Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ПАЛАТКОВАТА КУЛТУРА И ОЩЕ НЕЩО

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

Май, юни и юли са месеците, през които англичаните най-много се радват на градините си - това, което са посяли, косили, поливали, сега цъфти и радва окото. Учудващо е обаче, че те не познават здравеца и липата, а от бъзовия цвят правят вино, но не са чували и дума за сърдечния елексир. А на черешите и вишните не обръщат внимание - растат си на воля по паркове и градини, но никой не ги бере. Само някоя и друга овца или коза може да протегне врат и да се напасе, иначе на англичаните не им е до бране - нали си имат наготово всичко в хипермаркетите, а най-вече - мръвката. Въобще - обратни понятия и вкусове, както и почти всичко останало е наобратно тук. Дълго се възмущавах от липсата на кафе-култура тук. Всички магазинчета и кафененца, които и без това се броят на пръсти, се затварят в четири и половина, когато хората се разотиват по домовете си. Чудя се къде си пият кафето и къде общуват? В кръчмите е отговорът, но чак след осем, когато са се натъпкали порядъчно и отиват само да си допият. В часовете между пет и осем оживено работят хипермаркетите, повечето от които предлагат и хапване, придружено обаче с блудкаво кафе. Пиенето на бира и вино става САМО в пъбовете. При това в Англия все още има места, където НЕ СЕ СЕРВИРА бира на жени, дори не се допускат жени в пъбовете... Е, можеш да си купиш и от магазин кутия бира, но единственото място, където можеш да седнеш и да пийнеш, е на някой бордюр на улицата или направо на тротоара!? Винаги ме възмущава това сядане по земята, но очевидно всичко е направено С ЦЕЛ. Социализирането на хора по пъбове и всички обществени места се записва с камери, а тези, които лежат или седят по улиците, стават предмет на внимание на уличната полиция. Така, че пет-шест няма - дори да си много жаден и невинно да си пиеш от бутилката, пак можеш да минеш за нарушител на реда. Зад оградата на градината ти, или вкъщи ВСИЧКО е позволено, както писах в по-ранните си писма - никой няма представа какво става зад дебелите зидове на тайнствени хотелчета и замъци, пръснати из цялото кралство. Но пресата непрекъснато пищи за изчезнали или изнасилени деца...

Но като казах за палатковата култура, да уточня - тъкмо в нея е разковничето на тийнейджърските забременявания и раждания по никое време. Деца по на 13-14 години отиват през уикенда на палатка не за друго, ами за да се почувстват "възрастни", а като се появи бебето на бял свят, възрастните от кметството им отпускат къщи, та да се радват на воля на живота и да забравят палатките. Но това е стандартът в Кралството, който никъде в Европа го няма... за зло или за добро.

Сравнявайки почти ежечасно Европа с Острова и България с Кралството, оценките ми са кога в полза на "наш’те", кога в полза на "противника". Например разделението на властите - категорично мога да кажа, че англичаните са с 200, а комай много повече светлинни години пред нас: съдебната власт е независима в пълния смисъл на думата. Пример - небезизвестният лорд Арчър, за когото писах и по-рано, представител на изпълнителната власт, който преди години дръзнал, че излъгал, а после дори се опитал да даде подкуп и то не на друг, а на медиите. Елате да видите какъв скандал се е развихрил по-късно и къде за поука, къде заслужено лордът прекара 4-5 годинки в затвора. Друг пример за независимостта? Взаимоотношението изпълнителна власт - медии. В момента, когато пиша тези редове, все още тече разследване истина ли са оръжията за масово поразяване в Ирак и ако не, то защо Би Би Си е преувеличила опасността, та се е стигнало до война!? Какво "безочие"? Тони Блеър, по-точно правителството му, обвинява медиите, че едва ли не те са подпалили фитила на войната през февруари т.г. Разбира се, директорите на тази световна медия отричат и се борят за чистотата на името си, позовавайки се на изявленията на говорителя на Тони Блеър, от когото журналистите са черпели информация. Въпросът за тона и за паниката остава за поколенията. Чудно ми е къде бие и чии интереси обслужва тази шумотевица сега? И най ми намирисва на провокация, някой изчаква Ирак наистина да си покаже зъбките рано или късно. Казвам тези неща само за да илюстрирам завоеванията на Кралството в постигане на истинска, а не само на хартия независимост и разделение на съд и медии от изпълнителна власт. За което нашата бедна Българийка трябва доста хляб да изяде.

А сега - един друг пример. Може би това очаква и българските ученици и деца в бъдеще, но тук вече е факт - болшинството от съвременните англичанчета НЕ ЧЕТАТ, правописът им е съкрушителен, те само гледат компютърни програми, игри и филми. Това били резултатите от статистика наскоро, тъй че необяснимият успех на "Хари Портър" всъщност е напълно обясним: благодарение на това четиво, макар и пълно с вещици и магии, някои деца за първи път се срещат с правилното изписване на думите, което в английската граматика е особено важно. Мисля си за България: там децата може би са все още в правия път, просто защото компютърните игри и програми не са достъпни 100% за всички, при това безплатно. Опасността идва отдругаде - тоталното обедняване и невъзможността на някои родители да пратят децата си на училище. Но никой не се интересува от Балканите и от България тук. Само епизодично се появяват съобщения за румънски сопрано (Ангела Георгиу - новата Мария Калас!?) и за курорти като Черна Гора и Констанца, нищо за Българското Черноморие и за пренареждането на картите в новото-старо българско "царско" правителство. Тук проблемите, които занимават поданника на Кралицата са коренно, коренно различни и на пръв поглед смехотворни, но всъщност достатъчно сериозни, за да занимават общественото мнение: надбягванията с хрътки - как да се увеличат приходите?!; да се забрани ли ловът на лисици; нарушеното равновесие таралежи-птици-катерици; да се се забрани ли производството на генетично модифицирани храни; да се въведе ли съдебно наказание за родителите, чиито деца доказано кръшкат от училище; новият палат на семейство Бекъм в Испания; огромният списък от пациенти, чакащи операция; другият огромен брой, чакащи хемодиализа на място по домовете си и още по-големия брой пациенти, чакащи своето джипи; как да се попопуляризира тотото (тук лотарията носи сериозни приходи в хазната, а и много благотворителни организации съществуват благодарение на тези фондове!); да се въведат ли задължително паспорти на лицата над 16 години (англичаните имат единствено задгранични паспорти и шофьорски документ, но не и лични карти като останалия свят!); да се въведе ли (и как да се опази - да, тайната на частната информация?) масов ДНК паспорт - това с цел престъпниците да бъдат залавяни начаса на престъплението и прочие, и прочие. Единствено не се обсъжда лявото движение, яденето с пръсти и оригването на обществени места - това са закони, неподлежащи на обсъждане... И още нещо - задължителната годишна такса, за да притежаваш и гледаш телевизионни предавания, която всеки поданник на НВ плаща, е не повече и не по-малко от 120 паунда! Това е по закон, щеш не щеш, дори да скриеш телевизора в градинската къща, пак ще го намерят. Защо е толкова висока таксата? Не без причинна - Би Би Си, както е известно, не приемат и не излъчват реклами (по традиция, която също се е превърнала в закон!), така че единственото перо, с което се издържа този огромен медиен тръст, са парите на данъкоплатеца. Е, ако това дойде и в България след време, струва ми се, ще се стигне до война. Така е - качеството струва пари, а мога да призная, че Би Би Си излъчва наистина качествени и обективни новини, непрекъсвани на всеки 2 минути от глупави реклами.

Реклами ли казах? Тук е мястото да отбележа, че от тази зима рекламирането на цигари в Кралството е забранено също със закон, а от есента се очертава да забранят и рекламата на концентрираните алкохолни удоволствия. Интересно как? Цигарите вече са ми ясни - само като прочетеш изречението "пушенето убива", написано с два пъти по-големи букви от марката на самите цигари и ти се отщява дори да се заседяваш пред щанда, камо ли да се изръсиш 3-5 лири (цената на един приличен обяд в прилична кръчма) за пакетче цигари.

...За разлика от типичната английска закуска (огромна чиния, пълна догоре с две наденички, една пържолка, две яйца, един домат, две пържени филийки, порция гъби и порция боб, а встрани две филии бял хляб и една чашка бито масло) и типичния неделен английски обяд (пържола, грах, пържени картофи плюс йоркширски пудинг и всичко обилно залято с много мазен сос), контитенталните храни тук се възприемат като екзотика. Продават ги в "малки" хипермаркети като германския Алди и белгийския Лидл, но аз съм щастлива, че и тях ги има. Англичаните не ядат бяло сирене, не обичат маслини, не си падат много по плодовете и европейските зеленчуци, те наблягат на всичко готово и сготвено, но не и на сурови салати. На път към кварталния Алди често срещам кучета и котки, които кротко се припичат на слънце или притичват колкото да ги погалиш. Чудно ми е защо не хапят и не дерат като българските? Отговорът: специалната храна, с която ги хранят редовно, задължителната операция, която им правят още с раждането и разбира се - отсъствието на стрес (шумотевици, глад, студ). Толкова са кротки тези домашни животни, че понякога се удивлявам - истински ли са или - градински паметници?

 

 

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.04.2005
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005