Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОРЕ ОТ ГЪЛЪБИ

Емануил А. Видински

web

Историята започва на малък площад в късното лято пред една софийска църква. Влиза в нея по-скоро случайно. Пали свещ, сяда за няколко минути на един от столовете и се наслаждава на прохладата. Разглежда стенописите по опушените стени. Малко преди свещта да догори в ръцете му, става, духва я и я хвърля в кофата до големите свещници, наполовина пълна с догорели свещи. Появява се усещането за вина. Трябваше да я забоде в някои от свещниците и да се помоли. Но сега е късно. Когато излиза от църквата, първото нещо, което вижда, са многото гълъби пред входа й. Не помни да са били там и преди. После вижда нея. Застанала вдървено в средата на площада, оградена от гълъбите. Гушнала е някак сковано дамската чанта на гърдите си. Той тръгва през морето от гълъби към нея. Морето се отваря пред стъпките му и се затваря след тях. Тя се стряска, когато я заговаря. Казва й, че ако бе отишъл да й купи цвете и сега й го поднесе, може да реши, че е продавач на рози или някой луд. Затова идва при нея да й каже, че би й подарил цвете. Тя го гледа все така стреснато. Мълчи. Но не роза, добавя той след малко. Защо, пита тя. Той поглежда ръцете си и осъзнава, че целите са полепнали с восък. Започва да отмахва люспите. Защото е тривиално ли? Не, помисля си той. Не, казва. Защото е задължаващо. Сега тя се усмихва. Има разстояние между зъбите. Той си представя как свисти димът от цигара между тях. Пушите ли? Не. Трябва ли? Би Ви отивало. Разсмива се, като отмята главата си назад. Чантата на гърдите й се размества и той вижда, че се е опитвала да прикрие голямо петно върху бялата си блуза. Забелязва погледа му. Той се усмихва и отлепва още една люспа восък от пръстите си. Умълчават се. После тя казва: Ще дойдете ли с мен да си купя нова блуза? Той вдига очи. Не чакате ли някого? Той няма да дойде. След това тръгва през морето от гълъби, което се отваря пред стъпките й и се затваря след тях.

02.09.2009

 

 

© Емануил А. Видински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2009, № 12 (121)