Деян Белчев

web

Васил Левски е рожба на най-възвишената епоха в българската история. Същевременно той е въплъщение на най-доброто у своя народ, изразител на надеждите и стремежите му. Роден за водач, той има ясното съзнание за своята историческа мисия и същевременно е пословично скромен, без лични амбиции; справедлив е и е безкомпромисен, с безпределно чувство за чест и достойнство, без капчица следа от завист и властолюбие. Ето защо името и делото му са служели и служат като пример за подражание на поколенията и са били предмет на многобройни изследвания. Досега са известни над 4000 монографии, сборници, статии, литературни творби, посветени на безсмъртното дело на Апостола на свободата¹. Но от погледа на авторите убягва нещо много важно - езикът на Левски, с който неуморимият революционер привлича привърженици на делото. Няколкото опита да се вникне в езика и стила на писмата на Левски засягат отделни техни страни, което не позволява да добием представа на какво се дължи въздействието и обаянието им².

За да поведе народа си по избрания път на въоръжена борба и да го убеди в собствените му сили, Апостола е трябвало да убеждава чрез дело и слово. Всички свидетелства от онова време потвърждават, че той умеел да контактува и да печели симпатии, защото намирал верния тон и точната тема за разговор, докосвал се до ума и сърцата на събеседниците си.

„Левски не владееше красивото слово на печата и книгата - пише Б. Обретенов. - Но негова бе простата - велика и всепроникваща - човешка дума. Затова бе убеден, че узряването на народа за делото на свободата ще стане не чрез огнедишащи стихове отдалеч и отстрани, а само там - очи в очи с онези, които утре ще поведеш на смърт“³.

Умението на Левски да говори пламенно и убедително е посочено от съвременниците му като решаващо за по-нататъшната му дейност. Неговият съратник, колосът на националноосвободителната идеология на българската литература Л. Каравелов лаконично, но ласкаво заявява: „Тоя човек умее не само да научи простия народ (на) ум и разум, но да го накара да го обичат и слушат...“⁴. Никола Обретенов допълва: „...Не беше словоохотлив, но когато се увличаше да говори по народна работа, беше толкова красноречив, щото обайваше слушателите си“⁵. Много точна характеристика на въздействащата реч на Апостола прави Елисавета Попова, дъщеря на възрожденския просветен деец Райно Попович: „...Той говореше тихо, спокойно: говореше просто, но смислено и разумно. С цялото си същество Левски вдъхваше доверие и печелеше последователи, готови да отидат с него в огъня“6.

Всеки, който се докосне до епистоларното наследство на Апостола, остава безкрайно изненадан от широтата на погледа му върху политическия живот у нас и по света, от актуалното звучене на неговите мисли. Много от онова, което е изречено или написано от гениалния българин, вече се е превърнало в част от нашия дух, в мъдрост, съпътстваща всекидневието ни. Няма българин, който да не знае крилатите слова на Апостола: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако губя, губя само мене си...“, „Ще има едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“, „За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно“, „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о (лято) да му служа до смърт и да работя по народна воля...“. Но въздействието на словата му не се изчерпва само с посочените крилати мисли.

Писмата на великия българин разкриват богатата му душевност, неговото лично обаяние като човек и водач. Те дават отговор на въпроса, на какво се дължат огромното му влияние, заразяващата увереност и доверие, с които спечелва още при първите си срещи хората.

Писмата са кратки и ясни, строги и сдържани, всяка дума и ред са премислени и подчинени на успеха на една идея. Апостола познава своя народ, неговите болки и проблеми, величието и падението му и същевременно владее до съвършенство неговото езиково богатство. Употребата на народни думи и изрази прави езика му богат по лексика, колоритен, емоционален и въздействащ. Затова не е чудно, че словото му достига до сърцето на българите от всички кътчета на страната: от простия орач и занаятчия до даскала и свещеника, от раята до богатите чорбаджии. Ненапразно Вазов спонтанно характеризира речта му: „Думите му бяха и прости, и кратки, // пълни с упование и надежди сладки...“.

Левски произлиза от глъбините на народа, закърмен е от ранно детство с народното творчество, овладял е стилистичните багри на езика и черпи от това славно богатство. Силна страна на езика му е употребата на фразеологизми, които не само обогатяват речта му, но и й придават емоционална и стилистична окраска, разкриват отношението му към читатели и слушатели, към събития и явления.

Докато другите колоси на националноосвободителната идеология, като Раковски, Ботев и Каравелов, наред с революционната си дейност са оставили за поколенията и богато книжовно наследство, Левски си остава само революционер. До нас са достигнали преди всичко писма, нареди, позиви, излезли изпод неговата ръка, които остават най-достоверният извор за делата и идеите му, за смисъла на неговия живот, но същевременно са и извор за изучаване езика му. В документалната литература се посочват 152 писма и други документи, които продължават да вълнуват всяко поколение⁷.

Епистоларното наследство на Левски може условно да се раздели на две групи: официални писма, позиви, нареди и лична кореспонденция, която отново е свързана с революционната му дейност. Онова, което прави езика на този титан на делото и мисълта достъпен и възпламеняващ, е неговата народна лексика, изпъстрена с въздействащи фразеологизми. Само човек, който познава добре българската душевност, може така сполучливо да използва фразеологичния фонд на своя език. ето защо предмет на настоящето изложение са фразеологизмите, употребени в епистоларното наследство на Апостола.

Фразеологизмите са устойчиви словосъчетания, които се използват в речта като готов езиков материал, като устойчиви езикови единици. Обикновено се състоят от две или повече думи или цели изрази, като най-често новото понятие е с преносна употреба. Фразеологизмите се характеризират със своята устойчивост и възпроизводимост. Отличителният им признак се крие в спецификата на тяхното значение - те са резултат от преосмисляне на първоначално свободно съчетание, което е изходна основа за възникването им. Така се появява нова езикова единица с качествено нова семантика („изгуби ума и дума“, „крие се в миша дупка“, „настъпи го по крака“ и т.н.). Съществена особеност на фразеологизмите е тяхната образност, експресивност и изразителност, което включва и емоционална окраска⁸.

Официалната и личната кореспонденция на Левски се различават една от друга по език и стил, дори и по отношение на фразеологизмите. Първата включва предимно делови писма до революционните комитети, до чорбаджии, позиви, писма с характер на дописки до революционни вестници. Като послания от организация, която има за цел обединяване на всички за съвместни действия, тези писма се придържат към строго регламентирано изложение и език. За разлика от личната кореспонденция, те съдържат фразеологизми от книжовен произход. По език те се доближават до революционната публицистика на Ботев и Каравелов - лексика, типична за епохата на революционен подем, обхванал българското общество през втората половина на 60-те години и началото на 70-те години на 19. век.

Най-често употребявани и най-богати са фразеологизми синоними, с които революционният водач разкрива отношението си към българския народ: „родолюбиви българи“, „българи юнаци“, „истински патриоти“, „жертви на свободата“, „жертви на отечеството“, „млади български юнаци“. За него е свещен дълг да работи за „народното дело“, „народна воля“, „за отечеството свободно“. Борбата за свобода е изразена с десетки словосъчетания: „ще счупим робските вериги“, „да развеем байрак“, „ще викнем в един глас“, „чиста свобода“, „златна свобода“, „юнашка смърт“, „общонародно въстание“, „собствени задружни сили“ и др. С много от словосъчетанията Левски изразява отношението си към поробения народ: „народът рони кървави сълзи“, „горещи сълзи на бедний народ“, „теглилата на бедния народ“ и пр. Над 20 синонима фразеологизми използва той, за да покаже облика на поробителя: „гнусно и неверно тиранство“, „гнила и страшлива държава“, „общият ни враг“, „непосилно иго“, „агарянско робство“, „черно робство“, „тирани джелати и кръвници, проклети агаряни“, „мръсен мъчител, тирани кесиджии“ и др. Цялата енергия на организацията и нейните дейци е в служба на „отечеството“, „татковината“, „за българско“, а дейността, която осъществяват, е „народна работа“, за да „отхвърлят яремът си от вратът“ чрез „общонародно въстание“.

Истинският Левски, чиито думи стигат до всяко българско сърце, се проявява в личната кореспонденция. Тя е най-ярко доказателство за връзката му с народа. В това отношение той се проявява като майстор в умелото черпене на мъдрости от извора на народното творчество. Така стигаме до основния източник на фразеологизми в речта на Левски.

Народните фразеологизми възникват и се утвърждават в битово-разговорната реч на българите и са най-типични за този стил. Те задоволяват потребностите от образно-емоционално оцветяване на речта и са самобитно езиково богатство, което отразява тънката наблюдателност на българина, умението му пестеливо да направи изчерпателна характеристика на хора и действия, като постига ярко оценъчно отношение. Именно това богатство леко и непринудено използва Апостола в писмата си.

Левски категорично отхвърля претенциите на емиграцията за ръководно място в освободителното движение. Върховен орган за него е БРЦК в Българско и всеки трябва да се съобразява с това. Намесата на емиграцията без липса на конкретна информация често спъва революционната му дейност и затова той на много места в писмата си заявява: „...работата върви като жаба през угар“⁹, „срамота е вече от циганите“¹⁰, „отваряй си очите хубаво“, „...от кожата им цървули не става“, „да им не подаваш ръка“¹¹.

На други места Левски отново прибягва да фразеологизми от народния език, за да обори противника си и да подчертае правотата на своите възгледи: „не хващат думите им място“, „ако му сече главата“¹², „бързайте с един сахат напред“¹³ и др. В писмо до Д. Попов от май 1871 г. той с възмущение отбелязва: „Ако на таквоз се не повярвам, то с камъните ли ще работя!“¹⁴. В друго писмо, също до Д. Попов, отново критикува неразбориите сред емиграцията. Той има поглед върху състоянието на революционната организация и затова заявява: „Досега така, както са вървели работите ни (в)се слепи не сме ли ги раждали?“¹⁵. Почти същото съдържание влага той в писмо до П. Хитов от 29. ІХ. 1871 г.: „...па йоще опит ни показва, че бързата работа излиза ялова“¹⁶.

Левски държи на реда и сигурността в организацията. Когато Анастас Попхинов, братът на Д. Попов, се опитва да проучи комитетската кореспонденция, е критикуван остро от Левски. По този повод възниква конфликт, който довежда до ориентирането на Анастас към Димитър Общи. На „обидения“ Левски заявява: „...аз не те настъпвам по кракът“.

Богат източник на фразеологизми в писмата на Левски са пословиците и поговорките. Използвайки тези народни умотворения, авторът подкрепя правилността на своите мисли и наблюдения, позовава се на тях като на авторитетни истини. Така например по повод на апетитите на европейските държави към България и балканските страни в писмо дописка до в. „Свобода“ от 1871 г. той заявява, че тяхната политика е „Стани, куме, да седна“¹⁷.

Характерно за епистоларното наследство на Левски е това, че той използва фразеологизми от народни приказки, пословици и поговорки само като повод и ги развива и обогатява, тълкува по-свободно и така постига ново, по-убедително звучене¹⁸. Това повишава въздействието на неговото слово. Често пословицата е толкова изменена, че трудно се стига до първоначалния вариант. Така например в дописка до в. „Свобода“ от 1871 г. той пише: „Аз мисля, че когато човек се намира в челюстите на един звяр, по-напред трябва да избави живота си, а после да си купува фес за Великден“¹⁹. В писмо до Букурещкия ЦК от 1872 г. във връзка с деянията на Димитър Общи той пише: „Тоя, дето иде да ни даде работата, сам не познава пътеките й“. Когато Филип Тотю се опитва да се намеси в работата на организацията, В. Левски му отговаря: „Ако не можете направи, недейте разваля“²⁰, а на друго място пък заявява: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“.

Апостолът е човек на делото. Затова при всеки повод той внушава да се работи неуморно: „На думи да се не гледа, н(о) на работа!“ - заявява той в писмо до Райчо Попхристов²¹. Възмущавайки се от действията на Димитър Общи в Орханийско, в писмо до Д. Попов той пише: „Да не се работи ден, пък десет деня да се разказва“²². Писмата са ярко доказателство за прямотата му. За да внуши истината, той прибягва до помощта на пословици и поговорки: „А ти, байо, сам виждаш, че досега с гледане на уста не си познал нищо и никого“, „Аз вярвам на очите си, защото досега не са ме лъгали...“, „Трябва да се го кажем в очи, не е срамота...“.

Колко е бил придирчив към себе си и работата на сътрудниците си, личи от друго писмо до Иван Кършовски: „Приписваш ми, какво в очите си гредата не (виждам), пък косъмът във вашите очи виждам по-лесно“²³. Пак по различни поводи в писмата си той отново прибягва до употребата на пословици и поговорки: „Ситият на гладний не знай колко хляб да му даде“, „...малките реки се стичат в големите“²⁴. На много места Левски внушава идеята за единно ръководство на дейността на организацията отново чрез народни умотворения: „...от едно място трябва да се свири, а (в)сичките други да играят, пък песента не е отпред очите ни, комуто се хареса, нека се хваща на (х)орото“²⁵.

Друг извор за фразеологизми в писмата на Левски са библейските текстове. Фактът, че в ранните си години се е запознал с основите на християнската религия, му позволява умело да включи в речта си изрази от библейски притчи и евангелски текстове, за да подсили емоционалното въздействие на своето слово. Най-често използваните изрази са присъщи за говора на обикновените хора: „ако рече бог“, „божия воля“, „дай боже“ и др.

В писмо до чорбаджии от 10 май 1871 г. Левски използва библейска притча: „Умному мало довлят“²⁶ (Умният и с малко се задоволява). В същото писмо той използва и евангелски текст с Христовите думи: „Човече, трябва да работиш за народа си и всичко да жертваш за него, там съм и аз. Ако ти умреш, нали аз за тебе се разпнах...“ - така Левски внушава мисълта, че всеки трябва да заслужи своето място в борбата. А в писмо до Петко от Карлово той отново вмъква Исусови думи: „Всякому духу не веруйте, но изпитуйте“²⁷.

Много от мислите на Левски са се превърнали в крилати фрази. Изказани по различни поводи, днес често се връщаме към тях и те отново звучат актуално, мобилизиращо, въздействащо. Те синтезират огромна мисловна и нравствена сила и имат възпитателен ефект. Освен посочените в началото крилати мисли на Апостола можем да посочим и други, не по-малко силни: „Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму“, „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Дързост и постоянство“, „Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв“ и др.

Всичко изложено дотук показва, че писмата на Левски изпъкват не само с демократизма на идеите си, но и с демократизма на словото. Народният език и стил разкриват неговата хуманност, широкото му доверие в хората от народа, на които той се опира и които са гръбнакът на революционната организация. Опирайки се на богатството на народния език, той осъществява пряк контакт с носителите на този език. Само човек, който познава тънко българската душевност и език, може така свободно да използва фразеологичния фонд на този език. Левски е прям, откровен, решителен, чужд на словно разточителство. Затова негови първи помощници стават народните умотворения, които са носители на по-голяма конкретност и образност, придават краткост, точност и яснота на изложението. Посредством тези езикови средства се въздейства не само на мисълта, но и на въображението, на духа. Това прави речта на Левски близка и достъпна, емоционално въздействаща не само тогава, но и в наши дни.

БЕЛЕЖКИ:

1. В. Левски, 1837-1987. Био-библиографски справочник. С., Народна библиотека „Кирил и Методий“, отдел „Специална и препоръчителна библиография, 1987, 21-440. [обратно]

2. Русинов, Р. Езикът на Левски в светлината на тогавашната книжовноезикова практика. // Език и литература, 1977, № 4, 29-33; Дойчев, Л. Стилни особености в епистоларното наследство на Левски. // Векове, 1972, № 2, 46-50; Цветков, Д. Език и стил у Апостола. // В. Левски (1873-1943). Възпоменателен лист. С., 1943; Динеков, П. Литературни интереси у Левски. Възпоменателна книга 1937-1873-1937. Пловдив, 1937; Атанасова, Т. Единственият стихотворен опит на В. Левски. // В. Левски. Юбилеен вестник. Пловдив, 1951. [обратно]

3. Обретенов, Б. Име на един нов век. // Септемврийска победа, 1984. [обратно]

4. Каравелов, Л. Събрани съчинения. Т. 3, С., 1986, с. 604. [обратно]

5. Левски в спомените на съвременниците си. Събрал и изследвал Ст. Каракостов. С., 1973, с. 57. [обратно]

6. Пак там, 26-27. [обратно]

7. Васил Левски. Документално наследство. Юбилейно издание по случай 100 години от гибелта му. Под ред. на К. Възвъзова и Н. Генчев. С., 1973. [обратно]

8. Попов, К. Съвременен български език. С., 1965, с. 29; Андрейчин, Л. и колектив. Български език за начални учители. С., 1964, 142-143; Кювлиева-Мешайкова, В. Фразеологизмите в българския език. С., 1986, 9-13. [обратнo]

9. Васил Левски. Документално наследство. Юбилейно издание..., 101-102. [обратно]

10. Пак там. [обратно]

11. Пак там. Писмо до Д. Попов, с. 109. [обратно]

12. Пак там, с. 75. [обратно]

13. Пак там. Писмо до П. Хитов, с. 85. [обратно]

14. Пак там, с. 98. [обратно]

15. Пак там, с. 105. Писмо до Д. Попов от 6. VІІ. 1871. [обратно]

16. Пак там, с. 118. [обратно]

17. Пак там, с. 69. [обратно]

18. Дойчев, П. Стилни особености в епистоларното наследство на Левски. // Векове, 1972, № 2, 46-50. [обратно]

19. Васил Левски. Документално наследство. Юбилейно издание..., с. 69. [обратно]

20. Пак там, с. 135. Писмо до Ф. Тотю от 1872. [обратно]

21. Пак там, 101-102. [обратно]

22. Пак там, с. 217. [обратно]

23. Пак там, с. 101. [обратно]

24. Пак там, 102-103. [обратно]

25. Пак там, с. 217. Писмо до Д. Попов. [обратно]

26. Пак там, с. 86. Писмо до чорбаджиите от 10 май 1871. [обратно]

27. Пак там, с. 131. [обратно]

© Деян Белчев, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 19. 07. 2003
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 6, 2002.