Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ФРАЗЕОЛОГИЗМИТЕ В ЕПИСТОЛАРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Деян Белчев

web

Васил Левски е рожба на най-възвишената епоха в българската история. Същевременно той е въплъщение на най-доброто у своя народ, изразител на надеждите и стремежите му. Роден за водач, той има ясното съзнание за своята историческа мисия и същевременно е пословично скромен, без лични амбиции; справедлив е и е безкомпромисен, с безпределно чувство за чест и достойнство, без капчица следа от завист и властолюбие. Ето защо името и делото му са служели и служат като пример за подражание на поколенията и са били предмет на многобройни изследвания. Досега са известни над 4000 монографии, сборници, статии, литературни творби, посветени на безсмъртното дело на Апостола на свободата1. Но от погледа на авторите убягва нещо много важно - езикът на Левски, с който неуморимият революционер привлича привърженици на делото. Няколкото опита да се вникне в езика и стила на писмата на Левски засягат отделни техни страни, което не позволява да добием представа на какво се дължи въздействието и обаянието им2.

За да поведе народа си по избрания път на въоръжена борба и да го убеди в собствените му сили, Апостола е трябвало да убеждава чрез дело и слово. Всички свидетелства от онова време потвърждават, че той умеел да контактува и да печели симпатии, защото намирал верния тон и точната тема за разговор, докосвал се до ума и сърцата на събеседниците си.

„Левски не владееше красивото слово на печата и книгата - пише Б. Обретенов. - Но негова бе простата - велика и всепроникваща - човешка дума. Затова бе убеден, че узряването на народа за делото на свободата ще стане не чрез огнедишащи стихове отдалеч и отстрани, а само там - очи в очи с онези, които утре ще поведеш на смърт“3.

Умението на Левски да говори пламенно и убедително е посочено от съвременниците му като решаващо за по-нататъшната му дейност. Неговият съратник, колосът на националноосвободителната идеология на българската литература Л. Каравелов лаконично, но ласкаво заявява: „Тоя човек умее не само да научи простия народ (на) ум и разум, но да го накара да го обичат и слушат...“4. Никола Обретенов допълва: „...Не беше словоохотлив, но когато се увличаше да говори по народна работа, беше толкова красноречив, щото обайваше слушателите си“5. Много точна характеристика на въздействащата реч на Апостола прави Елисавета Попова, дъщеря на възрожденския просветен деец Райно Попович: „...Той говореше тихо, спокойно: говореше просто, но смислено и разумно. С цялото си същество Левски вдъхваше доверие и печелеше последователи, готови да отидат с него в огъня“6.

Всеки, който се докосне до епистоларното наследство на Апостола, остава безкрайно изненадан от широтата на погледа му върху политическия живот у нас и по света, от актуалното звучене на неговите мисли. Много от онова, което е изречено или написано от гениалния българин, вече се е превърнало в част от нашия дух, в мъдрост, съпътстваща всекидневието ни. Няма българин, който да не знае крилатите слова на Апостола: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако губя, губя само мене си...“, „Ще има едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“, „За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно“, „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о (лято) да му служа до смърт и да работя по народна воля...“. Но въздействието на словата му не се изчерпва само с посочените крилати мисли.

Писмата на великия българин разкриват богатата му душевност, неговото лично обаяние като човек и водач. Те дават отговор на въпроса, на какво се дължат огромното му влияние, заразяващата увереност и доверие, с които спечелва още при първите си срещи хората.

Писмата са кратки и ясни, строги и сдържани, всяка дума и ред са премислени и подчинени на успеха на една идея. Апостола познава своя народ, неговите болки и проблеми, величието и падението му и същевременно владее до съвършенство неговото езиково богатство. Употребата на народни думи и изрази прави езика му богат по лексика, колоритен, емоционален и въздействащ. Затова не е чудно, че словото му достига до сърцето на българите от всички кътчета на страната: от простия орач и занаятчия до даскала и свещеника, от раята до богатите чорбаджии. Ненапразно Вазов спонтанно характеризира речта му: „Думите му бяха и прости, и кратки, // пълни с упование и надежди сладки...“.

Левски произлиза от глъбините на народа, закърмен е от ранно детство с народното творчество, овладял е стилистичните багри на езика и черпи от това славно богатство. Силна страна на езика му е употребата на фразеологизми, които не само обогатяват речта му, но и й придават емоционална и стилистична окраска, разкриват отношението му към читатели и слушатели, към събития и явления.

Докато другите колоси на националноосвободителната идеология, като Раковски, Ботев и Каравелов, наред с революционната си дейност са оставили за поколенията и богато книжовно наследство, Левски си остава само революционер. До нас са достигнали преди всичко писма, нареди, позиви, излезли изпод неговата ръка, които остават най-достоверният извор за делата и идеите му, за смисъла на неговия живот, но същевременно са и извор за изучаване езика му. В документалната литература се посочват 152 писма и други документи, които продължават да вълнуват всяко поколение7.

Епистоларното наследство на Левски може условно да се раздели на две групи: официални писма, позиви, нареди и лична кореспонденция, която отново е свързана с революционната му дейност. Онова, което прави езика на този титан на делото и мисълта достъпен и възпламеняващ, е неговата народна лексика, изпъстрена с въздействащи фразеологизми. Само човек, който познава добре българската душевност, може така сполучливо да използва фразеологичния фонд на своя език. ето защо предмет на настоящето изложение са фразеологизмите, употребени в епистоларното наследство на Апостола.

Фразеологизмите са устойчиви словосъчетания, които се използват в речта като готов езиков материал, като устойчиви езикови единици. Обикновено се състоят от две или повече думи или цели изрази, като най-често новото понятие е с преносна употреба. Фразеологизмите се характеризират със своята устойчивост и възпроизводимост. Отличителният им признак се крие в спецификата на тяхното значение - те са резултат от преосмисляне на първоначално свободно съчетание, което е изходна основа за възникването им. Така се появява нова езикова единица с качествено нова семантика („изгуби ума и дума“, „крие се в миша дупка“, „настъпи го по крака“ и т.н.). Съществена особеност на фразеологизмите е тяхната образност, експресивност и изразителност, което включва и емоционална окраска8.

Официалната и личната кореспонденция на Левски се различават една от друга по език и стил, дори и по отношение на фразеологизмите. Първата включва предимно делови писма до революционните комитети, до чорбаджии, позиви, писма с характер на дописки до революционни вестници. Като послания от организация, която има за цел обединяване на всички за съвместни действия, тези писма се придържат към строго регламентирано изложение и език. За разлика от личната кореспонденция, те съдържат фразеологизми от книжовен произход. По език те се доближават до революционната публицистика на Ботев и Каравелов - лексика, типична за епохата на революционен подем, обхванал българското общество през втората половина на 60-те години и началото на 70-те години на 19. век.

Най-често употребявани и най-богати са фразеологизми синоними, с които революционният водач разкрива отношението си към българския народ: „родолюбиви българи“, „българи юнаци“, „истински патриоти“, „жертви на свободата“, „жертви на отечеството“, „млади български юнаци“. За него е свещен дълг да работи за „народното дело“, „народна воля“, „за отечеството свободно“. Борбата за свобода е изразена с десетки словосъчетания: „ще счупим робските вериги“, „да развеем байрак“, „ще викнем в един глас“, „чиста свобода“, „златна свобода“, „юнашка смърт“, „общонародно въстание“, „собствени задружни сили“ и др. С много от словосъчетанията Левски изразява отношението си към поробения народ: „народът рони кървави сълзи“, „горещи сълзи на бедний народ“, „теглилата на бедния народ“ и пр. Над 20 синонима фразеологизми използва той, за да покаже облика на поробителя: „гнусно и неверно тиранство“, „гнила и страшлива държава“, „общият ни враг“, „непосилно иго“, „агарянско робство“, „черно робство“, „тирани джелати и кръвници, проклети агаряни“, „мръсен мъчител, тирани кесиджии“ и др. Цялата енергия на организацията и нейните дейци е в служба на „отечеството“, „татковината“, „за българско“, а дейността, която осъществяват, е „народна работа“, за да „отхвърлят яремът си от вратът“ чрез „общонародно въстание“.

Истинският Левски, чиито думи стигат до всяко българско сърце, се проявява в личната кореспонденция. Тя е най-ярко доказателство за връзката му с народа. В това отношение той се проявява като майстор в умелото черпене на мъдрости от извора на народното творчество. Така стигаме до основния източник на фразеологизми в речта на Левски.

Народните фразеологизми възникват и се утвърждават в битово-разговорната реч на българите и са най-типични за този стил. Те задоволяват потребностите от образно-емоционално оцветяване на речта и са самобитно езиково богатство, което отразява тънката наблюдателност на българина, умението му пестеливо да направи изчерпателна характеристика на хора и действия, като постига ярко оценъчно отношение. Именно това богатство леко и непринудено използва Апостола в писмата си.

Левски категорично отхвърля претенциите на емиграцията за ръководно място в освободителното движение. Върховен орган за него е БРЦК в Българско и всеки трябва да се съобразява с това. Намесата на емиграцията без липса на конкретна информация често спъва революционната му дейност и затова той на много места в писмата си заявява: „...работата върви като жаба през угар“9, „срамота е вече от циганите“10, „отваряй си очите хубаво“, „...от кожата им цървули не става“, „да им не подаваш ръка“11.

На други места Левски отново прибягва да фразеологизми от народния език, за да обори противника си и да подчертае правотата на своите възгледи: „не хващат думите им място“, „ако му сече главата“12, „бързайте с един сахат напред“13 и др. В писмо до Д. Попов от май 1871 г. той с възмущение отбелязва: „Ако на таквоз се не повярвам, то с камъните ли ще работя!14. В друго писмо, също до Д. Попов, отново критикува неразбориите сред емиграцията. Той има поглед върху състоянието на революционната организация и затова заявява: „Досега така, както са вървели работите ни (в)се слепи не сме ли ги раждали?15. Почти същото съдържание влага той в писмо до П. Хитов от 29. ІХ. 1871 г.: „...па йоще опит ни показва, че бързата работа излиза ялова16.

Левски държи на реда и сигурността в организацията. Когато Анастас Попхинов, братът на Д. Попов, се опитва да проучи комитетската кореспонденция, е критикуван остро от Левски. По този повод възниква конфликт, който довежда до ориентирането на Анастас към Димитър Общи. На „обидения“ Левски заявява: „...аз не те настъпвам по кракът“.

Богат източник на фразеологизми в писмата на Левски са пословиците и поговорките. Използвайки тези народни умотворения, авторът подкрепя правилността на своите мисли и наблюдения, позовава се на тях като на авторитетни истини. Така например по повод на апетитите на европейските държави към България и балканските страни в писмо дописка до в. „Свобода“ от 1871 г. той заявява, че тяхната политика е „Стани, куме, да седна“17.

Характерно за епистоларното наследство на Левски е това, че той използва фразеологизми от народни приказки, пословици и поговорки само като повод и ги развива и обогатява, тълкува по-свободно и така постига ново, по-убедително звучене18. Това повишава въздействието на неговото слово. Често пословицата е толкова изменена, че трудно се стига до първоначалния вариант. Така например в дописка до в. „Свобода“ от 1871 г. той пише: „Аз мисля, че когато човек се намира в челюстите на един звяр, по-напред трябва да избави живота си, а после да си купува фес за Великден19. В писмо до Букурещкия ЦК от 1872 г. във връзка с деянията на Димитър Общи той пише: „Тоя, дето иде да ни даде работата, сам не познава пътеките й“. Когато Филип Тотю се опитва да се намеси в работата на организацията, В. Левски му отговаря: „Ако не можете направи, недейте разваля“20, а на друго място пък заявява: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“.

Апостолът е човек на делото. Затова при всеки повод той внушава да се работи неуморно: „На думи да се не гледа, н(о) на работа!“ - заявява той в писмо до Райчо Попхристов21. Възмущавайки се от действията на Димитър Общи в Орханийско, в писмо до Д. Попов той пише: „Да не се работи ден, пък десет деня да се разказва“22. Писмата са ярко доказателство за прямотата му. За да внуши истината, той прибягва до помощта на пословици и поговорки: „А ти, байо, сам виждаш, че досега с гледане на уста не си познал нищо и никого“, „Аз вярвам на очите си, защото досега не са ме лъгали...“, „Трябва да се го кажем в очи, не е срамота...“.

Колко е бил придирчив към себе си и работата на сътрудниците си, личи от друго писмо до Иван Кършовски: „Приписваш ми, какво в очите си гредата не (виждам), пък косъмът във вашите очи виждам по-лесно“23. Пак по различни поводи в писмата си той отново прибягва до употребата на пословици и поговорки: „Ситият на гладний не знай колко хляб да му даде“, „...малките реки се стичат в големите“24. На много места Левски внушава идеята за единно ръководство на дейността на организацията отново чрез народни умотворения: „...от едно място трябва да се свири, а (в)сичките други да играят, пък песента не е отпред очите ни, комуто се хареса, нека се хваща на (х)орото“25.

Друг извор за фразеологизми в писмата на Левски са библейските текстове. Фактът, че в ранните си години се е запознал с основите на християнската религия, му позволява умело да включи в речта си изрази от библейски притчи и евангелски текстове, за да подсили емоционалното въздействие на своето слово. Най-често използваните изрази са присъщи за говора на обикновените хора: „ако рече бог“, „божия воля“, „дай боже“ и др.

В писмо до чорбаджии от 10 май 1871 г. Левски използва библейска притча: „Умному мало довлят“26 (Умният и с малко се задоволява). В същото писмо той използва и евангелски текст с Христовите думи: „Човече, трябва да работиш за народа си и всичко да жертваш за него, там съм и аз. Ако ти умреш, нали аз за тебе се разпнах...“ - така Левски внушава мисълта, че всеки трябва да заслужи своето място в борбата. А в писмо до Петко от Карлово той отново вмъква Исусови думи: „Всякому духу не веруйте, но изпитуйте“27.

Много от мислите на Левски са се превърнали в крилати фрази. Изказани по различни поводи, днес често се връщаме към тях и те отново звучат актуално, мобилизиращо, въздействащо. Те синтезират огромна мисловна и нравствена сила и имат възпитателен ефект. Освен посочените в началото крилати мисли на Апостола можем да посочим и други, не по-малко силни: „Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму“, „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Дързост и постоянство“, „Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв“ и др.

Всичко изложено дотук показва, че писмата на Левски изпъкват не само с демократизма на идеите си, но и с демократизма на словото. Народният език и стил разкриват неговата хуманност, широкото му доверие в хората от народа, на които той се опира и които са гръбнакът на революционната организация. Опирайки се на богатството на народния език, той осъществява пряк контакт с носителите на този език. Само човек, който познава тънко българската душевност и език, може така свободно да използва фразеологичния фонд на този език. Левски е прям, откровен, решителен, чужд на словно разточителство. Затова негови първи помощници стават народните умотворения, които са носители на по-голяма конкретност и образност, придават краткост, точност и яснота на изложението. Посредством тези езикови средства се въздейства не само на мисълта, но и на въображението, на духа. Това прави речта на Левски близка и достъпна, емоционално въздействаща не само тогава, но и в наши дни.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. В. Левски, 1837-1987. Био-библиографски справочник. С., Народна библиотека „Кирил и Методий“, отдел „Специална и препоръчителна библиография, 1987, 21-440. [обратно]

2. Русинов, Р. Езикът на Левски в светлината на тогавашната книжовноезикова практика. // Език и литература, 1977, № 4, 29-33; Дойчев, Л. Стилни особености в епистоларното наследство на Левски. // Векове, 1972, № 2, 46-50; Цветков, Д. Език и стил у Апостола. // В. Левски (1873-1943). Възпоменателен лист. С., 1943; Динеков, П. Литературни интереси у Левски. Възпоменателна книга 1937-1873-1937. Пловдив, 1937; Атанасова, Т. Единственият стихотворен опит на В. Левски. // В. Левски. Юбилеен вестник. Пловдив, 1951. [обратно]

3. Обретенов, Б. Име на един нов век. // Септемврийска победа, 1984. [обратно]

4. Каравелов, Л. Събрани съчинения. Т. 3, С., 1986, с. 604. [обратно]

5. Левски в спомените на съвременниците си. Събрал и изследвал Ст. Каракостов. С., 1973, с. 57. [обратно]

6. Пак там, 26-27. [обратно]

7. Васил Левски. Документално наследство. Юбилейно издание по случай 100 години от гибелта му. Под ред. на К. Възвъзова и Н. Генчев. С., 1973. [обратно]

8. Попов, К. Съвременен български език. С., 1965, с. 29; Андрейчин, Л. и колектив. Български език за начални учители. С., 1964, 142-143; Кювлиева-Мешайкова, В. Фразеологизмите в българския език. С., 1986, 9-13. [обратнo]

9. Васил Левски. Документално наследство. Юбилейно издание..., 101-102. [обратно]

10. Пак там. [обратно]

11. Пак там. Писмо до Д. Попов, с. 109. [обратно]

12. Пак там, с. 75. [обратно]

13. Пак там. Писмо до П. Хитов, с. 85. [обратно]

14. Пак там, с. 98. [обратно]

15. Пак там, с. 105. Писмо до Д. Попов от 6. VІІ. 1871. [обратно]

16. Пак там, с. 118. [обратно]

17. Пак там, с. 69. [обратно]

18. Дойчев, П. Стилни особености в епистоларното наследство на Левски. // Векове, 1972, № 2, 46-50. [обратно]

19. Васил Левски. Документално наследство. Юбилейно издание..., с. 69. [обратно]

20. Пак там, с. 135. Писмо до Ф. Тотю от 1872. [обратно]

21. Пак там, 101-102. [обратно]

22. Пак там, с. 217. [обратно]

23. Пак там, с. 101. [обратно]

24. Пак там, 102-103. [обратно]

25. Пак там, с. 217. Писмо до Д. Попов. [обратно]

26. Пак там, с. 86. Писмо до чорбаджиите от 10 май 1871. [обратно]

27. Пак там, с. 131. [обратно]

 

 

© Деян Белчев, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 19. 07. 2003

=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 6, 2002.