Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

31 декември - януари 2003
Нюпорт, Уелс

Благодаря ти за писмото! Отсега нататък всичко, което идва от София, от приятелите и от миналия ми живот ще бъде приятна изненада за мен. С много мъка и реализъм установявам това. Рано или късно всеки емигрант го усеща. Но връщане назад няма. Поне с това статукво, с което напуснах страната преди 5 месеца. Да, така е - всичките ми сънища и помисли ме връщат назад, но и - ми дават криле да мечтая и да живея с надеждата, че един ден отново ще кацна на летище София, но не за да сравнявам и не за да страдам от минусите, а просто - да се радвам на приятели и природа... И да помагам. Аз съм като една разполовена ябълка, миналият ми живот беше незрялата й част - малко зелена и доста възкисела. Сега? Очаквам да узрея и помъдрея и дано това не са напразни очаквания.

...Сега препредавам спомените ни от последния ден на миналата година, както и - ти пращам снимки от нашата Коледа в Бристол, от срещата с група български емигранти в другата част на Кралството и от един прекрасен остров... Има и снимки от новата ни дневна с нова вертикална лампа и Ван Гог на стената. На нея се виждат картички от Несебър, от Копривщица, от Черни Връх през зимата, от църквата "Св. Неделя", както и едно малко календарче от... Каварна... Също и брой на "24 часа". А сред Коледния ни мейлинг се откроява и един календар от Би Би Си, а и от Алекстур.

...Днес е последният ден от годината. Току-що приключихме с баницата, в която по стар български обичай сложих късметчета! Баницата стана прекрасна, макар и с английски кори (pastry), ха-ха.

...По тукашното радио Класик ФМ (и в Англия има такова!) тече една реклама и на фона на романтична музика се чува следният текст: О, Лорна, днес изглеждаш прекрасно: млада, разхубавена, игрива... (на това място очаквах да чуя: Нов приятел?)... и дори зъбите ти изглеждат по-добре от времето, когато те срещнах за първи път ?! ...Мяу-у-у-у-у. Е, това е защото Лорна яде само... "име на нова котешка храна." Толкова много се смяхме в колата, когато за първи път чух тази реклама, после разказах на Антъни за рекламата за Ремифемин, която измислихме с моя шеф в предишната ми фирма.

Друго? Англичаните пак се занимават с разследвания за убивани съпруги, изнасилвани или измъчвани деца. Но новината на седмицата беше публичното извинение на шмекера, заради когото Чери Блеър затъна в голям медиен скандал... Както и, разбира се, новината за потъналите два танкера, натоварени до козирката с нови-новенички автомобили от Скандинавия. Ако това се развиваше около Черно море, сигурна съм, че веднага щяха да се намерят "доброволци" да поизвадят някоя и друга лъскава лимузина от дъното?! В същото време потъна и един друг фери около Бразилските води в Латинска Америка с повече от 180 жертви... Не знам, но тези трагедии ми напомнят винаги за мизерията в България, за миналогодишната трагедия в Индиго... Тук измеренията на човешкия живот са съвсем различни - англичаните са ограничени, тесногръди (те не са чували за Андрей Кончаловски, за Тарковски, за братя Стругацки, за Виенската филхармония и традиционния Новогодишен концерт, дори за Вая Кондиос и Адриано Челентано?!), неинформирани са за културата на Централна и Източна Европа, мислят само за стомасите си, за ваканции, за конни състезания и залози, за фермата и овцете, как да се напият в неделя вечер, как по-сензационно да подрежат градинската си ограда... Те нямат проблеми като нашите. Сега например са разтревожени от изчезването на рядък вид птица. Установили са, че това е по причина на таралежите, които наброяват стотици и, разбира се, похапват от яйцата на тези птици... Тече кампания за избиване на таралежи и въпреки че това не е в Уелс, а в Шотландия, то е проблем за цялото Кралство?! Но да им имаме проблемите, нали? Мислят как да продадат къщата си най-изгодно и да купят двойно по-голяма. Тук недвижимите имоти и местенето час по час са сериозен бизнес.

...Сега Би Би Си препредава концерта от юбилея на НВ през лятото, сякаш няма какво друго да се гледа? Разбира се - изобилие от комерсиални заглавия, но обичаният от мен "Сибирски бръснар" (Никита Михалков) просто отсъства от тукашния пазар.

За сметка на качествената драма англичаните предпочитат да гледат Хари Потър и да се наслаждават на разни магии на властелини на пръстени и прочие. Правят впечатление, че четат много, но всъщност са лениви и предпочитат интернет и телевизия (нашата къща е единствена, в която освен че има етажерки по стените, има и книги върху тях). Но това е - в цивилизована страна, за каквато я имат Англия, хората вярват единствено на стомасите си, които, разбира се, зависят от парите; чудят се как по-разголени да тръгнат по улиците (въобразявайки си, че са някъде на Карибите), или колко дупки да си пробият по ушите и татуировки да си изрисуват къде ли не... А Коледа и другите празници само идват да покажат колко консервативни са все още: подаръците, картичките и посещенията при роднини стават единствено и само тогава... В общи линии... Коледа е много по-велик празник от всички останали, включително и Нова година. Разбира се, неизменните фойерверки и гърмежи по улиците и тук не са изключение.

Днес (01 Януари) посрещнахме Новата седмица със задължителния концерт на Виенската филхармония, за моя почуда обаче тази традиция тук не е известна. Добре, че намерих точната ТВ програма навреме! Замириса на Европа, на Дунав, на нещо близко... Навън е 13 градуса и вали като по Елин-Пелиновите разкази?! Глобално затопляне - това е версията на Антъни. Иначе тези дни напазарувахме много необходими неща за къщата и то на половин цена. Така е в Кралството - дните след Коледа са всенароден празник - всичко се продава с невероятни отстъпки, така че, ако си разумен и оставиш някой и друг паунд за след Кристмас, имаш шанс да се сдобиеш с техника - последен вик на модата, на "народна цена". Мисля, че нашите управници следва да се поучат от това. Както неведнъж съм отбелязвала - има неща, които ме възмущават, но определено има и неща, които ме възхищават. Парламентаризмът например. Така са измислени имената на улиците, че по самото име се ориентираш улицата нормална ли е или затворена. На пръв поглед елементарно, но като се замислиш, зад това решение са натрупани години, години човешки опит.

Кралството определено има опит в това. Години, десетилетия, столетия преди нас. Законите им са железни, те са завинаги, спазват се от всички и никакви наредби, изменения и допълнения не важат. Ако нещо не ти отърва - съдиш правителството чрез Страсбург. Европейският съд е единствената институция, която евентуално може да разклати доверието в някой и друг законов акт. Пример? Прословутата Агенция за децата. Създадена от Лейди Тачър преди повече от 10 години, този орган на изпълнителната власт бърка дълбоко в джоба на всеки разведен англичанин, който има невръстни деца. Процентът от заплатата, която тази агенция прибира, е причина за много разводи (с новите съпруги), както и за самоубийства. Причината? Процентът е толкова висок, че свежда живота на разведения баща до мизерно съществуване. Ето защо много англичани емигрират?! Къде? В Испания, разбира се. Обетованата земя за поданиците на НВ...

Парламентаризъм? Знаете ли, че със закон е забранено плюенето по улиците и по обществените места. Причината? Прословутият обичай на англичаните да слагат всичко на пода, дори тетрадки, дамски чанти, палта, папки, всичко... И страхът от болести. Въпреки този закон все още не могат да бъдат изличени стотиците хиляди дъвки по асфалта, по паважа, навсякъде по улиците, дъвченето тук явно е неизменна част от привичките... За всеки проблем обаче има и открит интернет адрес. Всяко общество (например страдащите от брадавици, както и боледуващите от гъбички по ноктите, или колекциониращите стъклени слончета) има страница, на която може да се прочете къде, кога и как ще се проведе следващото парти...

Такива са англичаните - за всичко има лек, за всяка ситуация съвет. Лошото е, че май, май един процент от популацията спазва каквито и да е предписания. Сега (кога ли всъщност не е било?) са на мода разни диети и скоростни методи за отслабване. Тръгнеш ли обаче по улиците, веднага ти става ясно на коя англичанка й пука от това, че е над 100 кг при височина 165 см. Най-сигурното място да видите подобно сътворение на кулинарното изкуство са хипермаркетите. Теско! Големият W и къде ли не. Но независимо от дебелината, англичанките са усмихнати и еманципирани. Със замах пазаруват, пътуват, женят се (почти винаги за десетина години по-млади съпрузи), развеждат се, получават ипотеки и прочие. "Крамер срещу Крамер" - тържеството на феминизма в Америка отпреди 30 години, е на вечна мода в Кралството.

Жалкото е, че културата отвъд (бившата) Желязна завеса е неизвестна тук, а следователно - и филмите, любими за мен от не толкова далечното минало.

Том Джоунс и Катрин Зита Джоунс са гордостта на Уелс.

Новата година и в Кралството започна с кръв и убийства. Казвам "и", защото, спомняйки си за България през миналата година, няма как да не отбележа кървавата баня в Индиго и като за завършек убийството на прокурора-мафиот два дни след Коледа (чета редовно българските новини). Тук стана едно двойно убийство на две чернокожи момиченца в Бирмингам, а на друго място в Англия бяха намерени разчлелени в черни чували два женски трупа?!... Но това е животът: едни умират, други се раждат, пожари, наводнения. Да, Източна Англия (за разлика от Уелс) сериозно страда от наводненията тази седмица, вали като из ведро, ту грейне слънце, ту се излее отново проливен дъжд - времето се мени поне десетина пъти на ден. Но на катеричките в нашата градина не им пука: излизат и подскачат, гонейки черните гарги, гълъбите, птичките, Робин и гургулиците. Само рижавият бездомен котарак Том (Джинджър Том, както тук се назовава всичко що е рижаво, а най-вече ирландците!) дебне из някое кьоше и а-ха, някоя от враните се сбогува с перушината си. Антъни казва, че този бездомен котарак навремето отмъкнал цяло пиле от масата в кухнята, докато слизал да хвърли боклука. За разлика от него ленивият Том-Томазина (не е ясна половата му принадлежност), собственост на Джил и Хари от отсреща, въобще не си дава зор да ловува - той получава обилна котешка храна (тук котките и кучетата не ядат кокали - това било забранено?!) и за разлика от софийските си събратя (о, те са щастливи и с огризки втора употреба, нали?) тежи поне 5 килограма, т.е. - малко агне.

...Така е тук - всяка къща задължително има градина, гараж и заден двор, що се отнася до вътре - камината и ваната също са задължителен атрибут. Тъкмо заради камините са и най-честите пожари. Англичаните са лениви и разглезени (пък и защо не - плащат огромни застраховки за жилищата си) - излизат по чехли и фланелки и бум в колата, а оттам в Теско или някъде другаде да пазаруват... При запалена камина (за да е топло на връщане). Резултатът е ясен... За разлика от Теско, в този случай няма как просто да върнеш стоката, ако нещо не й е в ред и да си получиш парите обратно (това е огромното предимство на търговията в големите реномирани хипермаркети, никой не се пазари, просто ти се усмихват, извиняват се и ти връщат парите). Е, това не важи, ако си причинил вредите сам - отвсякъде те наблюдават камери, така че - смееш ли?

 

 

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2003
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005