Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖЕНА
web
Плитка от тъмни непроницаеми води
очертава млечния овал
на лице, което се разпада
при досега със светлината...
Копринена походка по перваза,
вятърът оставя писмена от скреж
по роклята й
невидима в стъклата на прозорците.
Когато хвърляш въдица
в светлината на звездите,
отразени в локвите,
усещаш голотата й:
като потъване в кладенец,
чието дъно е тъмното небе...
© Емил Кацаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2006, № 7 (80)
|