Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НА СВАТБА КАТО НА СВАТБА

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

7-19 октомври, 2002
Нюпорт, Уелс

Кой можеше да каже, че през октомври ще стана съпруга на Антъни? И ако преди 25 години някой ми беше "предсказал", че Александър Гегов ще ми кумува... Изведнъж нещата се обърнаха така, че аз разбрах, нямам повече време за писма и телефони за Антъни (бъркам - сега той е в Щатите и аз пак му пиша!), а просто трябва да приема другата реалност... Сега, приблизително месец по-късно, се опитвам да разбера някои неща. Трябваше само да задам един въпрос и отговорът дойде светкавично. А въпросът бе защо всички хора тук непрекъснато си мажат масло върху хляба, независимо че едновременно с това ядат яйца, пържола, картофи, риба, а за десерт - крем. "Ами защото така хлябът е по-приятен", хората тук си угаждат, те обичат животът им да е приятен, очевидно без да мислят за последиците. Но това е било втълпявано в главите им още от деца, както на нас - да пестим, да учим, за да сполучим и прочие. Не, тук не си падат особено по ученето - напускат училище 14-16-годишни и веднага започват работа - в кръчма, в супермаркет, навсякъде има работа, навсякъде работата е съпроводена с осигуровки, навсякъде плащат прилично, за да се живее, да се купи (на лизинг) жилище, кола и прочие. Тук няма да видите възрастни хора да се тълпят пред служби за социални помощи, тук възрастните се тълпят пред агенциите за екскурзии в чужбина. Една средна пенсия е 60 лири седмично (умножавайте всичко по три и ще откриете левовия еквивалент). Ето защо не е чудно, че летище Хитроу е пълно с белокоси хора не по-млади от 75 години - всички те непрекъснато пътуват някъде. Ако не са на летището, ще ги видите по магистралите - карат прилични коли с каравани и всеки уикенд са на различни точки - Шотландия, Франция, Белгия, Испания.

Аз се чувствам мизерно, непрекъснато пестяща и калкулираща парите до края на седмицата, но това е засега. Единствено мога да се радвам, че пестя тук, а не в София, където нещата няма да се променят на добре скоро. Предпочитам големите супермаркети, там цените са с 30 % по-ниски, но тези магазини са на 2-3 км от къщи и представете си каква гледка съм, натоварена с торби пред погледа на шофьорите.

В Нюпорт има няколко огромни супермаркета - Теско, Азда, Сейнсбри, Морисън, Лидл, Алди и пр., има и верига аптеки (с големината на ЦУМ) "Буудс", както и няколко холандски здравни магазина. Всички магазини са пълни с народ, народът пазарува, никъде няма да видиш скучаеща продавачка или касиерка, цените са високи, но покупателната способност на населението е огромна. Аз например днес си купих мазило, защото страшно ме боли кръстът (стар проблем на "балканската" жена, свикнала да мъкне огромни пазарски чанти).

Целенасочено ходя по тези магазини, обикалям и разглеждам подреждането, ние НЯМАМЕ такива в България, може би бледа представа за това дават дрогериите Сейба на Калиман, особено тази срещу Южния парк. Тук обаче размерите са 10-кратно по-големи. Има разнообразие на печатни материали, днес взех специално вестниче.

...Аз лично направих своя избор, не обичам думите завинаги, плътно и прочие, но връщане назад не виждам. Медицинският център в Драгалевци въобще не е заработил, има ли смисъл да си губя времето? Може би оттук ще бъда по-полезна... Хората се променят, но вие сте достатъчно интелигентни, за да знаете, че животът на емиграцията въобще не е розов.

Антъни замина предишната седмица за Щатите и аз ще опиша накратко последните няколко дни. Освен това бързам за училище, пощи, банки и прочие. Трябва да плащам сметки, включително и за газ - около 300 лири, Антъни ми е оставил всички заръки и аз спазвам графика. Церемонията мина добре - скромно, спокойно и цивилизовано. Е, друго си е да се омъжиш във Великобритания - приятна музика, официални тоги, хубава зала, кротки и тихи гости в МНОГО отбран състав и т.н. Пращам снимки. Както става ясно от тях, подаръците са под формата на елегантни картички..., в някои от които има поставена известна парична сума, получихме и шампанско и невероятен сладкиш - сватбен кейк, т.е. торта пълна със стафиди, шоколад и череши. Аз много я харесах, но в понеделник сутрин на бърза ръка я набутах в ръцете на колегите на Антъни и те да ядат, и те да дебелеят, не само ние. Случихме на много хубав, слънчев октомврийски ден, кумове ни бяха Анет - моя свидетелка, и Александър Гегов, мой съученик и настоящ преподавател по компютърни науки тук, свидетел на Антъни. Той дойде с жена си и сина си от Портсмут специално за церемонията и прекарахме един много хубав ден заедно. Аз бях облечена в моя германски костюм с едно копринено боди, седефено кръстче - всичко от София, включително обувките, парфюма и бельото! Не искам нищо да купувам, защото имам до гроб. Антъни беше също семпло облечен, аз изрично му забраних костюми, вратовръзки и прочие глупости. Получихме разрешение за бракосъчетание в три без двайсет предишния ден - две от снимките показват как ние с Антъни си гледаме часовниците пред кметството и държим в ръка резолюцията от Йоркшир, Българското посолство и тукашните власти. Но за това поредно унижение не ми се разказва сега. Трябваше да организираме най-близките роднини много бързо, защото на всички бяхме казали това - проблеми, бюрокрация, унижения. Но все пак тук е по-лесно това да стане, а е и по-цивилизовано - без хора, ръченици, тежки ракии и надпивания. Нашият час беше 10.30 и след като всичко беше отново повторено на глас на чист английски - кой е той, коя съм аз, зная ли еди какво си, той знае ли и прочие, Антъни отиде да извика гостите, които чакаха в стаята за чакащи и на двора. Аз стоях с гръб на специален стол и само чух как те бавно и тихичко влизат. На фона на музика трябваше да произнесем изречения, които, искрено казано, не ми бяха много ясни, защото, оказа се, са написани на стар английски. Бяхме репетирали всичко, обаче водещата неправилно произнасяше името ми и беше много весело, защото Антъни повтаряше като папагал след нея, а аз го мушках в ребрата да внимава. През цялото време ни снимаше с камера Марк, един приятел на Антъни. Анет и Сашо Гегов стояха отстрани. На възглавничката пред нас - пръстените. След задължителните изречения всички в залата станахме прави и ние бяхме провъзгласени за семейство. Получихме поздравления отвсякъде, чак тогава се запознах за първи път с някои хора. Всички бяха много мили, възпитани, сдържани и цивилизовани. Получихме конфети по главите от най-малкото ни внуче Джако, после отидохме в клуба на Джаки, където НИЕ почерпихме само с питие гостите, а следобед ние и кумовете отидохме в съседен клуб, където всяко от семействата си плати обяда - така е тук. В клуба заварихме смях, глъчка, кикот и усещане за скучаещи англичанки - бяхме попаднали на т.нар. кокоше парти. Кокошката (девойка, която следващата седмица ще се жени) бе облечена в панталон (?!), но отгоре й бяха метнали булченски воал и бяла рокля, повече приличаща на нощница. Всичко беше толкова комично - балони под формата на надути презервативи, мобифони, по които се уреждаха срещи "за последно" и приятелки, които чакаха следващия безплатен тост, та да се подквасят здравата. Така е във Великобритания - пие се здраво.

По-късно се разделихме с Анет и Фил (те живеят в Кардиф, Фил е колега на Антъни, а Анет е в моя бранш). Анет изрази съжаление, че не е имала време да организира кокоше парти за мен?! И слава Богу! Чудя се, кого ли бих поканила. След това се разходихме с Гегови из Нюпорт, пихме кафе и ги изпратихме на гарата. Качихме се на нашата кола и продължихме да изпълняваме програмата.

По пътя се отбихме в Теско, за да напазаруваме. Изведнъж алармите в този огромен супермаркет завиха. В началото помислих, че е учебна тревога, но изведнъж по уредбата прозвуча глас, който ни прикани да напуснем сградата. Много внимателно, БЕЗ ДА ТИЧАМЕ, оставихме кошниците и тръгнахме към аварийните изходи. Е, как да не е поредно доказателство на Закона на Мърфи това?

Вечеряхме вкъщи и подредихме всички картички в стаята, снимахме се с тях и с брачното свидетелство на фона на иконата, която Анета ни подари. Както усещам, времето е минало много бързо.

 

 

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.04.2004
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005