ЛИТЕРАТУРНАТА НАГРАДА NIKE 2003

Гергана Танева

web

NIKE е награда за най-добра книга, издадена на полски език, връчена за първи път през 1997 г. Смятана е за най-престижната литературна награда в Полша. Досегашните й лауреати са: Веслав Мишливски с “Кръгозор”, Чеслав Милош с “Крайпътно куче”, Станислав Баранчак с “Хирургична прецизност. Елегии и песни от 1995-1997”, Тадеуш Ружевич с “Майка си отива”, Йежи Пилх с книгата “При силния ангел” и Йоанна Олчак-Роникер с “В градината на спомена”.

На 5 октомври 2003 г. във Варшава стана известен лауреатът на седмото издание на най-престижната полска литературна награда NIKE. Тазгодишният победител в надпревата е ЯРОСЛАВ МАРЕК РИМКЕВИЧ със стихосбирката “Залез над Миланувек”. Той не успя да получи лично наградата - от негово име отличието бе взето от Рената Лис, редактор на издателство Sic!, която прочете и краткото благодарствено слово на лауреата:

“Радвам се, че наградата, която току-що ми бе връчена, ми предоставя възможността да се обърна към Вас с няколко думи. Ето какво имам да Ви кажа от много години.

Литературата на никого и на нищо не служи, не би трябвало да служи и не може да служи - нито на държавата, нито на обществото, нито на политиците, нито на вестниците, нито на която и да е власт. Нищо не я интересува - какво мисли за нея обществото, какво мисли държавата, какво мисли телевизията, какво мислят политиците и партиите. Литературата също така не се нуждае от нищо - нито от почести, нито от пари, нито от рушвети, нито от ордени, нито от благоразположението на властта. Литературата не е просякиня - за нищо не моли и не чака подкрепа. Нуждае се само от читатели - има я, защото и тях ги има. Благодаря Ви, че прочетохте “Залез над Миланувек”. Стар съм вече, но ще се опитам да напиша още нещо, което да Ви хареса.”

Дългогодишият председател на журито (в чийто деветчленен състав са извествият кинорежисьор Кажимеж Куц и поетът-свещеник Вацлав Ошайца) Мария Янион изтъкна “великолепната композиция” на стиховете на Римкевич, оригиналните препратки към сарматизма в полската литература през Барока. Според нея главната героиня на “Залез над Миланувек” е смъртта, в която се срещат и приравняват всички същества, появяващи се в стиховете му - котки, таралежи, птици, цветя и поети. В своите стихове поетът е въплътил мазовецкия образ на Миланувек, където живее от 1995 г.

Победата на Римкевич означава, че за четвърти път в историята на NIKE поезията побеждава прозата. Наградата носи не само престиж на притежателя си, но и статуетката, дело на Густав Земли, и чек от 100 хиляди злоти.

На 15 май т.г. беше огласен списъкът с 20-те номинирани книги за NIKE 2003. Сред тях бяха шест поетични тома (два на Чеслав Милош), три книги с проза (силният дебют на Дорота Масловска “Полско-руската война под бяло-червеното знаме”, спечелила тазгодишната читателска награда на вестник “Газета Виборча"), три тома с репортажи, един том драми, а също и седем есеистични книги. През септември бе обявена финалната седморка. Шестимата победени от Ярослав Римкевич финалисти бяха: Вислава Шимборска, Чеслав Милош, Юлия Хартвиг, Дорота Масловска, Войчех Тохман и Анджей Валиски.

РИМКЕВИЧ е роден през 1935 г. във Варшава. Той е литературен критик и историк, есеист, поет, преводач, драматург. Завършил е полска филология в Университета в Лодз, става доктор, а по-късно се хабилитира. Научен работник в Института за литературни изследвания към Полската академия на науките във Варшава, отстранен през 1990 г. заради политическите си възгледи. От 1995 живее в Миланувек.

Дебютира през 1957 г. с книга стихове. Представител и теоретик на неокласицизма в полската литература, художествено направление, свързано с широкото разбиране на античната и съвременната традиция в класицизма. Своята поетическа програма Римкевич излага в сборника скици от 1967 г. “Какво е класицизмът. Поетически манифести”. В основата на неговото творчество лежи убеждението за единство и цялост на изкуството и културата. Отхвърля романтичната чувствителност, митовете и стереотипите на романтизма. Интересува се от философията на смъртта. Превеждал е англо-американска поезия (Т. С. Елиът, У. Стивънс) и испанска (Ф. Г. Лорка, Калдерон).

“Моят всекидневен въпрос звучи по следния начин: дали историята формира човека, или историческите обстоятелства са тези, които определят какво представлява човек и какво оставя след себе си? Или - обратно - той сам, без да обръща внимание на историята и на онова, което тя прави с него, постига това, което е длъжен да постигне?"

© Гергана Танева, 2003
© Издателство LiterNet, 15. 11. 2003
=============================
Първо издание, електронно.