КЕНТЪРБЪРИЙСКИ ЯБЪЛКИ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Неотдавна, в писмо, една приятелка от България, на работа в Бърза помощ, ми се оплака, че някой й крещял по телефона и я ругал. Ако тази случка се разиграваше тук - тоя грубиянин щеше да е вече зад решетките - в Англия всеки телефонен разговор СЕ ЗАПИСВА на електронно устройство и последствията са за този, който обижда, крещи или е некомпетентен. А последствията са страшни, сложат ли ти в досието, че си криминално проявен, ела си търси работа... Навсякъде искат да извадиш всякакви възможни разрешителни, писма, досиета, бетер КГБ държава...

Вчера бяхме при дъщерята на един приятел в Кент, недалеч от мястото, където преди векове Джефри Чосър е съчинявал разказите си и така е поставил началото на писмовния английски език. Дъщерята живее в нещо като замък, гора, градина с ябълки... и източноевропейци - берачи... Момата живее охолно, но няма НИКАКВО образование, тези приходи ги е получила чрез манипулация. Това, което ние не сме научени да правим - тънкостите да се продаваш, лъжеш, мамиш, преувеличаваш, пишеш преиначени биографии и да си убедителен на интервю. Като се прибави и ямата интернет - даване на обяви с какви ли не причудливи съдържания... Та така - първата й работа била разхождач на куче при една много богата аристократка, която и плащала £1000 на седмица... Сега работи във фирма за рекламни лепенки на таксита, всичко се прави на компютърни програми и разбира се, на хубава материя, тя ходи и убеждава клиенти и взема £22 000 годишно (£15-18 на час), почти колкото един адвокат... А е нямала понятие от компютри преди 3-4 години... Нейсе, момата ми видя биографията и ме направи на пух и прах - защо ми е тази медицинска академия и диплома и защо да пиша, че съм лекар по образование, когато повече върви психолог, изкуствовед, дизайнер, социолог... Защо са ми всички тези сертификати, като нямам английски машинопис и английска стенография, защо нямам пълна компютърна грамотност за всички програми по айбием и макинтош, защо... какви са ми основните постижения в живота? Публикации в Бритиш медикъл джърнъл, о, глупости, който чуе това, ще си каже - боже, тая по цял ден пише и в събота вечер няма да бъде на разположение на моите клиенти, айде в коша за боклук... Така се оказва, че отсяват кандидатурите за работа тук, а на фона на това, като ми видят името, което е славянско - айде у Перник, заминавай си в Източна Европа и не ни подбивай трудовия пазар тук... Така че се върнах от Кент смазана, но мога ли да накарам майка ми да ме роди отначало и да си променя биографията из основи??? Не! Изводът е - лъжи и само лъжи - щом тук правят така, и аз ще го правя. Пиша всичко това, за да припомня колко погрешно сме възпитавани - в скромност и честност, с идеали... А тук е вълча конкуренция - борба с нокти и зъби за едно кирливо място на преподавателка, секретарка или рецепционистка. Да лепиш лепенки по коли - това е вече ехе, ценз и половина... Такъв е техният свят.

Не отричам работата на пчеличките в здравеопазването - пълни с медсестри от Филипините и Азия, или училищата - пълни с хулигани, потенциални убиийци и наркомани. Това е черната работа, от която всички бягат и всеки месец май се появяват масово обяви от фалиращи училища, които търсят нови учители за новата учебна година... Но и на такава работа не ни приемат. Не ни вярват, че сме образовани, смятат, че сме си купили дипломите и сме дошли тук да им ядем от хляба. Лично аз съм готова на всичко, но нали цял живот съм била в медицината и всичките ми препоръки, включително и от Англия - са все от здравеопазването. Е, как да стана продавачка в магазините "Джон Люис", където е меката на търговците на едро и парите са солидни... Но не се предавам. Важно е да се работи, защото по време на работа можеш да получиш определени умения, които никой университет не дава. Четох статия по българските вестници за новите имена на професии, вписвани в някакъв нов регистър. Я оставете тез песни любовни. Иде ми да направя РЕЧНИК на професиите тук и да се опитам да помогна на българи-емигранти "да си преведат" професията, описанието и уменията на "тукашен" език... Т.е. да се научат да манипулират, лъжат и убеждават. Иначе няма никакъв смисъл от опашките за визи в английското посолство. Да, добре дошли са всички чужденци тук - ние сме им много мили, защото наливаме милиони в касата на Кралицата, кандидатстваме за работа, проваляме се и айде обратно в Източната Европа. Не, аз казвам НЕ на това. Ако не знаеш как да спечелиш работа, по-добре не идвай и не губи парите си, надеждите си, нервите си и достойнството си тук! Това е най-важно, защото един задължителен въпрос по време на интервютата е - какво ви доведе тук? Работа? Ами като не можете да си намерите работа, защо не се връщате обратно? Страшно унижение е това и страшно боли, но на тях не им пука. А на нас не ни остава нищо друго, освен да берем ябълки и да се радваме, че сме в Кентърбъри. Макар и с надница от 4 лири на час.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005