...БЛАЖЕНИ СА....

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Около Коледните празници се зачетох в Българския православен календар... И се замислих за много неща, които ми бяха убягвали. Блажени са бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно; Блажени са кротките, защото те ще наследят Земята; Блажени са гладните и жадните, защото... Блажени са...

...А в навечерието на Нова Година семейство Горошенко от Краснодар получиха статут за постоянно пребиваване в Англия. Володя и Люба, както и двете им деца все още не могат да проумеят какво точно означава това? Свободата, на която Човекът от Изток не е научен нито да има, нито да й се радва, идва като гръм от ясно небе. Володя - пастор от църквата на Петдесятниците, продължава да се оглежда, ослушва и пита - ще ги контролира ли някой отсега нататък и ще трябва ли да ходят някъде да се подписват?... За Джейн, като ръководителка на Имигранската служба, тези въпроси са напълно непонятни и тя определено не може да си обясни защо й ги задават. Тя обаче познава главния проблем, който бежанци като Горошенко трябва да преодолеят - новият стандарт на живот. За него повечето новоизлюпени емигранти не са нито духовно, нито физически подготвени - свободата да говориш и да мислиш, свободата да избираш как да прекараш живота си в бъдеще, свободата да пътуваш навсякъде по света с изключение на собствената родина, която безвъзвратно си напуснал...

...Някои от чертите на славянството за англосаксонците са определено непонятни: семействеността, традициите, задружността и гостоприемството... На тръгване прегръщам Люба и Вова като стари познати, като деца, които, знам, са изкачили една планина, но сега им предстои да изкатерят още по-високата - оставането тук с всичките последващи права и задължения на английски граждани, или както се казва - да почнат от нулата... В Англия за прегръдка не може и да мечтаеш. Както и да го наричат - етикет, дистанция, консерватизъм, за мен това си е чиста проба отчуждение. А то в Англия е фрапиращо - в семейството, между роднините, сред колегите... Братя, майки и сестри си подаряват единствено картички за рождените дни, които най-често идват по пощата, а единственият празник, на който очакват да се видят за по чаша чай, е Коледа. Тук не влагат особено съдържание, нито разлика в думите "дар" и "подарък": ако това, с което си дарил някого за Коледа не му/й хареса, има очи да те попита можеш ли да го смениш с друго нещо в магазина...

Изпроводих Люба и Вова и се зарадвах, че с нещо им бях припомнила езика и нравите на родината. Млади са, ще се справят. А и апетитът идва с яденето: на изпроводяк Володя пита може ли да заведе децата до Дисниленд? Дисниленд в Америка или във Франция - няма значение, важното е желанието му да бъде добър баща за своите деца... Това има ли го тук? Не, разбира се - родителите се отървават от отрочетата си още щом последните навършат пълнолетие - и хайде - на пангара да печелят пари и да се отделят в своя квартира. Децата раждат деца, а тези, дето се женят, се развеждат почти веднага след раждането на детето и поне още 2-3 пъти до края на живота си. Припряността, с която невръстните англичани се опитват да станат независими, раждайки деца и получавайки пари от правителството, и явлението "деца раждат деца" го няма другаде по света... И няма как да е иначе, щом тези млади живеят в една богата държава, където правителството може да си позволи поощряване на раждаемостта и грижа за децата... А как е в България? България ли? Кой е чувал за нея? България се появи в скромна реклама за почивка на море - "2 паунда за бутилка вино и 50 пи за бира"!?! Друг е въпросът, че някои бъркат България с Естония, считайки, че Прибалтика и Балканите са едно и също!? Да почивате в България или да снимате филм в Румъния - това си е истинсска екзотика.

Блажени са бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно... И докато се дивя и питам правилно ли съм разбрала: само ако си беден духом ли, небесното царство ще е твое, и нима на него живеят само бедни духом..., една друга история се разиграва, този път на широкия екран. Нелегална емигрантка от Турция работи в долнопробен лондонски хотел; някогашен правителствен лекар от Нигерия е настоящ пиколо в хотела; странна търговия се разиграва под носа му и още какви ли не други "мръсни малки неща" изскачат пред очите ни в потресаващия едноименен филм. Уж е на кино, а миазмите, които никога не си подозирал, ги има и то в изобилие в "тази красива страна", както казва героят на Серги Лопес... Мит или истина, питам за кой ли път...

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005