Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НИЩО
web
Нищо
от жълтеещото лято
в което гледахме залезите през слънчеви очила
за да не почервенеят зениците ни
Нищо
от тинестата шума
на позлатените ми пръсти
Нищо
от прахта и водата
слепени по кожата ни
Нищо
от гнездата на гълъбиците
които снасяха в скута ни
Нищо
от миражите
за маслини и вино
които да ядем и пием
докато фокусът се разпада на триъгълници
Нищо
от раздялата и умората и капките дъжд
по стъклото на влака
Нищо
от писането на коляно
рисуването на гръб
Нищо
от прибирането
от облаците
от стария кристал
Нищо
от обятията
на фотографиите
от мокрите проявявания
Нищо
от гларуса
който ядеше риба от ръката ми
разполовил погледа си на две зрения
едното в рибата
другото в ръката ми
Нищо
от полета му към мен
от железницата на клюна му
от интензивността на потеклото
Нищо
от бинта и удоволствието
от музиката
и дълголетието на мига
Нищо
от жълтеещото лято
и тинестата шума
на залезлите ми пръсти
Нищо
нищо не си спомням.
10.2004
© Емануил А. Видински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.10.2004, № 10 (59)
|