Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА КОТКИТЕ, КУЧЕТАТА, КРАЛИЦАТА ...И ЗА БЪЛГАРИЯ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

От България пристигнаха три писма. Три бели плика, старателно надписани и облепени с марки... Всяко писмо от България, независимо дали идва от София или страната, носи странно усещане. И то е в тайнството на кирилицата. Пощенският раздавач не разбира, той само бегло се досеща, че някой на този адрес е чужденец. Всъщност кой ли е англичанин в Кралството? Една тъжна статистика показва, че в близките 20-30 години нацията ще застарява, но ще се увеличава броят на емигрантите.

...А за България тук не се говори кой знае колко - отваряш интернет и четеш какви ли не новини: политика, пари, убийства, но не и - култура. Затова са писмата: в тях има грижливо изрязани и подредени в плик статии, разкази, есета и интервюта... И докато си мисля тези неща и шетам в кухнята, неволно погледът ми се плъзва из градината: двете катерички, които от известно време са се настанили на дървото отсреща, пак ровичкат нещо в пръстта, едната от тях се скара на охранената ленива гугутка, която се опита да клъвне желъдче ли, кокалче ли... В това време иззад оградата се промъкна големият черен котарак със жълти очи, който също от известно време се е влюбил в нашата градина. Градината, макар и ошушкана откъм цветя, храсти и джуджета (задължително присъстващи в английската градина), е пълна със живот - имаме си поточе, таралеж обикаля наоколо, а и змийчета се въдят през лятото!? Котаракът обаче е определено нова персона - не съм го виждала досега. Как са се завъдили двете катерици и тази котка, която по нищо не се отличава от софийските си посестрими - не знам. Тя изяде кокалите и се облиза за още. Тук не е прието животните да ядат огризки от обяда на господарите си, а само нарочна котешка храна!? Ако по подобна причина домашната ти котка се задави и се гътне, Кралското дружество за закрила на домашните любимци може да те осъди да платиш солена глоба! Боже, опази! Ами детето, ако ти се гътне, тогава какво става? Какво ли да помисля и за софийските просяци и децата по улиците, които главно с това се препитават - отпадъци от контейнерите... И колко още други неща англичаните не знаят, а и не могат да си го помислят дори! За неуредиците в една посткомунистическа държава можеш да научиш само ако поживееш в нея.

...Но днес получавам писма и те са от България! Едно от тях съдържа поредната книга на нашия дядо, издадена посмъртно - "Светулки в мрака". Снимката на двамата просветители, отпечатана на първата страница, ме грабна със спомени от нашето детство, когато заедно със сестра ми обикаляхме стаята на дядо и се чудехме кои ли са тези двамата на снимката, която той държеше на почетно място... Дядо ни бе голям родоповед, учител, просветител и възрожденец и при все мътните времена на идеологически и политически разпри около принадлежността на родопските мохамедани вярата му устоя - а с нея и моралното наследство у тези хора. Сега пък на свой ред вятърът мен ме довя в тази далечна и студена страна, къдено оптимизмът и вярата ми са точно като светулки в мрака.

В България, както казва в едно интервю талантлив млад режисьор, "шизофрениращ" между София и Хамбург, турското и съветското робство са обединяващият фактор... Колко ли години трябва да минат, за да се почувстваме европейци в пълния смисъл на думата? Да превъзмогнем табутата и да погледнем реалността каквато е? Напоследък много дискутирана тема в Англия е блудството с деца. Миналата сряда не се сдържах и написах писмо до една от водещите журналистки в Би Би Си, която отдавна се занивама по темата "злоупотреба с деца". Почти не очаквах отговор, когато той дойде неочаквано, любезно и концентриращ огромна информация в три реда: "...Ако преди 30 години бяхте задали същия въпрос на някого тук, той и хабер нямаше да има за какво точно говорите. Благодарение на кампанията, подета от жените, и благодарение на еманципацията през изминалите десетилетия някои хора придобиха смелост и кураж да изразят това, което става у дома, между четирите стени на къщата... Тези скрити престъпления съществуват навсякъде по света и бъдете сигурна - в България също..." Сигурно ще минат десетилетия, докато в България открито се заговори за злоупотребите с деца... А и за други теми... Разлика в културите? Не съвсем. Пощенският раздавач не знае, а и не смее да разпитва, но винаги, когато ми носи препоръчано писмо, изчаква любезно на дистанция на стълбите: и да вали, и да трещи той държи на поста си. Тук спазването на дистанция е закон. Дори докосването с ръка (задължителна част от моя начин на общуване) не е прието. Толкова полирано и стерилно - че чак не е за вярване. Така както за мнозина в България не е за вярване, че "царят" взел и сбъркал Пенчо и Петко Славейков за братя...

 

 

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005