ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО... КОГАТО ЧОВЕК НАПУСКА ТЯЛОТО СИ
Интервю с Лори Монро

Емил Кацаров

web

През 1958 година един преуспяващ американски бизнесмен, собственик на рекламна корпорация и автор на над 40 забавно-развлекателни радио програми, доста популярни в Ню Йорк по онова време - се сблъсква с нещо необичайно и плашещо. Името на този човек е Робърт Алън Монро. А онова, което му се е случило през лятото на 1958 година било в пълно противоречие с неговите убеждения на средностатистически американец. Един уикенд, след обичайния семеен обяд, г-н Монро буквално започнал да се носи из въздуха, вън от материалното си тяло. Случилото се не било по време на спане и затова Робърт Монро не можел да го приеме просто като съновидение. Феноменът започнал да се повтаря почти всеки ден и след обстойни медицински и психиатрични прегледи станало ясно, че г-н Монро няма тумор в мозъка и не страда от умствено разстройство... а онова, което му се случвало, било вече описано в окултната литература като “астрална проекция”. Самотата и страхът, предизвикани от неизвестността - били огромни. Никой по онова време не можел да даде смислено обяснение на този феномен: за западната наука бил непознат, а мистиката и суеверията не били по вкуса на 42-годишния прагматик и бизнесмен Робърт Монро. Изминала цяла година и в резултат на около четиридесет внимателно осъществени опитности извън тялото, страхът скоро се стопил, за да бъде заменен от любопитството.

Година по-рано, през 1957 година, Робърт Монро започва да работи върху аудиопродукт, предназначен за обучение на хора по време на сън. В своята радио-лаборатория той изпробва върху себе си различни честоти на звука. В резултат на това започват пътуванията извън тялото, които продължават повече от 35 години. Впоследствие Робърт Монро създава институт за приложни науки и патентова своето откритие за пряката връзка между състоянията на сън, концентрация и будност и различните звукови чистоти, които се пускат през слушалки в лявото и дясното ухо.

Преживяното от Робърт Монро всъщност не е необичайно, ако съдим по резултатите от социологическо проучване, според което 20 % от американците са имали такъв тип опитност, а аз лично съм чувал човешки истории за подобен тип преживявания и тук, в България: при болнична упойка, при клинична смърт или просто по време на следобедната дрямка, когато човек изведнъж осъзнава, че наблюдава тялото си отстрани. В повечето случаи ние се стремим да омаловажим или забравим тези преживявания, за да си нямаме проблеми с психиатрите, с близките, с приятелите или просто с представите за реалността, които сме възприели. А и в 90% от случаите тези инцидентни напускания на физическото тяло са абсолютно неконтролируеми и случайни, и бързо биват забравяни.

Постепенно Робърт Монро се научава да контролира и сам да направлява пътешествията си отвъд физическия свят. В тези пътувания той посещава странни, непознати и далечни места, среща се със загадъчни същества от светлина, с други енергийни системи, както и с хора, населяващи отвъдното. Робърт Монро и екипът около него се заемат с нелеката задача да изнамерят технология, чрез която да е възможно повече хора да се убедят в това, че душата оцелява след физическата смърт.

През 1967-68 година психологът Чарлз Тарт пръв от хората на науката се осмелява да изследва необичайните състояния, в които можел да изпада Робърт Монро. При лабораторни опити внимателно е измерена мозъчната активност - оказва се, че в състояния на пътувания извън тялото полукълбата в мозъка работят в синхрон, тоест био-електрическите им импулси са с приблизително близки амплитуди.

В края на 70-те години екипът около Робърт Монро прави революционно откритие в сферата на аудио-технологиите. Те наричат изобретението си “хеми-синк” (hemispheric synchronization) и го патентоват в САЩ. Доколко е революционно говори фактът, че веднага след това американските тайни служби го използват в програмите си за психически шпионаж срещу Съветския съюз. Вероятно мнозина не знаят, но по онова време и двете свръх сили влагат колосални суми в изследванията на психичния потенциал на човека и възможността чрез “парапсихологически” способности да се измъкват технологичните и военни тайни на противника...

Идеята на Робърт Монро е проста, но гениална - чрез звукова симулация да се научи мозъкът да работи синхронично. Принципът е приблизително следният: ако в лявото ухо се пусне звук от 500 херца, а в дясното - от 504 херца, мозъкът отговаря на този звуков стимул с електроимпулс, равен на разликата между звуковите честоти в лявото и дясното ухо, тоест с 4 импулса в секунда едновременно в двете мозъчни полукълба. През 70-те години на 20-ти век няколко учени в САЩ, независимо един от друг, достигат до заключението, че този тип аудио-стимулация би могла да бъде използвана успешно за предизвикване на желани състояния на съзнанието - сън, концентрация, бодрост и т.н.

Клинични изследвания в тази област показват, че синхронизирането на мозъчната дейност води до подобряване на паметта, засилване на имунната система, преодоляване на вредните зависимости, подобряване на съня, лечението на неврозите, засилване на пси-способностите...

Пояснявам, че в случая не става въпрос за нещо кой знае колко необикновено. Човешкият мозък нормално влиза в ритъм на синхроничност по за няколко минути дневно. Много учени смятат, и то не без основание, че гениалните открития в историята на човечеството са плод на такъв тип мозъчна дейност, когато интуицията и вдъхновението на дясното полукълбо работят в хармония с логиката и аналитичността на лявото.

* * *

За необичайните опитности на Робърт Монро и изследванията на световноизвестния институт за приложни науки “Монро” в сферата на човешкото съзнание потърсих за разговор г-жа Лори Алън Монро. След физическата смърт на баща й, Робърт Монро, тя е председател на Борда на директорите на института “Монро” в щата Вирджиния, САЩ.

Емил Кацаров: Вашият баща, Робърт Монро, е един от малцината, които са успели да превърнат опитностите си извън тялото в смело изследователско пътешествие, повлияло съществено на някои съвременни научни парадигми... Разкажете ни как започна всичко?

Лори Алън Монро: Всичко започна в Ню Йорк, когато баща ми експериментираше с възможността да бъдат създадени аудио-ленти, които да помагат на хората при запаметяване и обучение по време на сън. Вероятно като резултат от този експеримент той преживя първото си напускане на физическото тяло. Първоначално смяташе, че това е сън, но после осъзна, че е в пълно съзнание, защото ясно усещаше и виждаше какво се случва около него - по неговите думи той се е изплъзнал над леглото и е виждал ясно тялото си отдолу, както и тялото на майка ми до неговото. Първата мисъл, която му дошла наум била, че е започнал да умира и в резултат на уплахата бързо се върнал във физическото тяло...

След обстойни медицински и психологически прегледи той осъзна, че напускането на тялото няма да го убие и че е напълно здрав физически и ментално след преживяното.

Първоначално татко е бил в ролята на човек, поставен в, меко казано, необичайна ситуация. След първоначалната уплаха от неизвестното е станал любопитен и се запитал: “Защо именно на мен се случва това?”. Това го накарало да изследва опитностите извън тялото. Не някакви абстрактни причини за “духовен” прогрес на човечеството или науката, а подбуди от чисто лично екзистенциално естество са били силата, която го е тласнала да наблюдава и изследва странните приплъзвания от физическото тяло и пребиваването в други измерения.

Е. К.: Как реагираха близките, семейството ви, когато разбрахте, че на баща ви му се случват “странни” неща?

Л. А. М.: Много деца си спомнят за сънища, в които летят - за тях това е едно познато усещане. Вероятно поради тази причина, когато татко за първи път ми разказа за странните си опитности, аз не се учудих, приех го като нещо нормално. Спомням си, тогава бях малко дете, когато за първи път се опита да ми обясни какво му се е случило... Беше му трудно, защото се чувстваше самотен - беше го страх да сподели свободно преживяното, защото бизнес партньорите му, колегите му щяха да го сметнат за луд: по онова време в Америка не се гледаше с добро око на такъв тип истории. С течение на времето нещата се промениха - няколко години той продължи да поддържа имиджа си на средностатистически американски бизнесмен, а нощем напускаше физическото си тяло, и както после разбрахме - е пътувал в други измерения.

Е.К.: Какво представлява технологията “хеми синк”?

Л. А. М.: Когато баща ми разбра, че пътуванията извън физическото тяло не са прелюдия към смъртта и че не вредят на здравето му, страхът се стопи и той се изпълни с любопитство - какво всъщност има там, отвъд нашите обичайни възприятия. Тъй като не изповядваше определена религия и бе повече човек на науката, отколкото на мистичното поприще, той реши сам, а и с помощта на други хора, да изследва тази малко позната област на нашите възприятия. Неговото любопитство и желанието му да изнамери задоволително обяснение за пътуванията извън тялото с езика на западната наука са в основата на изследователските му търсения, продължили повече от 40 години.

С течение на времето той се научи да контролира процеса, съзнателно да предизвика опитности извън тялото. Всичко това е описано в първата му книга “Пътувания извън тялото”, излязла през 1971 година. В резултат на нарасналия интерес към неговите експерименти той и група негови приятели учени, решиха да основат института за приложни науки “Монро”, в който да изследват възможността за лабораторно контролирани и съзнателни пътешествия извън тялото... както и да се опитат да приложат наученото от такъв тип състояния в ежедневието. Така всъщност се роди технологията “хеми синк”, чийто първообраз бяха опитите на баща ми през 50-те години като радио-продуцент да изработи аудио-технология, която да подобрява запаметяването по време на сън, справянето със стреса и безсънието.

Е. К.: Вашата дефиниция за “пътуване извън тялото”?

Л. А. М.: Накратко казано, пътуването извън тялото е опитност, при която човек се усеща напълно отделен от физическото си тяло и е в състояние да наблюдава и възприема заобикалящите го обекти... Разбира се, по специфичен начин: може да минава през стени, може да отиде, където си поиска, да наблюдава тялото си отгоре или отстрани. Част от съзнателните възприятия се запазват, но не напълно. Мнозина, които са изпитали опитност извън тялото, са посещавали и различни от физическата реалност енергийни системи... Подобно нещо се е случило и с баща ми.

Е. К.: 40 години по-късно, можем ли вече да твърдим, че всеки по свое желание и напълно съзнателно би могъл да пътува извън тялото си чрез аудио-технология “хеми синк”?

Л. А. М.: Интересен въпрос... Онова, което мога да кажа е, че нищо не може да се случи, без ние самите да го желаем. Освен това всеки човек е уникален, няма универсални рецепти. В продължение на 40 години ние се убедихме, че този процес действа и за много хора, които пожелаха да участват в него, тези опитности се оказаха жизнено определящи... защото съвсем различно е не просто да вярваме, а да знаем, че ние сме нещо повече от физическите си тела.

Е. К.: Какво бихте пожелали на българските читатели и слушатели?

Л. А. М.: Пожелавам им да вярват в себе си и да опознаят себе си. Единственият сигурен начин да направим това е да се вслушаме във вътрешния си глас. Няма универсални истини - който каквото и да ви казва - никога не приемайте неговите твърдения, без лично да сте ги проверили чрез опита си. Всъщност онова, което предлага нашият “Монро институт”, е просто възможност - нищо повече. Който желае, може да опита.

© Емил Кацаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.06.2005, № 6 (67)

Част от интервюто е излъчвано по Дарик радио - юли 2004 г.