ВСЯКО СЕМЕЙСТВО Е ЩАСТЛИВО ПОСВОЕМУ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

19 октомври, 2002
Нюпорт, Уелс

В страната на парадоксите вече е есен, но птичките продължават да пеят в градината, а "котаракът" Том, който всъщност е котката Томазина, мързеливо се лакоми за катеричките, които предизвикват умиление и смях - пъхат се в къщичката на гълъбите и им изяждат просото, скачат по двора и ровят нещо в пръстта, после се втурват по храстите и оттам нагоре по дърветата. Томазина е дебела и охранена, но все още има жив инстинкт на хищник. Катерички и котки се надбягват и в двора на колежа, където уча заедно с три корейки, една сомалийка, един пакистанец, една бангладешка (всички те носят непрекъснато своите традиционни носии; днес им занесох терлици и престилка от Родопите и те много се чудиха, а за Родопите дори пише в една тукашна брошура!?) и дузина чехкини, които имат работни визи за гледане на деца. Другата седмица ни предстои "ваканция", т.е. времето между двата срока... Откривам сериозни празнини в английския и съм силно разколебана за изпита догодина, който е много скъп, а и много изчерпателен, и съответно - труден. Хубавото е, че НЕПРЕКЪСНАТО слушам наоколо тази реч (предпочитам Би Би Си и телевизия, защото местните хора говорят, първо, на диалект и, второ - със сериозни граматически пропуски - това още в Колежа ни го казаха). Освен това с Антъни дори когато му се карам, му говоря на английски и повярвайте, много е трудно точно да предам какво искам. Очевидно си е такъв от детството - разхвърлян и с навика да вечеря по никое време, вместо да обядва и да закусва... Той казва, че имаме полтъргайст вкъщи, но всъщност той си е виновен, че си запиля телефонното тефтерче и резервните очила някъде.

Днес отново посетих библиотеката - винаги ми е приятно да ходя там (кой знае защо все си мисля, че мога да срещна Георги Данаилов някъде на площада или вътре) и учудващото е, че винаги срещам много хора да четат. Въобще прави ми впечатление невероятната социална активност на жителите на Уелс, те непрекъснато са някъде - пътувайки, пазарувайки, участвайки в социологичски проучвания и т.н.

Отворих интернет и прочетох набързо какво е ставало през изминалите две седмици в България, а и в Кралството. Боже, колко е страшно, че България никой не я поглежда, а като си помисля колко е жестока борбата за оцеляване всеки ден там. Всичко в нашата тъжна история сега се подлага на преоценки, промени и за съжаление това ще отнеме много повече време, отколкото си представях. Като сравнявам законите тук и като си правя сметка, че след време, ако не след две, то поне след пет години България ще стане член на Европейския съюз... Ами то ЦЯЛОТО НИ ЗАКОНОДАТЕЛСТВО трябва да бъде съобразено с Европейското. Като се почне от законите за сигурност на храни, лекарства, та си стигне до уличните реклами. НИКЪДЕ го няма прословутото българско лепене на всякакви плакати и реклами НАВСЯКЪДЕ. В западния свят рекламите са по автобусите, по билдбордовете и по телевизията. Разбира се - и в мейлинги по домовете. И тук, както навсякъде, има агресивни, има смешни, има кичозни и глупави реклами. Особено впечатление ми направи поредица от билдбордове, на които Би Би Си рекламираше някакво свое второ ниво. Първата седмица можеше да бъде видяна поредицата от думи ЕDUCATION, INVESTIGATION, FURNICATION. Когато попитах за значението на последната дума, учителката ми силно се изчерви и няколко пъти попита дали съм сигурна? Оказа се, че тя означава нещо като чукане-шибане (?!) и в контекста на останалите две думи и на фона на картината на учещи и целуващи се тийнейджъри трябваше може би да носи послание за удоволствието от ученето или... след ученето?!

На следващата седмица билдбордовете бяха сменени с друго словосъчетание EVOLUTION, REVOLUTION, POLUTION...?! Полюция на фона на главите на Чарлз Дарвин, Чарлз Дикенс, Уинстън Чърчил и Джон Ленън - четирима големи мъже в Британската история...?! Да се смееш ли, да плачеш ли? Като казвам Британска история, не мога да не отбележа, че напоследък живо се интересувам от паралела между техния и нашия Златен век. Ако времето на нашия Симеон Велики е нашият Златен век, техният започва много по-късно - 16-ти век по времето на Елизабет Първа. Интересен е двубоят между нея и Мария Стюарт, който завършва, разбира се, с... обезглавяването на последната. И то защо? Заради католицизма... Във времето, в което се ражда и твори Шекспир, някои хора отиват на гилотина. Не че на Балканите по това време не са го правили и еничарите.

Сега се водят дебати за вдигането на заплатите на пожарникарите и тяхната предстояща стачка!? Водят се дебати за помощите, които правителството отпуска на безработните. Всъщност да си със статут на "безработен" е направо като да си Симеончо, помощите са такива, че на безработните въобще не им е до работа. А броят им непрекъснато расте. И в Кралството, както и в Канада, расте броят на емигрантите със статут на "бежанци" - предимно от изоставащи страни в Африка, воюващи държави в Азия и т.н. Спомняш си времето, нали, на "политическите емигранти" от Източния блок. Спуска се правителство, манипулира се една марионетка, имитира се демокрация, само и само да спре бежанския поток към Запада, към преуспелите държави... И сега разбираш, нали, как само на приказки България е независима.

...На прицел е и министърката на образованието, която е допуснала опорочаване на оценките за матура тази есен. Учениците се бунтуват, бунтуват се и родителите. Интересна е солидарността. Но не и в случай като този с двамата хулигани от Есекс, които бяха отправили смъртна заплаха към една от учителките си. Веднага се надигна общественото мнение и сега се обсъждат допълнения в законодателството. Каквото и да кажете, на учениците ПРОСТО НЕ ИМ Е ИНТЕРЕСНО в училище. Типичният бунт на 60-те сякаш не е прекъсвал; спомняш си Пинк Флойд и "Стената", спомняш си и Мелъди, аквариума с рибките и новата рокля... Енергията напира от тези недоволни ученици, които къде разглезени, къде прехранени, къде вече хомосексуални, изпитват потребност да изразходват енергия. Къде? То е ясно - по вечерните клубове. Вечер тук е относително понятие (след 5 следобед) и дори да не се поднася алкохол на непълнолетни, ела да видиш какво става по улиците в петък следобед... А особено сега, в навечерието на Хелуин, Вси Светии и прочие тържества, които предстоят. В страната на Елтън Джон, Мик Джагър, Хю Грант, Мадона и кои ли още не светила в попмузиката не се пестят пари за празници, после обаче дрехите отиват за благотворителни магазини и кампании. Това поне харесвам тук. А и още нещо - инвалидите. Тук да си инвалид, извинявай, но е по-добре, отколкото да ходиш прав по улиците. Всички АВТОБУСИ, СТЪЛБИ, ТРОТОАРИ и входове са направени така, че за инвалидната количка да има релси, пътека и дори - електричество. Да не говорим за специалните телефони и тоалетни. Хората се раждат с недъзи, но растат с достойнство, те са социализирани, образовани, обществено-активни и най-вече - със самочувствие... А и със специална пенсия.

...Обсъжда се и въвеждането на нов вид професия, нещо между педагог, педиатър и психолог, който да съветва и децата, и семействата как да се пазят от педофили, тук всяка седмица изчезва средно по едно дете.

...Водят се дебати и за осиновяването на деца от хомосексуални двойки, както и за възможността родители да определят пола на бъдещото си дете. Например появява се една 24-годишна поданичка на НВ, която, оказва се, вече има 4 деца (!?) и то все момчета... Мене ме учуди не толкова фактът, че тя е готова на всичко, за да има момиченце, а фактът, че на тази възраст тя е с четири отраснали деца. Обяснението идва със закона, който преди години Желязната Лейди е наложила: на всяка новозабременяла англичанка, независимо дали е женена или не, Й СЕ ПРЕДОСТАВЯ КЪЩА. Е, кой на 15 години няма да иска да има къща? Сега ти се изяснява въпросът с неравните бракове и ранните разводи, както и с нечуваната еманципация на тукашната жена: тя е тази, която изпъжда мъжа си, тя е тази, която първа си намира любовник, тя е тази, която наследява къщата... Изкушенията са различни, културата е друга, хедонизъм лъха отвсякъде... Сега, както казах, предстои Хелуин, масово се купуват нокти, зъби, перуки, маски и пелерини, както и... яйца. Полицията още от две седмици е на крака (децата хвърлят яйца по прозорците, ако не им дадеш пари)... Модерният свят има модерни удоволствия, ще каже някой... Моето удоволствие сега е да пиша писма... Спомням си "Писмата от Америка" на Алистър Кук, които слушах редовно по Би Би Си. Сега знаменитата агенция пак си остава най-надеждният източник - преди няколко часа съобщиха за експлозия в Кьолн и когато се обадих там, за да се чуя с Александър Андреев от Дойче Веле, оказа се, че ТОЙ ОЩЕ НЕ ЗНАЕ НИЩО.

Но да се върна към медицината... На фона на безумно добре развитата им фармацевтична индустрия, както и отчитайки британската традиция да се партнира ИЗЦЯЛО със страни-членки на Съюза, български билкови продукти трудно биха пробили, но субстанции? Прави впечатление, че дори продукти от Германия отсъстват!!! Единствено откривам поредицата билкови екстракти (познати ми от Кьолн) Weleda, но със швейцарски холдер. Няма Sebamed, няма я любимата ми паста за зъби Lacalut... Сега върви реклама на нов английски антидепресант - Seroprax. Тя тече едновременно с обява за документален филм, посветен на препарата, очевидно необходим в Кралството на мъглите и дъждовете... Но ще продължа по-късно през седмицата, когато Антъни, дай Боже, се върне жив и здрав от Щатите...

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.07.2004
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005