ЗА ЕДНА УМИРАЮЩА ДУМА

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

На остров Мадагаскар, на географска ширина, еднакво далечна и различна и от България, и от Кралството, живеят рядко срещани примати. Забравих им името.

В Англия практикуващите медицина не носят бели престилки, нито поставят пред името си думата "доктор". Прословутите отлики от континента не свършват дотук: нито в поликлиниките, нито в болниците ще видите бели плочки по стените, циментови стълби и коридори, вмирисани на формалин. Всичко е облицовано в мокети, тапети и други покрития, които колкото естетични, са толкова и опасни - по време на пожари тъкмо димът от тези настилки е същинският убиец.

...В петък вечер, радио Би Би Си 4 излъчва няколко прекрасни програми. Готвейки в кухнята, слушам и променям своето агрегатно състояние от слугинстващо в осъзнаващо. И съжалявам, че вместо тенджери и манджи, нямам подръка нещо за писане. Но приказката ми бе за друго - една изчезваща дума, която подобно лемурите на остров Мадагаскар, все още си живее кротко, но е спряла да дава потомство. Слушам писмата от Америка на Алистър Кук и се мъча да ги проумея тези англичани. Те дотолкова недолюбват Европа, че смятат живеещите на континента за плебеи, а еврото - за най-голямата човешка глупост. Англичаните никога не употребяват Ла Манш като географско понятие, а наричат водата, отделяща ги от сушата "Бритиш ченъл"; те повече знаят за Австралия, Индия, Америка и Пакистан, но не пишат нищо в учебниците си за Европа, Дунава, Австро-Унгария... Дори бъркат Балканите с Балтика, както вече писах. А от няколко десетилетия са заели отбранителна позиция и по отношение на онази дума, а и на самата професия, чийто край се вижда. Не бих се замислила, ако и есетата на стария журналист не ме бяха навели на това. Лекарят като професия и дума са на изчезване. В Кралството от години този, който оказва доболничната помощ е семейният общопрактикуващ. Думата медик или лекар не могат да покрият всичките дейности, с които той се занимава: като се започне от чисто медицински съвети, та се стигне до помощ за намиране на работа, жилище, осиновяване на дете и какво ли не. Този човек на пръв поглед по нищо не се отличава от пациентите си - той не носи бяла престилка и не плаши окото с инструменти, напъхани по джобовете. Той преглежда, дава съвети и отпраща. Неговото работно време е от 8.30 до 18.30, но след това никой няма право да го безпокои. Той е просто един средно заможен англичанин, който обикновено живее анонимно в пребогата къща, в отдалечен на десетки километри от практиката район (за да не го безпокоят пациентите!). "Цитаделата" на Арчибалд Кронин, четена в училищните години, оставя впечатление, че лекарите в Англия са всеотдайни и готови на всичко! Всеотдайност? Готовност? Само срещу пари! Докато ние на Изток сме възпитани и отгледани едва ли не в дух на слугинаж към пациентите (те затова и не уважават медицината), тук лекарят е нещо като бог. Ако не ти стиска да дочакаш преглед от своето "джи-пи" средно след 2 седмици - отиваш в спешната помощ и там (отново за пореден път) чакаш с часове, за да бъдеш прегледан. Често сестрата е тази, която те претупва и ако прецени - отпраща те. Не всичко е болест за тези хора - те оставят организма "сам да се бори", пък независимо дали става дума за перфорирала язва, отлепена плацента, или за някакво друго нетърпящо отлагане състояние. Така преди няколко месеца контесата на Кент едва не загина при преждевременното раждане на дъщеричката си... Ако не ти отърва - отиваш и се лекуваш частно. Или - заминаваш за Европа!

Така е то. При медицинско образование - най-скъпо в света, и атмосферата в болниците им е далеч по-различна - тук няма паника и викане по коридорите. Нищо, че един новозавършил студент-медик излиза с натрупани дългове от около 60 000 лири (обучение, квартира, изпити, транспорт, храна).

Медицина, здраве, хигиена... И за какво се трошат тези пари, когато дори изпечени лекари пак си мият лицата и телата във вода от запушен умивалник.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005