ПИСТИ ПОД НАЕМ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

От известно време насам вятърът ме отвява всяка сутрин там, където на средния българин биха му потекли лигите да дойде поне веднъж в живота си. За целта ще е нужно да се бръкне поне с £300-400, като не се брои цената на билета София -Лондон, или София - Бирмингам. Досещате се, че не говоря нито за Холивуд, нито за Дисниленд... Нито пък за Ермитажа.

Състезателното градче Сиверстоун в Мидландс, където англичаните организират своята Гранд При, е преустроено военно летище от Втората световна война. Такива са и повечето писти в Кралството - достроени и модернизирани някогашни изтребителни бази, сега - златни кокошки на Кралицата. И докато софийската мотописта тъне в тръне и шубраци, изоставена и запусната от кметства и общински управници, на Силверстоун всеки инч е пари, а всяка секунда е много пари. За да наемеш за един ден пистата, на която се провежда Гранд При, трябва да се бръкнеш с около £23 000, като не се смята ДДС-то. Наемането на някоя от останалите сателитни писти не е чак толкова скъпо, но заявките са направени за месеци напред.

Собственост в средата на 90-те на американския рекламния магнат Интер Пъблик, сега Силверстоун е отново в ръцете на британските си стопани - Клубът на Британския мото спорт. Неколцина от основоположниците на този клуб са сред инструкторите, които днес предават своя опит на желаещите да преминат курс в тукашната Мото Академия. А желаещи да станат инструктори бол. Тук ограничения като балове, приемни изпити и тем подобни не важат. Имаш ли смело сърце, разрешително за работа и навършени 21 години - добре дошъл си... Но най-важно е джобът ти да е дълбок и добре натъпкан с твърда валута.

По контурите си пистата на Гранд При напомня котка с подвита опашка. И докато графичната прилика стъписва на входната врата, няколко мили навътре в състезателното градче можете да се порадвате на истински животни. Почти като в български зоопарк притичва сърничка, а из нивята, които са иначе добре поддържани и строго оградени зелени площи, пасат зайци на една ръка разстояние. Необезпокоявани от невероятните децибели, животните са постоянни обитатели на околността, прекосявана от няколко селски пътя, четири ферми, дузина частни хотелчета и нивя с пшеница. Ако не познавате района, трудно ще откриете пистата. Нужен ви е хеликоптер. По време на Гранд При небето над Мидландс се прекосява от хеликоптери на всеки 3 минути. Удобството върви от 350 лири нагоре в зависимост от дестинацията.

Хеликоптерната площадка за излитане и кацане е единствената, която напомня, че пистата Гранд При в Силверстоун е била военно летище. Напомнят го и желязната дисциплина, и безупречната организация, създадени в миналото и поддържани всеки божи ден в настоящето. Дневно се провеждат най-малко 8-10 упражнения из различни участъци на пистата с десетки участници, които идват барабар с техните половинки, баби, лели, тъщи, свекърви и отрочета... А някои, недочели инструкциите - повеждат и кучетата си. Налага се домашните любимци на синджир да бъдат заведени в дневната "детска градина" за кучета, където и те са в бедопасност, и пистата е на рахат.

Клиентите трябва да се явят поне час предварително, време, през което тече регистрацията, инструктажът и отвеждането им под конвой на определената писта. Конвоят е ведомствен ландровер - пълен контраст на пъргавите и разноцветни поршета, ферарита и аудита. Той тромаво потегля към набелязания пункт, следван от кервана коли, с който семействата на участниците припкат да ги снимат и да им ръкопляскат. Чувството за съпричастност е от особена величина на пистата.

Клиент на Силверстоун може да бъде всеки на възраст до 70 години. Не че по-възрастни не вървят, но застраховката не ги лови. В Англия сме все пак - тук парите диктуват абсолютно всичко, а стане ли дума за застраховки, ушите се наострят и зъбите се наточват умопомрачително.

За разлика от повечето места по света, в Силверстоун, където е пистата Гранд При се работи по желание, а не по силата на принуда или на някакъв договор. Инструкторите - средно стотина всяка седмица идват от различни кътчета на Кралството, работят не по-малко от 10-11 часа дневно, нощуват в хотелчетата из околните села и се прибират заработили толкова, колкото средно статистическият поданик на кралицата заработва за един месец.

Ала да станеш инструктор и да работиш на пистата Гранд При не е като да станеш инструктор в СБА и да късаш на изпитите пред КАТ. Тук се искат огромен брой спечелени състезания зад гърба, опит, пари, хъс и както вече споменах, дълбоко напълен с твърда валута джоб. Цената на едно състезание е от порядъка средно на £1000, където влизат регистрацията за участие, квалификациите, застраховките, ремонта на колата и разбира се, пътните и нощувките около събитието.

Тези дни Силверстоун е в трескава подготовка за предстоящото 24-часово състезание на пистата Гранд При. В продължение на едно денонощие над 80 състезатели от различни точки на планетата ще бръмчат в надпревара за призовите места без сън и почивка. Това е първото по рода си състезание в Силверстоун. Тук досега не се е провеждало "голямо нощно къпане", а и за първи път броят на участниците е толкова голям. Обикновено за Гранд При състезателите са не повече от 40, а зрителите достигат по брой населението на цял български Ямбол (пардон, ако все още е 100 000).

В Силверстоун стават и трагични случаи. Не че статистиката изобилства с жертви, но лошият късмет, липсата на опит и концентрация, могат да ти струват живота. Все още в болницата Ратклиф в Оксфорд лежи в кома един запалянко - мотоциклетист, който ден след първенството British Super Bikes, пострада тежко на пистата Гранд При. Сигурна съм, че освен неговото семейство не са малко и хората от пистата, които всяка сутрин осъмват с надежда за добра новина от Оксфорд. Такава е цената на спортния хъс и никаква друга съблазън като пари и жени не са в състояние да откажат истинския състезател от неговата цел и страст. (Спомняте ли си зловещия роман на Стивън Кинг, в който група ентусиасти трябваше в подължение на 5 дни да ходят непрестанно без сън и почивка, без сядане и лягане. Нарушителят го застрелваха). Но стига по въпроса.

Тук непрекъснато се провеждат състезания, любителски гонки и всякакви вътрешни квалификации. Понякога градчето е толкова оживено и подстъпите към него така натоварени, че жителите на околните села едва се придвижват. Така беше преди три седмици на 21 август по време на British Super Bikes. Сигурна съм, че никой от вас не е виждал толкова мотоциклети, събрани на едно място, както тогава. Зрителите бяха налице още предишната вечер и понеже преобладаваха сред тях мотоциклетисти запалянковци, наличните паркинги едва побраха лъскавите им возила.

В надпреварата на следващия ден, както сигурно ви е известно, участваха и българи. Разбира се, спикерът си нямаше понятие къде е Съни бийч и къде е България, но важното е, че името на малката ни държавичка прозвуча гордо в микрофоните и огласи Гранд При на няколко пъти... Какво обаче направи "за България" една друга "добра стара Англия" в същото време?

Както на мнозина е известно, островната държава гледа на останалия свят с пренебрежение и счита всичко, що не е родено, измислено или откраднато и довлечено на Острова, за втора ръка - стока, хора, нрави, ценности, идеали... И закони.

Студентското списание PRIVATE EYE е един от бастионите за отстояване на тази черта от албионския национален характер и един неотдавнашен негов брой не направи изключение. На предна страница, наред с дописки от Канбера, Хонконг, Вашингтон и Банкок, почетно място е заела препечатка от холандското списание за хомосексуалисти ERO MAGASINE. Статията визира Българското правосъдие и по-конкретно случая с травестита Сретко Ичков. В материала той е описан като българин (!?), родом от село Драгор (!?), който е осъден на три години затвор за кражба. В затвора на Сретко му дошла гениалната идея да смени пола си, за което адвокатът му го поощрил. Според българското законодателство, се казва в статията - жена не може да бъде затворена заради престъпление, извършено от мъж. (!?) Днес Сретко е Албена Михайлова, свободна птичка, която планира да започне нов живот и да се омъжи.

Подобни статии, целенасочено отправени към българското правосъдие зачестиха през последните три месеца на Острова. Няма ли защо?

Иска им се на англичаните и техния ливърпулски хулиган, мародерствал по българското черноморие, да бъде освободен, вместо да гние в затвора - това е горчивата истина.

Но стига по въпроса...

На двайсет мили от състезателното градче е разположен Оксфорд. Град приказка. В случайно изпречила се книжарница откривам рядко срещана музика и възкликвам: "Та вие имате Едит Пиаф!" Настъпва суматоха: "Каква диагноза казахте, че имам?" - пита продавачът, който по всичко личи не се шегува... Нямаше да се случи, ако за книжари не назначаваха студенти и други подобни... Клиентите на пистата Гранд При в Силверстоун също често отскачат до Оксфорд... Това най-често става по време на редовните семинари, които се точат по два-три дни. Но сега един по-различен семинар се задава като изпитание за шефовете на самата Гранд При. Какво става? Последен вик на модата при трениране на управленски кадри е обучението да се провежда на открито. Дузина бели якички от офиса ги стоварват с няколко хеликоптера по дивите гори на Шотландия, Уелс или из островите и ги зарязват под открито небе да се оправят както могат, но със задача да се върнат по домовете си. Разбираемо е, че тренингът не е успешен за всеки и само оцелелите запазват ръководните си постове. Останалите си търсят работа. И понеже Оксфорд е наблизо, някои от канцеларските плъхове намират късмета си тук. Писти в Оксфорд не се строят, нито ферари се виждат наоколо. Но затова пък е пълно с университети, колежи, издателства, университети и книжарници... В които освен непрофесионалисти като описания по-горе, работят и приближени на Двора. Синът на маркиза на град Бат работи в тъкмо една такава книжарничка, учтиво развежда клиентите и им помага да намерят търсения автор. За произхода освен лицето, издайнически говорят маниерите и езикът му - чиста проба изтънчен викториански английски, какъвто не може да бъде чут всеки ден и навсякъде. Но благородникът е сред честите клиенти на Гранд При. На какви ли не парадокси може човек да се натъкне, нали.

На пистата Гранд При в Силверстоун днес е необичайно шумно и населено. Започват квалификациите за утрешната 24-часова надпревара, първа по рода си на тази писта. Всяка от 80-те коли участници е представена от четирима пилоти и те в момента "загряват", проверявайки до последно дали возилата им са в изправност. Честта да се включиш в тази денонощна надпревара не е по джоба на българина - със средно £3000 òрябва да се бръкне всеки пилот, като не се брои цената на задължителните за целта два чифта обувки, двата спортни костюма и шлем. Кажи-речи още три хилядарки отгоре. Състезанието се провежда без сън и почивка в продължение на едно денонощие. Пилотите мерят сила както по майсторство, така и по издръжливост и умение да се състезават на тъмно.

25 лекарски екипа и дузина линейки дежурят на терена, в бойна готовност са десетки хеликоптери на специализирана медицинска помощ, пожарни коли и полицаи. А когато краят дойде, победени и победители няма - всеки е шампион, независимо дали си тръгва със статуетка, или със съответната поука.

В Англия няма гаражчета, нито сергийки, че да отидеш и да се почерпиш след успеха... Има обаче клошари, дето седят направо на земята, смучат бира, галят кучетата си и се правят, че свирят я на китара, я на пищялка, чакайки някой да им подхвърли пени.

Пред най-оживения магазин в търговския център, близо до Силверстоун, всяка сутрин пристига на инвалидното си столче един огромен англичанин. Той се пише безработен и социално слаб (на тегло е около 20 стоуна - повече от 180 кг ще да е). До следобеда е обърнал 10 опаковки (тук бирата се продава предимно в тенекиени кутии), а около него се е събрал рояк от още такива като него - безработни и социално слаби. Шумният им кикот и задявки възмущават минувачите и не след дълго на отсрещния тротоар се заковават безмълвно и безцеремонно двама конни полицаи. Напети, стройни и огромни те само чакат някой от пияниците да наруши реда, сиреч да се изпикае в храста или да подсвирне на някоя девойка, и се почва... Тук полицията бие, не пита... Досущ като запуснатата, обрасла в тръне и шипки Мотописта, срещу която открай време живеем в София.

Живеем. Сега само мама е там.

А Мотопистата я наобикалят важни архитекти, мутри й кроят шапката, реститутки обграждат час по час туй, що е останало от зеленината, и садят домати; паркинги и бодлива тел сепват погледа.

А вечер извеждат кучета за тоалет. Това са обитателите на Пистата.

А, намират се и такива шантави като теб - дето вечно бягат за здраве.

А какво беше навремето!

Струпваха се от вси страни на България да гледат състезанията по мотоциклетизъм на писта. Стадионът почерняваше от хора, въздухът се изпълваше с мирис на моторно гориво, милиционери вардеха из храсталаците и не пускаха дечурлигата, дето и без туй сварваха да се промъкнат и да зяпат без билет. Сега Орлин Янакиев е пенсиониран чичко, а поколението мотоциклетисти след него идва да се състезава тук, на пистата в Силверстоун. С тази разлика, че в Мидландс нито шипки има, нито диворасляци. Едни зайци се прескачат и фазани прехвърчат, ама щурци - йок.

...Нито Артиста го има тук.

Артиста се засели на пистата някъде в края на 98-ма. Довлече отнякъде спален чувал, леген, едно-друго и се заключи в канцеларийката, дето отдавна наркоманите й бяха видели сметката. Сутрин, докато тичах, гледах Артиста как прави сутрешния си тоалет. После тръгваше "по работа". Грижливо обръснат и в джинси го срещах на трамвайната спирка. Човек никога нямаше да рече, че Артиста е бездомник и спи на пистата.

Така мина седмица, минаха две, проточиха се месеци, зададе се зимата. Срещах Артиста да се рови из контейнерите срещу блока. Срещаха го и други комшии, ама и през ум не им минаваше да попитат кой е и откъде е. Бяха му сложили тоя прякор незнайно защо, а и незнайно кой.

Сигурна съм, че Артиста още си живее на пистата. Напоследък се появиха разни слухове, че уж щели да приватизират Мотопистата и да строят нов жилищен квартал. Гледката щяла да се промени, изгледът към Витоша и Черни връх щял да се заличи... Както и да е. Ако видите някъде по вашите места брадат самотник в джинси, да знаете - това е Артиста...

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005