Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Пасторалното блаженство в Кралството от време на време преживява сътресения, които най-често са в областта на обществения морал. От близо година тук (10 месеца без 13 дни) съм свидетел на едно странно отношение, което толерира, но и същевременно - осъжда "кръшканията" от правия път. Замислям се това обща черта на англоезичния свят ли е (американците си затваряха очите пред забежките на ранния Кенеди, но низвергнаха "пурите", лапани от Моника Люински; англичаните нямат нищо против хомосексуалното съжителство, но осъдиха един висш духовен служител, който разкри, че от години живее с приятеля си), или е феномен на небезизвестното лицемерие, дундуркано от Ватикана... (когато става дума за католици, а не за протестанти разбира се). Макар The Church of England отдавна да е скъсала с католицизма (преди шест века на Хенрих VIII му писнало да плаща данъци на Папата, а освен това му се приисквало по-често от обикновено да се жени и развежда - имал тъкмо шест съпруги, та в знак на протест основал Church of England, общоизвестна като протестантска (ритуалите, атмосферата и духовната връзка с Рим обаче са живи и очевидни). Казвам това, защото непрекъснато се изненадвам от сексуални, порнографски, педофилски и какви ли не скандали, които изплуват на повърхността на това иначе високо развито общество. Цивилизация? Само близостта на Константинопол с Ориента ме въздържат да сравнявам двете "цивилизации" - нашата източно-православна църква (като че ли) не изобилства с подобни хомосексуални скандали, но само като че ли. Понякога се питам дали не са само добре прикрити? Както и да е, в Англия всяка забежка рано или късно изплува на повърхността. И това не е само в резултат от наличието на камери навсякъде (Големият брат е еквивалентът на КГБ и Щази тук), но и поради бдителността на медиите.

Както писах по-горе: съдебната власт е изцяло независима от изпълнителната, а това се отнася и за пресата, Би Би Си (телевизия и радио) и всякакви други електронни медии. Интернет? Голяма яма, а и ахилесова пета. И то най-вече заради порно сайтовете и спамовете, които пълнят кутиите на данъкоплатеца, но и на обществените абонати. След законите за забрана на рекламата на цигари и алкохол, сега идва ред на закон срещу всякакъв вид електронни съобщения, които могат да предизвикат морални травми. Какво да кажем за тийнейджърите, които са дотолкова обиграни и отракани, че са в състояние да пробият всяка защита и да влязат със своя парола дори в Пентагона. В момента, докато пиша тези редове, новинарските емисии отново имат за новина номер едно не тероризма и Ирак, а 12-годишната ученичка от Манчестър, която забягна миналата събота с един 31-годишен американски "батко", когото срещнала чрез интернет!? Къде е сега? Уж във Франция, уж в Европа, а най-паче - някъде тук из Шотландските планини или островите край Ирландия. Както и да е - родителите, общоизвестно е, в Кралството обръщат много повече внимание на кучетата и котките си, нежели на собствените си отрочета. Не всякога обаче! Някои родители (доведен баща, или мащеха) "обръщат" внимание на доведените си деца, което най-често приключва със сексуално извращение, а по-късно и - убийство и захвърляне на трупа в някое дере или канал - тук поне ги има в изобилие. После хеликоптерите на бърза помощ и полиция имат доста работа.

Но не само ученички, учители също забягват от правия път, при това не какви да е учители, ами същински професори от Кеймбридж. И то не другаде - ами в същите тези учебни зали, където преподават!? Когато научих историята за професор Стивън Смит (най-вероятно името е сменено), сетих се за скандала преди години, който се развихри с един професор в Благоевградския университет, който пускал на изпит само студентки с дълбоки деколтета. В Кеймбридж обаче играта е по-груба. Професорът, който впоследствие подаде оставка (но не съвсем - сега преподава философия?!), бил ревностен почитател на популярна лондонска фирма, доставяща момичета за удоволствие. Шефът на фирмата, описван от Мейл он Съндей като нисък с бирено шкембе, оплешивяващ и затова късо обръснат, с татуировки на двете рамене мъж, върти търговията съвместно със жена си, ползвайки двата си апартамента в световната столица (да живееш в Лондон дори под наем, дори в гарсониера, трябва да заработваш поне 4-5 хиляди лири месечно). Телефоните прегряват от обаждания, а списъкът на момичета-"кандидатки" за работа наподобява този с пенсионерите, чакаши операция на колянна става (всеизвестно е, че на Острова сред най-честите оплаквания на населението освен депресии и затлъстяване е артритът)... Но каква била ролята на професора, пита се, и става ясно - той "изпитвал" девойките, които зависели от неговата оценка, за да продължат кариерата си нагоре като "exort girls" (компаньонки). Изпитвал? Добре? Но как? Типично по български - на аванта ползвайки залите за обучение, които датират примерно от 14 век, отпивайки от отлежали бургундски вина и ползвайки мебели - произведения на изкуството. И то благодарение на репутацията си на професор, притежаващ ключове от всяка врата. Чудех се дали да вярвам на очите си, четейки статията за лукса, в който е "блаженствал" пастрокът, но повече от сигурно е - този пример нито е първи, нито ще е последен. Англия - държава на контрастите, ме стъписва едновременно с разкоша, но и с беднотията си. Когато чета за Уелс и за мините преди два века, настръхвам: долината Ронда (30 мили от Нюпорт) я сравняват с долина на смъртта. В днешни дни обаче, когато мините са затворени (има частен въгледобив в няколко частни мини наоколо), водните канали, единствено по които въглищата, натоварени на шлепове, са били превозвани до Бристолския канал, са невероятна туристическа атракция. Опасващи Midland, Англия, Уелс и стигащи чак до Ливърпул, тези канали, строени по времето на индустриалната революция, вдъхновявана от кралица Виктория, сега са място за туризъм и почивка. А по-заможните англичани купуват и преустройват шлеповете в луксозни возила или дори речни жилища, където живеят през лятото (с баня, кухня, спалня и градина на покрива!). Всеизвестният култ на англичаните към лукса лъха и от караваните и палатките, разпъвани в луксозните къмпинги навсякъде, най-често стопанисвани от фермери. От едната страна на оградата пасат овце и крави, а от другата страна - тревата е за туристите?! В Тредигар парк в Нюпорт също има къмпинг, този е обаче свръх луксозен: срещу прилична сума туристите получават магнитни карти, с които отключват и ползват луксозни баня, кухня и тоалетни - на нивото на 5 звезден хотел. Всичко е измислено така, че да ограничи вандализма и кражбите: на изхода и входа на всяко обществено място (супермаркет, къмпинг, училище, хотел, завод, паркинг, бензиностанция, плаж, парк) са поставени скрити препятствия (полегнали полицаи, таралежи, огради само с еднопосочна врата и разбира се - скрити камери). Е, има какво да научи българската полиция (и КАТ)!

А навсякъде по бреговата ивица, където, известно е, духат особено силни ветрове, са построени вятърни турбини. Отдалеч те наподобяват вятърни мелници, но това далеч не са мелниците на Дон Кихот или тези в Холандия! Турбините превръщат вятъра в електричество и са с мощност колкото 6 АЕЦ! Е, има на какво да се научат и българските енергетици.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.04.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005