Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

 МОЯТА КЪЩА - МОЯ КРЕПОСТ... И МОЕ ПРАВО ДА УБИВАМ

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Чудя им се на англичаните - уж държава с най-стара, а полага се - и най-здрава демокрация, а допускат такива детски грешки! Стотици хиляди имигранти, живеещи тук временно или вечно, ползват "безплатно" услугите на британската здравна каса, която известно е - удостоява с еднакво внимание и кралицата, и пияницата на улицата... Други "пациенти" като например испански пенсионери, идват тук също да се лекуват, защото по силата на Европейското законодателство, им се полага?! Вижда се, че феноменът "аванта" не е само български. Колко струва този "здравен туризъм"? Едва ли е възможно да се посочи конкретна цифра... А в това време местното население чака на огромни опашки. Чудя се - толерантност ли е това или късогледство. От Кралство Англия се превръща в сиропиталище и лазарет за света. Докога? Надигат се гласове както срещу потока имигранти, така и срещу испанските авантаджии, но Англия май повече държи на имиджа си като "толерантна и демократична" конституционна монархия, нежели като Кралство със строги принципи, такова каквото е било по времето на Виктория, Чърчил и Желязната Тачър.

През седмицата от затвора беше освободен един фермер, който преди 4-5 години застрелял тийнейджър-крадец във фермата си. Поради смъртния изход на Тони Мартин първоначално била дадена доживотна присъда, но ето че правосъдието го оправда. Вторият крадец, спасил се само с рана в крака, беше решил да съди Тони Мартин за телесни вреди, но впоследствие се отказа. В същото време роднините на детето-крадец заплашиха с вендета фермера - куршумът бил намерен в гърба на крадеца, а това според тях означава, че Тони Мартин не е стрелял в "самозащита"... От личен този процес се превърна в политически и много гласове се чуха през последните месеци в полза или срещу йоркширския фермер. Все пак първоначалното чувство на англичаните да бранят частната си собственост "до кръв" надделя и той бе освободен под специална полицейска защита. Сега подобно "звезди" като Улрика Джонсън, Едвина Къри и екслюбовника на Уелската принцеса, Тони Мартин ще продаде мемоарите си на пресата под заглавие "Моето право да убивам".

Да се стягат банкерите и собствениците на банкомати! Напоследък кражбите на пари от автомати и обири на граждани, теглещи кеш от улицата, бележат невероятен бум. Говори се, че на места хитроумни крадци не си губят времето с кокошкарски изпълнения, ами направо задигат банкомата барабар със стената!

Чудя се на англичаните и за друго недоглеждане. Харолд Шипмън - скандалният бивш общопрактикуващ лекар, който в продължение на 23 години е успял да умъртви повече от 200 от своите пациенти, е могъл да бъде озаптен навреме, ако статистиката е работела надлежно. А и пословичната, на места криворазбрана, толерантност на англичаните, подкрепяна от Закона за опазване на информацията и т.нар. уважение към частната собственост, си казват думата... Имайки за държава този прекрасен остров, те си позволяват да изхвърлят отпадъците (включително и чисто биологичните!?) направо в океана, е, стотина метра навътре от бреговата ивица... Ами то къде ли другаде може да стане това, би попитал някой. Сигурно няма друг отговор - особено след като водоснабдяването, подобно на електричеството, газта, железниците и някои други важни обществени сектори са били приватизирани по времето на Маргарет Тачър.

 

 

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.04.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005