Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

...САМО НЯКОЛКО ДИОПТЪРА КРИВОГЛЕДСТВО...

(Предговор)

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

За да твориш, трябва весел да бъдеш!
Поговорка

Да напишеш предговор, е по-трудно дори и от написването на самата книга, за която той е предназначен. Особено когато не знаеш кога ще приключиш с книгата и дали това, което пишеш, не е всъщност епилог, а не предговор. Шегувам се. Това поне научих за годините, през които пиша есетата, писмата и монолозите, подреждани грижливо от моя редактор (и от мен) в книгата, която е пред Вас сега. Заглавието вероятно напомня на "Писма от Америка", писани в продължение на четири десетилетия от покойния Алистър Кук, кумир на журналистите в Би Би Си. Да, ама не. Моите "писма" си остават писма до моите най-близки, а "политическите" и "културалните" ми размисли в тях, са само лично мнение. Пиша за нещата, с които Англия е далеч от представата, която ние, българите, имаме за нея. Пиша за татуировките и златните зъби на "модерните" англичани; за наднорменото им тегло и лошата хигиена в болниците; за миенето им в умивалници наместо с течаща вода. Пиша за какви ли не причудливи неща... Бутилки мляко, оставени на входната врата и недокоснати от никого освен от стопанина; нарциси, цъфтящи на воля по паркове и градини и недокоснати от минувачите; ревниво пазена природа, архитектурни стилове и исторически паметници - късметлийски подминати от природни бедствия и бомбардировки... Такава е Англия за мен - остров, на който никога не забравяш, че си временен гостенин. Захаросаната представа за Кралството, добита от романите на Чарлз Дикенс и брошурите на Би Би Си, потъва в каналната вода на поредния английски дъжд. А след него грейва слънце. И така се редуват чувствата и мислите ми в тази книга от писма, започнати на крак, подшушнати от звук или от име, окрилени от гледка или цвят, напомнящи ми за България. Затова непрекъснато сравнявам и одумвам, понякога с носталгия, понякога с гняв и ирония. Но с паралелите, които правя, не ангажирам никого, те са само лични наблюдения. Възторгът и ентусиазмът от първоначалния ми досег с Велика Британия бавно преминава в горчив реализъм - те са най-обикновени хора, само дето са расли на друга географска ширина. Признават си го сами - многобройните случайно или волно попаднали в живота ми британци, носители на британски паспорт, но чужди на поговорката "Залудо работи, залудо не стой". Пригодени да живеят единствено там, където чаят е английски, а млякото - гъсто, че да прави облак в чашата-паница.

...Колкото повече стоя тук, толкова по-често си спомням за мириса на смола и за шума на боровите дървета в планината, за тъканите родопски покривки и за хлопота на чанове. Моите български корени, които искам да останат здрави, ще ме водят винаги на Изток, към "...морето Черно, което е сега действително" (май беше от Божидар Божилов, а може би - от Милена Лилова), и не давайки ми мира, ще ме натъжават със сравнения и ще ме окуражават с надежда. Защото няма значение къде живееш, кога и колко. Имат значение други неща: да посадиш дърво, да отгледаш дете, да построиш къща. Е, това е моята "рожба" - кривокрака, на места кривозъба, от време на време кривогледа. Никога черногледа, ала винаги - весела! Няма ли защо? Съприкосновението между две култури винаги поражда сравнения, буди смях и повелява размисъл. Погледната през моите очи, Англия си остава държава на стандартите и Остров на изненадите: висока степен на свобода и нисък праг на свободия; грамаден научен потенциал, но ниска езикова култура и причудлива (духовна и физическа) хигиена.

Но сега - напред към книгата... Някои хора и събития от която са измислени, други - действителни.

На останалите - да се поклоним!

Те не са между нас.

Или може би така ни се струва?...

Декември, 2005
Мидландс

 

 

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2005-26.12.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005