Даниела Колева

web | Криворазбраната европеизация

Сцената изглежда по същия начин, както в първо действие. Тъмна е. Влиза Софка, мъкнеща две огромни тикви и торба с покълнали картофи. На врата й под брошката от изкуствени камъни свети фенерче. Тя строполява тиквите пред ъгъла на масивното бюро, почти на авансцената. Оглежда се предпазливо в тъмнината, отива до мястото с портрета на вожда, мери пред него няколко крачки, оглежда, преценява.

Софка: Идеално! Тъкмо за два реда. (Изважда от торбата малка мотичка. Разкопава леха. Навежда се с гръб към сцената и реди картофите. На себе си.) Нека да са ми тука под ръка, че не се знае тая пуста европеизация кога ще дойде. (Засява и втория ред и покрива с мотичката.) Сигурно ще е гладна, щом е допряла до нас, няма начин, ще я раним. (Тъкмо е засяла картофите, на сцената светва, влиза Виолета, часовникът започва да цъка.)

Новата: Защо стоиш на тъмно? (Софка се сепва и скрива торбата и мотичката зад гърба си.)

Софка: Как ще съм на тъмно, имам си фенерче! Нашият вожд ни ги купи! Като спре тока, заради режима, да си светим.

Новата: Сега вече тока няма да спира, в Европа не спира.

Софка (злорадо): А-а, няма да спира, той като не спира, ние ще го спрем, иначе к'во ще ги правим тия фенерчета?

Влиза Калуша, последвана от старец обожател и сяда зад бюрото си. Старецът се спъва в кабелите на компютъра и пада по очи. Софка мушва торбата с мотичката зад тиквите. Старецът се надига и гледа злобно към Виолета и компютъра.

Старец: Да му се не види и екскремента му ниеден. Ще ме спъва той! (Посяга да блъсне с юмрук монитора.) Като са ги нацвъкали навсякъде, ето и в нашия затънтен край, чак!К'во реки от мед и масло ли чакат да потекат, а тия, младите, като са ги зяпнали тез компюренти... (Влиза друг старец.)

Софка: Шът! Сус! Ще вземе да ни чуе европизацията през компютора и тогаз?! Ето, писма трябва да й пращаме. Сядайте и умувайте какво ще правим...

Друг старец: Е, какво ще правим - пир по време на европеизация, как какво?

Софка: Той пирът е ясен - и картофки засях, и тикви донесох, ще й сварим, и месце, и винце ще се намери. Вие сядайте и мислете как ще я посрещаме кулуртурно... (Старците се захлупват по масите, някои четат, други дремят, а Софка отива в кабинета си.)

Нахлува поетът Манчо, яхнал метлата на чистачката и крещи, всички подскачат от виковете му.

Поетът: Намерих си кон! Цял Пегас си намерих! Сега ще препусна далеч евро... как беше... европеизацията да доведа, та да царува во век! (Препуска до мястото на портрета, прави реверанс.) Време е оттук европеизацията да ни гледа! Ще ме извините, дами!

Куша: Маноле! Манчо мой...! (Поетът вече е излязъл, без да я чуе. Влиза пчеличката Мая.)

Мая: Кой откачен ми взе метлата? (Старците вдигат рамене.)

Виолета: Тук нашия шут, пардон, поет, сър Манчо Кукуриг профуча на кон.

Мая (ехидно): И накъде пое?

Виолета: За европеизацията.

Мая: На метла?

Виолета: Да, не, на Пегас! (Иронично.)

Мая: И накъде?

Виолета: Натам.(Показва посоката и Мая се втурва натам. Виолета гледа все по-изумено.)

Софка (крещи от кабинета си): М-а-а-я, донеси метлата!(Мая и поетът се появяват на сцената, дърпайки метлата.)

Мая: Ей сега, ей сега!(Дърпа я и мърмори.)Тоя пак се е насвяткал! (Влиза Софка.)

Софка: Маноле Стихоплетов, пусни метлата!(Манол се съгласява и я пуска, Мая му скърца със зъби.)Да ви кажа, тя, европирзацията, щяла да ни праща вести с някаква метла. Майче, дай да видим по метлата що има?(Мая й подава метлата. Виолета се подхилква.)

Старец: Как с метла? Тя да не е Баба Яга?

Софка: Бе знам ли каква е, но ползва атрибутите й!(Виолета прихва. Всички я гледат учудено.)

Виолета (през смях): Тя ще ви праща и-мейли, но не по метлата, а ще ги получавате на този компютър!(Чува се ропот от старците, останалите гледат още по-учудено. Софка се окопитва.)

Софка (недоволно сумти): Хм!Всички на работа! Всички по местата! Маноле Стихоплетов, готов ли си с химна?

Поетът: Скоро, премъдрост слънценосна, скоро!

Той хуква, след него Мая с метлата, а останалите са по местата си. Софка изглежда злобно Виолета, отива до стаята си, донася пишеща машина, тръсва я на бюрото до компютъра. Слага стол и сяда. Виолета я изглежда учудено.

Виолета: Каква е тая антика?

Софка (изглежда я презрително): Оръдие на труда! (Гордо.)

Виолета: Много ви е остаряло оръдието!

Софка: Ний с това оръдие славим наш'те родолюбци и творим историята! (Троснато.) Ний с това оръдие сме разкъсали невежеството на широките народни маси, с това оръдие сме насадили положителни и прогресивни знания! Ето, почвай да съчиняваш приветствие за европизацията...

Виолета: Аз на такава антика не умея да пиша!

Софка: Как не умееш? Не умееш да пишеш на машина?!

Виолета: Умея да пиша, но на компютър.

Софка: Ти пиши на компюрента, аз ще пиша, дето си знам!

Поетът се промъква от дясната страна на сцената. Пролазва до каталожното шкафче, измъква оттам бутилка с алкохол, връща се под мястото на портрета и сяда под часовника. Часовникът спира да цъка. Тай вади от джоба си лист. Чете.

Манол: "Кантата на дружбата". Това го съчиних някога за по-големия брат. Сега-сегичка ще го скалъпя за европеизацията. (Отпива от бутилката.) "Кантата на дружбата" (Мисли.) Ще стане: "Химн за дружбата с Европа".

Софка (чете от старо приветствие): "Уважаеми другарю вожд..."

Манол: "Ой, Русия свидна! Съветска Русия!" Сега ще стане: "Ой, Европо свидна! Ой, Европо наша!"

Софка (пише): "Многоуважаема Европеизацийо!" (Чете от стария лист.) "Заели сме се с възпитанието на социалистическия човек с ново, комунистическо съзнание." (Пише на машината, Виолета я гледа изумено.) Заели сме се с поевропейчването на човека, със създаване на ново, европейско съзнание.

Манол: Колко нежна обич името ти крие...

Софка: Готови сме да подменим комунистическия рай (просълзява се) с европейски рай. (Поглежда към дремещите старци и кресва.) Не спете, а мислете, тук не е хотел! Аз сама с тая евронагъзация не мога се справи! (Старците се размърдват.)

Манол: Колко топли песни за теб ще изпеем... изпием.(Мисли и пие.)

Софка: "Нашият челен отряд(бие се в гърдите)е в кръвна връзка с народа". Сега ще стане: "Нашият мъдър екип ще бъде в кръвна връзка с Европа". (Виолета я гледа все по-изумено и набира думите й на компютъра, след което става.)

Виолета. На стар кенеф и нова врата да сложиш, пак си остава стар кенеф, и пак мирише!(Хуква и излиза от сцената, Софка изсъсква подире й.)

Софка: Млади и глупави!(Чете от старото приветствие.)"Ликвидирали сме всички врагове на социализма..." (Пише.)Убедени последователи сме на европейските идеи.

Манол: Колко мили братя ще сме вече!(Продължава да мисли.)

Софка (пише): Упадъчното източно влияние е унищожено!

Манол (чете): Ой, Русия свидна!(Пише.)Ой, Европо свидна! Ой, Европо наша!

Софка (мисли и пише): Обещаваме безогледно да експлоатираме всичките си творчески сили за победата на европеизацията!

Манол (чете стария текст и пише новия):

Ти си ни звездица!
Ти си ясно слънце,
наш Освободител.
Ой, Европо свидна,
ой, Европо наша!

Готово! Скалъпих го!(Затваря бутилката. Пролазва обратно до шкафчето, напъхва я вътре, после пролазва до Куша, щипва я по дупето и със знаци й показва да излязат. Той, лазейки, тя поприведена, на пръсти напускат сцената отляво.Софка не ги е забелязала, тя съчинява.)

Софка: Ний сме деполитизирани и надпартийни и обещаваме за 15-20 години да направим това, което другите европейски народи не направиха за 100 години!(На себе си, без да пише.) Изправени пред своя цивилизационен избор, обещаваме да опрасим всяка свиня на културната нива, да подобряваме породата си на еврокултурни свинчета. Обещаваме да грухтим в такт с Марсилезата. (Въздъхва.) Туй последното няма да го пиша, то се знае! (Изважда листа под индиго и виква.) Теменуго, Гергино! (Виолета се появява на сцената.) Напиши приветствието на компюторя и го прати там с метлата, пък аз, както си знам, по пощата или с пощенски гълъб, толкоз гълъби имаме тука! (Излиза. Виолета хваща листа. Софка се връща и казва на дремещите старци.)

Софка: Почвайте да репетирате скандиранията! (Старците стават, застават мирно до масите.)

Хор от старци: "Ний с Москва сме в мир и в бой!"

Софка (кресва): Млък! Ний сме европейци! Ний с Европа сме в мир и в бой, с бой и без бой! Готови сме на чутовен подвиг велик, всеки враг на Европа ще набучим на щик! Три и... (Старците повтарят. Софка излиза.)

Виолета отива на авансцената отстрани бюрото, до тиквите. Сяда на земята, като опира гръб на него и изпада във все по-голямо недоумение. На сцената, в редица, хванати с преплетени ръце и кръстосана танцова стъпка, влизат Софка, Куша и баба Тотка. Танцуват и пеят.

Трите: "Танци, пляски, пляски, танци, весело е с нас! Ний сме млади, ний сме свежи, с нас е вечността!"

Виолета (настрана): Какъв е тоя сврачи хор?

Хор от старци: "Росна китка", "Росна китка"!(Трите се покланят. Ръкопляскания.)

Виолета (на себе си): Тя таз росна китка малко прецъфтяла... И пеете фалшиво... (Софка я чува.)

Софка: Какво като пеем фалшиво? Нали пеем, така се отчита дейност! Така преуспяваме в кулуртурно отношение, сега и в европеидно ще преуспеем ...

Виолета: Мда, само дето в нормалните езици на нормалните народи няма дума "преуспял". Какво значи да преуспееш? Да надхитриш някого? Да излъжеш?

Софка: Хе, хе, че ний, ако не надхитряваме и мамим, щяхме ли да стигнем дотук?

Хор от старци: Много сме, силни сме, млади сме!

Софка: Ха така! Ако не стигаме на европеизацията и мъртвите от гроба ще вдигнем, и тях ще преброим!(Чува се шум отвън.)

Софка: Шът! Мирно, равнис, може да е европеизацията!(Всички се изправят в стойка "мирно", с изключение на Виолета, която продължава да седи опряла гръб на бюрото.)

Виолета (настрана): Господи, това е казарма, не, по-зле, толкова високи зидове, и решетки, не... това е затвор. (Влиза поетът сър Манчо.)

Софка: Маноле! Изкара ни акъла!

Манол:

О, шефкиня, о богиня,
о, премъдрост наша!
Ти постави ми задача,
химнче да напиша
Европа да прославя!

Ето ...(Подава й лист.)

Софка (чете):

"Ой, Европо свидна! О, Европо наша!
Колко нежна обич името ти крие!
Колко топли песни за теб ще изпеем!
Колко мили братя с тебе ще сме вече!"

И тъй нататък...Бравас, Манчо, да се разучи веднага! (Връща му листа.)

Манол: Слушам, шефкиня! Веднага!

Всички действащи лица излизат. На сцената остават Софка и Виолета. Появява се Душко Бездушков лазейки, захапал рисунка. Софка го наблюдава с ръце на хълбоците.

Софка: Душко, защо лазиш, бре?(Подава й с уста рисунката и се изправя.)

Душко Бездушков: Софчице, премъдрост моя, ти знаеш най-добре, че с лазене далеч се стига, пред когото и когато трябва!

Софка: Знам, знам, от мен се учиш ти, виж аз докъде стигнах.(Поглежда портрета.)

Софка: А-у-у Душко, ама тя таз европеизация досущ на мен прилича! (Обръща към публиката портрета, на който е изобразена Софка, гротескно и полугола, но с ореол от дванадесетте звезди на Европейския съюз.)

Душко: Да, слънценосна мъдрост моя! (Прегръща я.)

Софка: Ами да, що да не си приличаме. (Замисля се.) Ами ако тя не ме хареса? (Върти се суетливо, поправя дрехите си, подръпва оттук оттам.) Хм, тя по-предан надзирател от мен не ще намери! Да хвърля топа, ако не ме хареса! (Закачат портрета на мястото на стария. Часовникът спира.)

Софка: Ела при мен да мислим как да я надхитрим тая пуста европеизация! Господ да я убие!(Заедно с Душко отиват в стаята й зад паравана, откъдето се виждат силуетите им и как Душко кокетничи и изразява чувствата си към Софка. Виолета е сама на сцената.)

Виолета: О, неразумний юроде, ако си преодолял варварството и балканската дивотия, поради що се срамиш да бъдеш достоен човек? Защо не надмогнеш назадничавостта и омразата, защо се оставяш на тях?

Влиза Мая с парцала, чистейки пода.

Виолета: В тая държава освен емигранти, произвежда ли се нещо друго?

Мая: Нали виждаш - художествена самодейност!Така и не разбрах, защо те затвориха тук?

Виолета: Защото имах вяра, че човекът е пораснал! Преди да дойда тук, присъствах с баща си и жена му на коктейл на дипломатическите мисии, в сърцето на Европа, по случай присъединяването ни. Та там високопоставена дама от преситено богата страна, шушукайки си с друга такава дама, си позволи да каже, че голтаците от Източна Европа стават само за обслужващ персонал, но все пак да внимава какви слуги наема в къщата си.

Мая: И ти, какво?

Виолета: Бях твърде близо и чух цялата тирада за аборигенското стадо, дето искало да се присламчи до техния чистичък и подреден свят.

Мая: Какво направи тогава?

Виолета: Ливнах й чашата си със шампанско в лицето й.

Мая: И после?

Виолета: За да замаскират скандала, баща ми и жена му обясниха, че не съм съвсем добре.

Мая: И те върнаха в родината, и те затвориха тук!

Виолета: Ти не си ли чувала, че така обикновено правят с инакомислещите.

Мая: Тежко ти, тук също не позволяват да се мисли! Едва ли и на теб ще позволят!(Мая е обърсала и излиза.)

Виолета: Разбирам го.(Прегръща се и потреперва.)Аз все пак вярвах, че не сме втора категория хора, затова и не се противих особено, когато ме натириха тук. Беше ми потребно да проверя, ей така, за себе си, докъде е стигнал тоя народ. Питам се, какво е Отечество, и какво значи то да е "земен рай"? И за кого?

Влиза Иззет с изпъчени гърди и важна стъпка. На врата му виси мобилен телефон. Чува последните й думи.

Иззет (на себе си): Тоз момиче на мене не харесва, откак дошъл, сичко наопаки. То конспиратор ще излезе, диверсант!

Виолета наднича иззад ъгъла на бюрото.

Виолета: О, Иззет! Вардиш ли?

Иззет: О-о-о, Новата, хош гялдим! Вардя, чакам евро... ко беше, еврокурзацията. Ето, нали съм спестелив и звънец си купих!

Виолета (прихва да се смее): И за какво ти е тоз "звънец"?

Иззет: Как за ко? Еврокурзацията може да ми се обади, хабер да прати!

Влиза Софка.

Софка: О,Иззет, раниш ли гълъбите?

Иззет: Раня, шефкиня, раня, направо гоя!

Софка: Тъй Иззет, рани ги, заведи ме да видя колко си ги угоил, че ще ни трябват! Теменуго?

Виолета: Виолета съм!

Софка: Тъй де, Виолета, Гергина, все тая. Прати ли с метлата?

Виолета. Пратих!

Софка: А, тъй! А тя кога ще прати по евротабиет, с метлата?

Виолета. Когато сте готови!

Софка: Че ний сме нащрек! Иззет, ела да видя как си оранил гълъбите!(Излизат.)

Виолета (сама): Защо ми е така студено? А и трудно дишам!

Влиза Куша.

Куша: Ба-ба. (Задъхано, заеква.)Ба-ба Тот-ка се спасила, из-из-бягала. Софчее, Софийо!

Влиза Софка.

Куша (с треперещ глас): Сестро, няма да повярваш!Баба Тотка избягала!

Софка: Не може да бъде! Само да е посмяла! Ще се върне! Ще я върнем! От тоз занд... От тоз културен институт никой не може да бяга! Никой! Ни-и-ко-ой!

Виолета се свива още повече. На сцената притъмнява. Всички излизат. Влизат силуети в бели престилки, скупчват се, съветват се, ръкомахат, после излизат.

© Даниела Колева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.04.2007, № 4 (89)