АНГЛИЙСКА КЪПАЛНЯ ЗА КУЧЕТА

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Има няколко английски филма (броят се на пръсти), които трябва да бъдат изгледани, в случай че искаш да опознаеш психиката на тези хора по-бързо. Не по-лесно, но по-бързо. И някак по-безболезнено. Сред тях е "Хауърдс Енд". История за едно имение - история за преуспяващия английски нрав - безчувствен, безкомпромисен и безскрупулен. Ако искаш да успееш, следва да бъдеш такъв. Въпросът за чувства, чест, отговорности, поети и неизпълнени обещания отсъства от обедното меню. Не бих казала това, ако животите, описани на екрана, не ми напомняха за неща, които се разиграват наоколо ми. Нищо толкова необичайно - животът си тече, въртят го обороти, различни от тези в България, и никой не се трогва стане ли дума за бедност. Да си беден, тук не е порок: правителството публично признава наличието на три класи: бедни или т.нар. социално слаби, работеща класа (мнозинство) и аристокрация. Нрави, класи, порядки, обичаи и обороти - все въпроси, които си остават без отговор за мен. Например въпросът за изневярата... И за жените... Стой си вкъщи, спи с мъжа си, а пък не е ясно той кво прави по локалите или горе на тавана в твое отсъствие (обикновено спи тайно с доведената си дъщеря)... О, как можах да забравя - ами духовният живот на англичаните? Питам се защо те предпочитат да клечат пред телевизорите си и да смучат бира, гледайки сапунени сериали, вместо да отидат на театър, опера или балет? Защо в неделя болшинството от тях ходят на кръчма, след това на футболен мач или крикет и за литература, поезия и изкуство просто не остава място? Защо една огромна колонизаторска държава, която в миналото е имала имена като Лорд Байрон, Джейн Остин, Чарлз Дикенс, днес може да се похвали единствено с една-единствена авторка, пишеща по поръчка един роман с продължение, в който не става дума за нищо друго освен за вещици и магии ("Хари Потър"). Сигурна съм, че пропускам и други автори, но има ли значение...

Това вероятно очаква и бедна България. Защото зад всичко стои прословутият финансов интерес, където изкуство и литература се вписват само ако носят касови печалби. Поне в Англия е така... Тук театри не се строят. Дори напоследък на карта е заложено бъдещето на прословутия Шекспиров театър. Защо им е да стоят и поддържат театри, щом музикантите могат да пеят по стадиони и открити пространства, а хората се тълпят на палатки, пекат барбекю, разхождат кучета и между другото - гледат представленията. По-изгодно е средства да се инвестират в бинго зали, клубове за конни залагания и ресторанти за бързо хранене. Никак не върви да си губя времето с подобни размисли...

Защото повече от ясно е, че изобилието не предвещава нищо добро и резултатът е налице - колкото и да е дръпнала напред във вековете, Велика Британия все повече придобива формите на затлъстяваща, застаряваща и залежаваща се нация.

"Подвижна къпалня за кучета" - едно камионче с подобен надпис спря на светофара до мен една сутрин и ме наведе на странни размисли. Боже, Боже, ако имаха хабер англичаните от това, колко "страдат" българските улични помияри, не Бриджит Бардо щяха да проводят (нищо, че е французкиня и като така я наричат жабарка и помиярка), ами сама Чери Блейър щеше да дойде да подхване акция за "защита" на изгладнелите псета. С тази разлика, че вместо да им купува дюнери, първо ще ги скопи, после ще ги изкъпе, ще ги прати на преглед в кучешка поликлиника, след това ще им сложи верижка с инвентарно номерче я на ухото, я на "вратлето" и накрая ще ги задоми в специално кучешко хотелче. На другия ден българска телевизия ще почне да излъчва сърцераздирателни реклами за бездомни палавници, които търсят своите татковци. Така целокупният български народ ще се юрне да осиновява помияри и да ги дундурка... Не ви разправям приказка в стил Самюел Бекет, ами ви разкрих една от тайните на успеха на политическата кампания на семейство Блеър през недалечната 1995. Ако Татяна Дончева иска да стане кмет, не е зле да се поучи от госпожа премиершата на ингилизкото кралство, щото тук и чрез любов към животните могат да се съберат необходимите за победата гласове... А, забравих! В Англия е забранено със закон кучетата да се хранят с кокали и останки от обяда! В случай че някой наруши закона и даде на псето си пилешко кокалче и то вземе да се задави и гътне, Кралското Дружество за защита на животните праща кучешка полиция и социални работници да разнищват случая. Ако не вярвайте, елате на място - питайте и ще ви се отговори...

Щом англичаните са въвели подобен род услуги за кучетата си, странно ли е тогава, че същите тези англичани плащат данък "прозорци"? Никак! Но прозорците - малки и уродливи, продължават да ме изненадват. Къщите, а и всички обществени сгради в Кралството се строят с умишлено малки прозорци?... Защо - питам се аз в продължение на целите тези 24 месеца, откакто живея и пътувам тук... Някой някога ми даде ялово обяснение - ами така е заради крадците. Хайде бе, чак толкова често ли крадци влизат в къщата ти през прозореца? Не че това обяснение е лишено от логика: вратите, стълбите и коридорите са също като в "куклен дом" - тесни, тесни - едва да се разминеш, камо ли да мине по-тлъсто туловище на някоя яка фуста... Където и да влезеш, прозорците се използват за всичко друго, но не и за да дават така необходимата ни естествена светлина. Всеки втори англичанин (от детска възраст) надява очила, а като похлупак - не само че не ползват слънцето да им свети, но и се пазят от него като дявол от тамян: забулват прозорците с всевъзможни пердета, огледала, витрини, претъпкани с джунджурийки и стъкларийки, но не и - светлина. Преди десетилетия е имало закон - всеки, който притежава прозорец в къщата си, плаща налог.

...Но докато летяхме над Лондон, спрях да мисля за прозорци и закони. Летяхме срещу въздушните течения и облаци и самолетът се тресеше, бунтуваше и буксуваше. Необезпокоявани оставаха само полята и фермите под краката ни, кравичките и тук-там заблудените овце (в Съсекс и Есекс те не изобилстват чак толкова, както в Уелс). Никога не бих и помислила, че някога ще летя с частен самолет и то над Лондон, над ситито, където преде световната финансова машина. За какво си мислех по време на този полет нито помня, нито искам да си спомня. ...Всъщност, оказа се, че да управляваш самолет (сигурно) е по-лесно и от това, да подкараш трактор: Андрю зададе параметрите, поиска въздушен коридор, размени няколко думи с управляващите полета, след това остави самолета на автопилот и се отдаде на оформяне на документи и писане на пътен лист. Ако някой ми беше казал някога, че наместо в боинг един ден ще летя с чероки над Лондон, никога нямаше да повярвам. На какво ли вярват хората? Сега си спомням един разказ на Дончо Цончев... В него писателят ашладисваше джанки - спомени от детството, които не му дават сили да се спусне в ямата току-така. Един разказ за една циганка, която е побрала повече житейска мъдрост от томове литература, прашясващи някъде по библиотеките. В Англия рядко ще видиш жилище с библиотека: хората държат на етажерките си порцеланови фигурки и статуетки от екскурзии в миналото, напомнящи ту за Континента, ту за Азия или по-далечни земи. Не знам каква е мъдростта, която те събират, понякога не съм сигурна дали събират нещо друго освен пари. Някои от тях не са чували за Дон Кихот и Сервантес, не знаят какво значи муза, нито епос, нито дори апотеоз, не са чували за Одисей - казват, че Гърция е твърде далеч, за да разбират гръцки?! ...А ето как е събирал мъдростта си един възрастен човек, живеещ в едно малко, забутано селце някъде в Съсекс. Това е бащата на Андрю, който никога след Втората световна война не е излизал извън Англия. Живее и наблюдава живота такъв, какъвто тече той в градината срещу премреженото прозорче на кухнята му. И прави филми за птичките, които кацат върху хранилката, хитрите катерици, които ги подяждат, плашливите зайци, клечащи в упор насред пътя срещу фаровете на колите, за лисицата, изпосталяла и изгладняла от зимата, която и на шепа ядки е доволна...

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005