ПИСМО ДО БЛИЗНАЧКАТА

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

януари, 2003
Нюпорт, Уелс

ЧЕСТИТ НИ РОЖДЕН ДЕН НА ДВЕТЕ!!!

Пиша ти няколко дни преди да навършим 42, с надеждата, че на този ден всички ще си отдъхнем.

Навън пеят птички, рано е и още не е съвсем светло, днес по изключение не вали и така започва (почти) всеки ден. Типичните звуци за София (камиони, коли, клаксони, джафкане на кучета, сирени и стрелби) тук ги НЯМА. Дали ми липсват?... Една сутрин навън се чуваше нещо подобно на шум от тупане на килими в София. Попитах Антъни какво е това и той категорично отсече - отстрелват пуйки, Анна (беше точно преди Коледа!) О, как така? Всъщност разбра се, че това е тренировка на кучета - ловци на пъдпъдъци. В момента вървят дебати - правителството е обявило този спорт за "жесток и опасен".

Опасна обаче се оказва "голямата котка", за която писах в писмото си от септември. Става ясно, че на подпийналия човечец пумата не му се е привидяла, ами е реална и скита някъде из горите на Уелс, подплашвайки населението по същия начин, както и Чудовището от Шотландското езеро Лохнес преди години. ...Аз не знам какво ли не е опасно, опасно е да си турист в Гърция (скандала с британските шпиони на гръцкото летище миналата година), в Турция (тук все още треперят при гледане на филма "Среднощен експрес") и къде ли не. Но въпреки това туроператорите, предлагащи круизи по Черно море (Истанбул, Севастопол, Одеса) са печеливши.

...Докато Кралството се тресе в клюки и скандали: рицин, открит в лондонска квартира, бай-пас операцията на благоверния съпруг на Желязната лейди, втората бременност на Катрин Зита, убийството на полицай при антитерористична акция в Манчестър, джамия - свърталище на Ал Кайда в северен Лондон; за или против война с Ирак, за или против еврото, за или против подобренията в лондонското метро, за или против подновената стачка на пожарникарите и определено ПРОТИВ педофилите (от всякакъв калибър - като се започне от най-примитивния потребител на долнопробни сайтове, та се стигне до водещи журналисти, артисти и поп-легенди), един простосмъртен човечец от Ливърпул днес тръгна да пропътува своя последен път зад граница... За Швейцария. Такова поне беше намерението му. Всъщност да станеш част от швейцарската туристическа индустрия винаги е било и ще си остане престижно... Изключението? Швейцарски турист в царството на мъртвите... Сигурно знаеш, че в Швейцария, както и в Холандия, евтаназията е разрешена. Та този възрастен англичанин, страдащ от неизлечима болест или както е прието в медицината, "терминален", бе решил да плати, за да бъде за последен път турист и то в една красива държава... и да се върне в ковчег. На пръв поглед - драма, да, човешка драма. Но зад медийното отражение (телевизия, радио и интернет се надпреварваха днес да коментират случая) малцина си задаваха въпроса - какво изживяват близките на този човечец: жена му, дъщеря му - решени да го подкрепят и да го съпроводят в последното му пътуване. Разбира се, във Великобритания (както и в България) "асистираното самоубийство", т.е. евтаназията е забранена. Извън закона е обаче не само прекият "консуматор", но и - семейството му, в случай на съучастничество?!... Аз не искам да описвам лицето на този възрастен човечец днес сутринта, преди заминаването... Нито гласа му... С облекчение въздъхнах седем часа по-късно, когато се разбра, че смъртта го е настигнала спонтанно по пътя. Господ си знае работата... Дано англичаните имат този идиом и в техния, подобно на нашия език.

...Когато разказвам за това, мисля за най-различни неща: като се започне от петънцето върху стената отсреща, та се стигне до Хамлет и до вечната дилема - ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ. Да бъдеш или не... какво? Изкушен, щастлив, щастливо-огорчен и накрая - измамен. Измамно-разтегливи думи; граматика от понятия, които спазваме; ударения, падежи и склонения. На пръв поглед досадни и мъртви като латинския език, който учехме два семестъра... Искам да кажа, че те съществуват навсякъде, под друг мирис и друга форма - къщите тук са в готически стил, из дворовете тичат катерици, а кучетата и котките отдавна са забравили да тичат... Мъча се да открия чара, да ми домъчнее за тези гледки и да заобичам тази пасторалия, но е още рано, твърде рано. На бюрото пред мен стои дигитален изглед от Витоша: в детайли виждам хълмовете, просеката за Драгалевския лифт, Голи връх, Киноцентъра, всяка къща и керемидка по булевард България, раззеленените дървета (такива, каквито бяха в средата на август), та чак до спирката на автобус 64, подлеза пред Билла, кръчмичката с бензиностанция и автомивката в Борово. Илюзия е, че отваряйки очи, отварям прозореца и виждам Витоша... На това място се млъква и се казва нещо недотам благоприлично... Интересно, а бях толкова тъжна, когато напусках Англия преди седем години, как ли ще погледна сега на онова мое есе, което писах от самолета?... Знам какво ще кажеш. Знам и си спомням огромното отвращение и удовлетворение, че напускам простотията, униженията, мизерията по улиците, дупките и просяците, оскотените и корумпирани чиновници, завистта... Но напусках и Витоша, напусках и моите улици с табелки и огради, до които сме играли като деца... Знаех и това, но то не можеше да ме спре... Не че тук няма дупки, не че тук няма просяци. Има ги и другите човешки недъзи. Вероятно в не по-различна концентрация. Огромната разлика обаче, която не мога да не отбележа, е уважението, съпричастността и отговорността. Един колкото налудничав,толкова и достоверен пример - котката да ти се загуби, впрягат се веднага всевъзможни служби и агенции, а ако не я намерят - плащат ти застраховка... За бездомниците по улиците, одеялата, храната и медицинските прегледи, които им организират, говорех някъде в предишните си писма. Сравнението с България за съжаление не е в неин плюс.

...Сега, наред с дискусиите около намалялата популация на тигровите акули и изчезваща разновидност тюлени във водите на Кралството; наред с умопомрачителните прогнози за наводнения в близките 20-40 години, причинени от глобалното затопляне и съпровождани от тлъсти застраховки, наред с гнева поради убито рядко двуутробно животинче по време на игра на крикет, Кралството си е поставило амбициозната задача да намали процента на самоубийствата годишно поне с 20 на сто.

Друго: тук върви филм за историята на кралското семейство, режисиран от някой си Стивън Полякоф, алюзията с нашия (бивш) известен и талантлив режисьор от Младежкия театър е очевидна.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.07.2004
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005