|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ Ясен Калайджиев Прокурорът пое дълбоко въздух и изрече: - Загубихте играта! Известният мафиотски бос обърса потта от тила си. Това беше почти ритуална грижа, защото той знаеше, че обществото цени добре оформеният тил повече от добре оформеното чело. Сега, поставен натясно, напрегнато запита: - А имам ли право на избор? Понеже владееше положението, прокурорът бе благосклонен: - Да, имате последен шанс - познавате качествата на двамата адвокати тук. - Нуждаете се от подсилена защита - изберете от тях. Босът разбираше, че прокурорът има право - беше се съпротивлявал стръвно, но партньорите му не се оказаха на ниво и левашки го подведоха. Понечи да запали цигара, но едното от ченгетата го пресече саркастично: - Мястото съвсем не е подходящо за пушене. А и това само би влошило положението ви. Адвокатите се засмяха сервилно на шегата. Знаеха, че моментът е напечен. Босът се огледа. Единият от тях беше приседнал на пейката от първия ред и щракаше нещо на калкулатора си. Другият пък изглеждаше толкова гротескно с тези копринени гащета, с които беше дошъл. И двамата не му вдъхваха доверие. Не можеше да му помогне и никое от яките му момчета, чакащи зад решетъчната ограда с мобифони в ръка. Но очевидно времето за размисъл изтече, защото съдията, който беше арбитър отсече: - И така, господа, последна игра. Моля, заемете местата си. Играчите взеха ракетите и цялата групичка се отправи към блесналия като коприна под слънцето затревен тенискорт за решителната игра по двойки. Победата беше много важна - нали разбирате - въпрос на чест, а и играеха за кашон уиски все пак.
© Ясен Калайджиев, 2003 Текстът печели поощрение на конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet 2003. |