук обаче правеха исторически обзор по темата:

- „...в далечната 2008 година двете станали първата двойка, пожелала да има собствено потомство без намесата на мъж. Възможността за това се появила, благодарение на създадения тогава и добре известен в наши дни метод за изкуствено оплождане чрез СЛИВАНЕ НА ДВЕ ЯЙЦЕКЛЕТКИ. - (Големите букви останаха да греят на екрана.) - За разлика от клонирането...”

- Където също не е необходим сперматозоид за зачеването - вметна през смях водещата, на екрана се появи снимката на някаква овца, наречена „Доли”, а водещият продължи:

- „...новият метод преодолявал всички морални проблеми по отношение на биологичното разнообразие, защото новородените притежават свой уникален генетичен код...”

„Само дето са винаги от женски пол” - подсмихна се горчиво Люк - всяко хлапе знаеше, че от две яйцеклетки нямаше как да се роди момче. Сякаш със сходни мисли, водещата прекъсна последвалото досадно обяснение на колегата си за вариантите на сливане на Х и У хромозомите:

- ХХ симетрията е признак за съвършенство! - изпищя екзалтирано тя, след което през смях изля чашата вода до нея върху главата му. Водещият започна да мига учестено за допълване на комичния ефект, а екранът изригна в разноцветни фойерверки.

„Сами сме си виновни - промърмори на себе си Люк, - сигурно и този метод го е създал някой мъж, както повечето открития” - и изключи монитора.

Когато пристигна на пиацата, колегите му вече се бяха скупчили в обсъждане на новините.

- Всичко е започнало през онзи мизерен ХХ век - дочу с приближаването си.

- Да не намекваш, че римското двайсет наподобява двете Х хромозоми - пошегува се някой в отговор (никой обаче не се засмя) - то си е божи знак, че оттогава датира времето на жените.

- Не бе - равноправието, което сме им дали, техническият прогрес, който им позволил да работят и нашата работа, оттам икономическата им независимост - всичко датира оттогава... - продължи първият с анализа си.

Люк въздъхна отегчено - вече бе слушал не един път тези разсъждения. После щяха да споменат повишения брой на разводите, раждането на деца без брак, хомосексуалността като модерност, а след откриване на метода как увеличеният брой на жените в следващите векове вече не допускал мъже във властта, как постепенно геноцидът над „силния пол” станал официална политика, а тези които се съпротивлявали, ги излавяли за часове чрез ДНК банката и новите средства на полицията... Накрая някой вероятно щеше да се огледа притеснено да не би да го чуят колежките им в другия край на пиацата и щеше да вметне:

- Надеждата ми за раждаемостта беше в арабите, но и те са сдали фронта...

Всичко това се преповтаряше и предъвкваше, но така скупчени, мъжете сякаш си осигуряваха взаимна закрила пред безнадеждното. За Люк обаче бе много по-важно да отиде в „Лесбос” - бара непосредствено до пиацата. Отбиваше се там винаги, когато бе на смяна. В бара все още можеше да се открие някое по-палаво момиче, което иска да опита старомодния начин на секс с мъж, пренебрегвайки цялата армада от изтънчени играчки за съвъкупление с друга жена или хапчетата за самозадоволяване. Беше все по-трудно да попаднеш на такова момиче обаче - то трябваше да се крие от посестримите си наоколо, които гледаха на подобно желание с лошо око. Затова пък мъжете бяха готови да изпълнят винаги своя негласен план - да предлагат секс на всяка срещната, та дано някоя се прилъже и пожелае да им роди впоследствие дете. И, о, късмет, ако то се случеше момче! Да станеш баща и да дадеш своя принос срещу изчезването на пола си - какво по-голямо щастие от това! Малцина успяваха, но затова пък се ползваха с особената почит на останалите! Люк наближаваше трийсетте и трябваше да бърза, защото новите поколения „жребци”, колкото и малобройни да бяха, напираха с безупречния вид на младостта си.

Както се очакваше, в бара беше пълно с млади момичета, които танцуваха като подивели заради новината. Малкото мъже вътре зяпаха с празен поглед случващото се или угоднически се увъртаха около тях на дансинга. Но Люк знаеше - така никоя мацка нямаше да им пусне. Той се запъти към входа на тоалетните, където можеше да пресреща момичетата насаме. Свали вратовръзката от униформата си и разкопча двете горни копчета на бялата риза. Трябваше да подскаже за перфектно поддържаното си тяло - задължително условие, ако искаш жените да ти откликнат.

- Бейби, ще си легнеш ли с мен? - чаровна усмивка се разля по устните му, когато срещу него се зададе първата, запотена от танците, мацка.

- Копеле! - беше отговорът й.

- Жалко - промърмори Люк. Знаеше, че няма смисъл да упорства. Ако някоя мацка си наумеше да спи с мъж, тя просто приемаше предложението веднага - така намаляваше риска да я забележат, че се сваля с някого. С колкото повече откази пък се сблъскваха „жребците”, толкова повече жени се налагаше да попитат, за да им излезе късметът. По тази причина и те не искаха да пилеят времето си с увъртания. Затова съвременният флирт се свеждаше до директни въпроси и отговори за секс.

Зададе се втора мацка с изпънати по тялото й оскъдни силиконови шорти и убийствено дълги крака.

- Миличка, какво ще кажеш за едно чукане? - с възможно най-примамлив глас произнесе Люк.

- Червей! Още малко и ще ми предложиш да ти родя! - отвърна с погнуса мацката.

- Извинете - не можеше да й отвърне по друг начин, защото, ако тя звъннеше на ченгетата, щяха да довтасат веднага и да го глобят за обида на жена.

Следващата бе грозновата и дебела, което логически би трябвало да значеше, че подобрява шансовете на Люк, но тя го сряза още по-грубо. Тази вечер пробва с още седем момичета без резултат. Настроението му постепенно взе да се скапва. Беше чувствителен и склонен към терзания. Дали вече наистина не му минаваше времето, дали занапред не го очакваха единствено дълги самотни нощи... Със сигурност се очертаваше още един провален ден.

В този момент пейджърът му изписука - съобщаваха му, че има клиент на пиацата. С бързи крачки и потиснато настроение той се отправи натам. Пътьом закопча копчетата и завърза връзката. Пред колата вече го чакаше стройна жена в спортно-делови костюм и преметнато през ръката палто от рядко срещаната естествена коприна. Така се обличаха жените от заможните среди. Той се насили да се усмихне, докато й отваряше вратата, после влезе от своята страна и потегли. Колата имаше това предимство, че жената нямаше как да избяга и Люк можеше малко да я поухажва, преди да пробва с най-главното.

- Много хубав костюм, госпожо - започна опипващо.

- Благодаря - усмихна се тя.

- Какво работите, ако не е тайна? - отново попита Люк.

- Лекар-биолог съм - отвърна отново благосклонно за разговор тя.

Люк имаше някакъв опит в свалянето на жени в таксито и тази благосклонност го предразположи. Макар да знаеше, че неприлични предложения по време на служба са забранени и могат да му навлекат солени санкции за сексуален тормоз, на младини не един и два пъти щастието му се бе усмихвало. Някои клиентки го намираха като интересно преживяване в дискретната и уютна обстановка на таксито, а автопилотът щеше да си свърши работата по возенето. Повечето, разбира се, му отказваха с обичайната погнуса, но никоя досега не го беше заплашвала с оплакване за сексуален тормоз.

- Госпожо, бихте ли спали с мен? - зададе Люк дежурния въпрос без повече предисловия. Наистина беше обнадежден от приветливото излъчване на жената. Тя само го изгледа и не отвърна нищо. Това още повече го обнадежди.

- Хайде, моля Ви, ще се постарая максимално. Дори имам от онзи гел, дето става като ципа върху пениса - така Люк подсказа грижата си за здравето й, - няма никаква опасност от болести - добави той.

СПИН-ът отдавна беше лечим, но добрата стара гонорея винаги щеше да я има, все по-устойчива на новите антибиотици. Нямаше как всичко в секса да стане стерилно.

- Слушай, тъпако - изведнъж обаче изригна жената - искаш ли годишната ти заплата да иде за погасяване на глоба за сексуален тормоз? - и вместо нацупено да замълчи, след като ясно му е показала отношението си, започна да набира клетъчния си телефон.

Тази извънредно неочаквана реакция адски сконфузи Люк. Почуди се дали да спре колата, но клиентката не му каза нищо и той продължи.

- Извинете, госпожо - каза искрено, - моля Ви, не се оплаквайте от мен.

- Хей, тъпако, не знаеш ли, че аз съм шефът на „Програмата за сливане на яйцеклетки” в този град, а! Посветила съм си живота на това, да създавам жени, а ти ме питаш дали ще спя с мъж. А да ти родя дете? А? Не гледаш ли телевизия - не си ли ме виждал, нещастник?

- Извинете, госпожо - измънка Люк, - не съм Ви виждал... Още веднъж Ви моля да ме извините - въпреки умолителния му тон обаче жената продължаваше да чака разговор с централата.

- А не си ли разбрал, че светът ще бъде само женски, колкото и тъпаци като тебе да ми подливат вода, а? СВЕТЪТ ЩЕ БЪДЕ САМО ОТ ЖЕНИ! - маниакално подчерта дамата.

- Моля Ви, госпожо, знам това... - хленчеше Люк.

- САМО ОТ ЖЕНИ, ТЪПАКО! - крещеше жената.

После се чу изщракване в слушалката:

- Ало, централа, имам оплакване за сексуален тормоз от водач на кола М-4 - жената присви очи, за да види номера на колата, изписан на таблото.

- Кажете на водача да отбие вдясно - проехтя в купето. - Пристигаме след трийсет секунди.

Люк знаеше, че ченгетата ще довтасат веднага с летящите си ракетоплани. Нямаше мърдане. Щяха да прослушат записите от разговорите в колата. Това се правеше много рядко - само при сериозно прегрешение на шофьорите, затова те почти забравяха за тази опция. Но сега Люк се сети за нея. Не, нямаше да има мърдане. Щяха да му отнемат целия годишен приход, може би и лиценза, а ако се разровеха и за старите му авантюри, щяха да го съдят, а жените, дето му бяха откликнали, щяха да ги разкарват за свидетелки по съдилищата и така да ги унижават публично. Гадното чувство на провал отново го завладя, както през целия днешен ден, както през целия му безсмислен живот. Тъкмо в този момент автопилотът му подаде сигнал, че са настигнали кола - иска ли да я изпревари. Ако после го бяха питали, и той нямаше да може да обясни последвалите действия. Вместо да отбие, каквато беше заповедта на ченгетата, Люк натисна копчето за изключване на магнитния блокатор и навлезе с увеличаваща се скорост в насрещната лента. В този момент отзад се чуха приближаващите сирени на ченгетата, заплашителните им крясъци по мегафона: “Отбий, нямаш шанс да се измъкнеш!”, пищенето на жената до него: “Сприииии, моля тееее!”, плачът на стария му баща в главата, когато синът му бъде обявен по новините за престъпник... Но Люк продължи в някакъв транс да натиска копчето за блокатора. Размина се на милиметри във виртуозен зиг-заг с няколко коли, летящи насреща му. Не искаше да затрие някое семейство, нечие момче може би. И ето, че дочака, каквото търсеше. Срещу него се зададе мегатонна цистерна. В последната секунда преди сблъсъка двамата шофьори се погледнаха в очите. Шофьорът на цистерната щеше да си остане само с уплахата. Това бе последната мисъл на Люк, преди грандиозният фойерверк от катастрофата да отекне на километри от епицентъра.

 

Сто и петдесет години по-късно:

Президентът дръпна покривалото. Паметникът блесна в цялото си великолепие под светлината на прожекторите.

- Люк Понциано, дами и господа! - трудно потисканото вълнение в гласа на президента се мултиплицира в микрофоните, а публиката започна да ръкопляска. - Най-големият герой на нашето време! - публиката бясно взе да скандира: “Люк! Люк!”

- Героят, който показа верния път за спасение на мъжкия пол, а оттам и на обществото ни като цяло - президентът направи жест тълпата да утихне и продължи. - Имало е опити на достойни мъже и преди него. Някои са се опитвали насила да оплождат жени, за да се раждат момчета. Други са влизали с взлом в лаборатории, замърсявайки със сперма средите за изкуствено оплождане на яйцеклетки. Трети... но да не изброявам тези жалки опити. Само Люк Понциано посочи верния път. Жертвайки себе си в името на святата кауза, той показа, че верният път е да се унищожават лекарите, които благодарение на своята престъпна квалификация са извършвали оплождането по метода на двете яйцеклетки. Последователите му се оказали стотици и едва няколко години изминали след саможертвата на Люк, когато правителството се видяло неспособно да поддържа раждаемостта по начина на изкуственото оплождане. Така останал само един метод - сексуалният акт между мъж и жена! - публиката заръкопляска, а президентът вдигна ръка и продължи: - И ето, сто и петдесет години по-късно ние сме свидетели на равноправното и мирно съжителство между двата пола, свидетели сме на изравнени демографски показатели между тях. Затова нека този Паметник се издига, за да напомня на благодарните идни поколения за най-големия герой на нашето време! - бурни ръкопляскания.

 

 

© Ясен Калайджиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.03.2008, № 3 (100)