НИКОЙ НЕ Е ПО-ВИСОК ОТ ХЛЯБА

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Тази приказка, неизменно свързана с Библията, най-вече приляга за дни като днешните - и то не само за коледните празници, които се вихрят наоколо, но и за времето, което настана след падането на Берлинската стена. Светът се отвори, казва Пени от осмия етаж на моя български дом срещу Мотопистата в София. Хората се втурнаха да пътуват зад граница и да търсят насъщния кой с каквото може; мотивите на емигрантството остават за социолозите, а последиците - за поколенията. Едно е ясно - границата между бедни и богати винаги ще съществува... Тълпи имигранти продължават да извървяват пътя на своята Голгота. Те тръгват откъде ли не - Афганистан, Ирак, Турция, Сомалия, Судан, та дори Грузия, Русия, Латвия и Чехия. Стигат до Кале и впоследствие се озовават в Кралството. Питате защо тъкмо тук? Много просто - правителството им дава незабавно подслон, обзаведен апартамент, който няма нищо общо с лагерите за политически имигранти в Австрия и Италия по време на Студената война. След време същото това английско правителство дава разрешение за постоянно пребиваване (не на всички, но на повечето!), а следователно и - право на работа и наемане или закупуване на собствено жилище. Друг е въпросът колко тежки данъци плаща данъкоплатецът, за да се осигурят всички тези социални помощи. Английското общество е наежено, недоволството расте, но резултатът от статиите с язвителни заглавия и съдържание, които излизат всяка седмица в централния печат, е почти нулев. Имигранти винаги ще има - немили-недраги, те пристигат небръснати, гладни и вмирисани от дългия път по нелегални камиони и лодки и вярват, че са намерили своето ново Отечество... Почти съм забравила годината, в която хъшовете се събираха в кръчмата при Странджата, отвъд Дунава, в мъгливата и мрачна Румъния, но усещането, което Вазов, Захари Стоянов, а и другите възрожденци са оставили след часовете по литература, винаги ще помня. Има защо - разказите и романите им са написани на азбуката кирилица (не глаголица!), за която в Англия незнайно защо приписват заслуга на гърците (!?). Това е Отечеството! Болящо или възраждащо се, то е, което винаги носиш в себе си до гроб, още повече, когато си емигрант. Затова и не се изненадвам на настървението, с което кюрдите отварят интернет, за да четат тяхната си азбука с вестници, снимки и позиви, може би...

Но никой не е по-висок от хляба. Тук не разбират тази приказка в смисъла, който ние влагаме в България. Неуважението към насъщния показва единствено, че човешката природа е една навсякъде по света... Тъкмо в навечерието на коледните празници местната католическа църква раздаде храна на всички новорегистрирани имигранти: ориз, консервирана шунка, макарони, консерви със супи, сладкиши и какво ли не. Напук на очакванията голяма част от храната се зяноса, даже дълго след Коледа никой не я погледна.

А работа имаше, като че идва не Коледа, а Папата: пренасочени от вътрешността емигранти идваха в Уелс. Вътрешността ще рече Англия - там особено недолюбват чужденците, какво остава за бежанци? Така Тахиз, бежанец-кюрд, с глухото си племенниче получи апартамент и грант (парична сума) за обзавеждането му?! Дотук добре, бедата е, че на глухото дете (което не е напълно глухо!) мнозина гледат като на шут и се забавляват с импровизирания език на знаците, а той по принцип е основен в офиса: детето иска нещо да каже, което арабите разбират по един начин, ние - по друг, а кюрдите - съвсем наопаки. В Ковънтри, централна Англия, Тахиз и детето са били подлагани на системен тормоз от местните жители, тук поне има обособени квартали, където живеят предимно бежанци... Преди два-три месеца подобна история се разигра с "нашия Дана". Веселяк и Дон Жуан през лятото, сега Дана е почти оформен алкохолик с променен поглед и поведение. Защо ли? Причината е позната - получаването на разрешение за постоянно пребиваване в Кралството е неизменно свързано с отнемане на спешния подслон (напълно обзаведен апартамент, който всеки бежанец получава при пристигането си, но който принадлежи на Спешната служба по настаняване) и срок от 7 дни, когато имигрантът трябва да намери апартамент под наем и да се пренесе там. Обяснимо е, че никому не е по вкуса да напусне топлия подслон и да заживее в реалността - пране, пазаруване, данъци, такси - всички задължения на британския гражданин. В момента аз кандидатствам за подобен статут, но още преди 10 месеца започнах да плащам данъци и такси с мизерната си първа заплата... И така, Дана взел, че преотстъпил апартамента си на други, профукал парите за обзавеждане и сега отново се явява "бездомен" и отново кандидатства за спешно настаняване. Нахално и дръзко, но понеже няма кой да каже "Не!", някои кюрди си го позволяват! Ето с какви неща се занимаваме от сутрин до вечер. Моята началничка Джейн е като светица - тя не само че намира време за всички, но дори и ги води на лекар, в общината или до гарата, купува им билети за Лондон от собствената си карта... Така било със Саруин, за която много мога да разказвам. Миналата година по това време Саруин пристигнала от Ирак през Лондон без думичка английски и Джейн я посрещнала и настанила първо в хотел (легло и закуска), после в общежитие... Саруин вече поназнайва езика и цялата сияе, когато научава нещо ново от работата в офиса.

...Ома и Диар са други двама кюрди, които вече са получили разрешение за пребиваване, а и - право на работа. Преди нощната смяна в Кардиф (между полунощ и 6 сутринта) Ома идва в офиса да си "прегледа" пощата - той ползва компютър и интернет и наред със Шарок, Дара, Зардаш, Азис и Хавал е един от сравнително образованите кюрди тук. Такъв е и Реза - имигрант от Иран, който се отличава с богата обща култура и познаване на езика и историята на персите, родоначалниците на днешен Иран... Така е и с тримата нови суданци Ел Тигани - учител по география (той знае за България и София!), Ибрахим и Фарук...

Това обаче не може да се каже за останалите кюрди и араби - повечето от тях говорят слабо английски, нямат хигиенни навици, а и маниери. Салла дори не знае рождената си дата, но това е може би последица на стреса, който е преживял. Баки, Мохамед и Ахмед (имената почти на всички кюрди съдържат тези две!) са вечно ухилени и безгрижни. Те не страдат, не им пука за нищо, а заглавия във вестниците като "КОГА КРАЛСТВОТО ЩЕ ПРИЕМЕ ИСЛЯМА?" не им говорят кой знае какво.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005