ПЪТЕШЕСТВИЕ В УЕЛС

Анна Койчева

web | Писма от Обединеното кралство

май, 2003
Нюпорт, Уелс

Току-що мина камиончето за сладоледа, това означава, че е между 7.30-8.00 вечерта... Напоследък ежедневието ми се състои от ставане много рано, готвене (между 6.30-7.30), отиване в поликлиниката още в 8.00. Антъни ме завежда с колата, а после отива на работа и той; връщане към 18.00, хапване и бъбрене до към 19.00 и после... спортуване! Качваме се на колелетата и въртим педали из местностите наоколо (10-12 км!), благодарение на което виждам много интересни местa, а и научавам за живота в Уелс и Кралството повече. По време на тези пътешествия виждам природа (дива и опитомена - паркове), каквато не съм виждала никъде, освен по картините на руските майстори. Има небрежно пръснати люлякови храсти, къпини, диви малини, магнолиеви дръвчета, притичват диви зайци и прехвърчат разни странни хвъркати видове (орлета, прилепи и кукумявки?!)... Какви ли още представители на фауната и флората ще видя, не знам, но в България те определено могат да бъдат видени само в зоологическата градина. Като похлупак днес набрах коприва (и див чесън) и ще правя супа за нашенския Великден...

За почуда или не, навръх първи май в Уелс се проведоха избори. Тук този ден не се празнува въобще, а избори, както разбрах, се правят не непременно в неделен ден. Национализмът надига глава и в Англия! Така наречената Национална партия взе неочаквана преднина, обект за дискусии от всички медии напоследък... Явно на някои англичани им е писнало от африканци, азиатци и бежанци от мюсюлманските и други бедни държави.

...По време, по което София, а и цяла гимназиална България се тресе в подготовка за абитуриентски балове и вечеринки, в Уелс кравите се телят, а овцете - багнят. Нагледах се на толкова чудновати по цвят агънца и теленца вчера, че едва ли някой би ме упрекнал в излишна сантименталност. По пътеката, по която вървяхме (отново с Джил и отново на една от нашите прословути "екскурзии"!) притичаха на няколко пъти диви зайци... Какво обаче ме вледени? Едва не стъпкахме две пепелянки! О, ужас! Джил е смела и побърза да ме успокои, но аз определено се вцепенявам при всяка среща със змии! Изненадах се и от друго - в продължение на 4 часа, извървявайки около десетина километра, ние срещнахме САМО едно семейство, тръгнало на поход като нас и - една двойка колоездачи. Всичко бе тихо и пусто по пътеката, а и по полето. Попитах Джил къде са хората, защо не виждаме никого. О, стоят си вкъщи и гледат телевизия - бе отговорът... Не е чудно, че всяко второ досие, което обработвам в поликлиниката, е на поданик на Н. В., страдащ от диабет или хипертония, нали?

...Ландшафтът в Уелс се състои предимно от широколистни дървета, градини, огради от жив плет, ливади, по които кротко пасат ту овце, ту, крави, ту коне (всички те са пъстри - никога един цвят!), пътеки и частни улици, по които можеш да видиш единствено много богати къщи с по 2-3 лимузини, небрежно паркирани отпред и като каймак - отзад ще те изненада ездач или ездачка, яхнала породист жребец. В началото всички тези гледки ми се струваха като кадър от филм, но красотата се среща толкова често и е навсякъде, че вече не ми прави впечатление - свикнах им. Дотам, че като дочуя грохот от коли, минаващи по магистрала, ми става неприятно. Да не говорим за София - лай на кучета, сирени, ругатни и спирачки, стрелби, тупане на килими... Тук просто това преживяване го няма - килими не се тупат, те просто се изхвърлят като ги поизцапат тук-там и се купуват нови; стрелби и спирачки няма да чуеш, защото, първо, улиците са перфектни, второ, колите са първа ръка и спират на секундата, и трето - шофьорите са изключително дисциплинирани (отвсякъде дебнат камери и в случай на нарушение получаваш на другия ден по пощата дребна хартийка за огромна парична сума - глоба!). Що се отнася до стрелбите - както вече писах някъде - отстрелват се единствено пъдпъдъци и гъски, но в определен сезон и на определено място.

Покрай тези пътешествия с велосипед установих, че Тредигар парк - огромна озеленена местност в Нюпорт, собственост и до днешни дни на пиратската фамилия Морган, е невероятно кътче! Тук се редуват ту диви поляни и гори от дъб, смърч и орех, ту перфектни игрища за голф и крикет, ту закачлива рекичка и дръвчета, ту вековни дървета от приказките на Братя Грим, ту прословутият Канал, строен преди два века и опасващ почти цялата губерния с цел доставка по вода на дървесен материал, чай, кафе и брашно. Каналите, строени с тази цел, са няколко в Англия и ние вече прекосихме два от най-дългите в Уелс. Строени като основна "магистрала" (в началото на индустриалната революция, тъкмо в зората на кралица Виктория!) в миналото, сега те се използват като туристическа атракция: малки дизелови лодки разхождат глезени англичани и кучетата им, които пият охолно бира или уиски и се наслаждават на гледката. Подобни канали са строени, разбира се, и в други държави в Европа, но за мен - новодошлата, Каналът е истинско чудо. Особено живописен е Каналът, свързващ Океана със Северна Англия - Манчестър и Ливърпул. Ние обаче обитаваме един не по-малко интересен и особено дълъг канал, свръзка между доковете на Нюпорт и Централен Уелс... На пръв поглед той по нищо не се различава от една река, вгледаш ли се внимателно обаче, разбираш, че тук е пипала човешка ръка. В продължение на десетки години стотици работници са изкопавали коритото, широко около пет метра и дълбоко на места два, а на места четири метра! Водата, прииждаща от планински потоци, както и от дъждовете, е основната, с която се пълни постоянно това корито, от едната страна на което има нарочна пътека, по която ние сега караме колелета или ездачи на коне се разхождат гордо яхнали своите жребци. В миналото тази пътека е била пътят на товарните коне, които са теглели шлеповете, пълни с въглища, чай, брашно, дървесен материал - и така от устието край самото пристанище, та чак до горите в сърцето на Уелс - Брекън Бикън, един от многото национални паркове в Кралството... Шлеповете в днешно време са заменени от луксозни дизелови лодки, които разхождат своите собственици, или техните гости... срещу заплащане, разбира се. Особено живописни са мостчетата, строени на всеки 200-300 метра. По тях сега с много предпазливост минават една-две лимузини на 4-5 часа. Познайте чия собственост? На фермерите, разбира се! Наоколо гледката е представена от невероятна зеленина, пасища, частни ферми, огромни каменни къщи, които могат да бъдат видени само във филми като "Джейн Еър" или "Брулени хълмове"; блатни и хвъркати птици и, разбира се - прословутите овце и кравички, а дори и магаренца. Срещнахме и една двойка птици, подобни на щъркели, на които Антъни се зарадва, спомняйки си нашенския обичай с мартениците. Антъни впрочем се радва, но и удавя моята почуда от присъствието на толкова много овце и овчици - "Но, Анна, овцете в Уелс са повече от хората!"... Чак ми е мъчно, че България, която по природа е селскостопанска държава, е почти загубила този си основен поминък след безумните национализации, текезесета и недалновидни комунистически "реформи". И двамата - Джил и Антъни, се изненадват на моето удивление от тези гледки с овце и крави. Истината е, че толкова много овце, събрани на едно място, съм виждала единствено на снимка - един исторически фотос от Събора на Рожен, край село Проглед в Родопите от началото на 20-ти век, тъкмо преди първата Световна... А тук овцете са нещо обикновено, дотолкова, че англичаните си произвеждат сувенирчета с истинска овча вълна - малки овчици и агънца, които слагат край прозорците в къщата, отвън на фасадата, а понякога и в самата градина...

Гаргите, свраките, враните и косовете са другите вечни обитатели на Канала. Крясък и песен се редуват, а след тях се обажда някоя горда патица, после двама мъжкари прехвърчат в люта битка за хубавицата и така докрая. ...Сега разбирам защо Едгар Алан По е посветил цяла поема на един гарван. Лично аз чувствам как ме побиват тръпки, наблюдавайки всеки път този представител на хвъркатия свят - на оградата в градината: сивите проницателни очи, черната корона около челото... бр-р-р-р!

...Друга атракция по време на уикендите или дългите лениви ваканции (по време на т.нар. bank holidays всички банки са затворени, следователно всякакъв стопански живот спира!) на англичаните, това е да наемеш някъде къща за скромната сума от порядъка на 200 паунда за вечер или за 14 вечери?! Зависи от разположението, например в Шотландия е десет пъти по-евтино да наемеш стара истинска ферма с всички удобства вътре в сравнение с централна Англия, където цената на една преустроена конюшня е главоломна! Друг е въпросът какво става зад стените на тези къщи, когато бъдат наети. Отново припомням, че дори и детско порно да се гледа, никой, освен полицията, няма право да разпространява лична информация. Така е и с дебелите зидове на къщите из цяла Англия - отвън в градината джафка добродушно пуделче, но вътре?

...Но да се върна пак на Тредигар парк в Нюпорт - той просто трябва да бъде видян, за да придобие човек представа какво е парк? Тук няма скара бира и въртележки, нито сергии с пластмасови дрънкулки и сладоледи, всичко е едновременно диво и красиво...

Но какво намерихме като се върнахме в нашата дива градина? Разбира се - змията от миналата година! Съседът Роби, като подстригвал неговата си градина, я пропъдил към нашата, о ужас!

...Всичко е тихо в поликлиниката, в която работя, така наречената surgery, буквално - хирургия, но няма нищо общо с хирургиите! Навсякъде има компютри, аз - също имам. На разположение ми е специален софтуер, който включва нозологични единици, медикаменти и какви ли не екстри, прекарани през различни филтри, тъй че имаш възможност да се ориентираш за броени секунди, например, дойде ли ти пациентка със синдром на Търнър... Е, имам и телефон, речници, кафе, чай, мляко, сандвичи и отопление целодневно, как да не ти се иска да работиш. Всички разходи се поемат от въпросната поликлиника.

В Кралството, за разлика от България, здравната каса е стартирала преди повече от 50 години и хората просто имат опит, имат натрупани фондове и т.н. Дотам са изпипани нещата, че всяко писъмце се качва на скенер, а хартиените носители минават през специална унищожителна машина и така са се оттървали от бумащината... Рецептите се пишат задължително на компютър, за да не стават недоразумения с почерците и имената на лекарствата, а особено с дозировката. Що се отнася до цената на медикамента - щом той е поет от здравната каса, не може да струва повече от 6 лири, независимо че пазарната му цена може да е 3 пени или 1000 паунда!!!

В поликлиниката джипитата са без униформи (без униформи са и фризьорките дори в най-изисканите салони?!) - всъщност по това можеш да ги различиш от сестрите, които задължително са облечени в определен цвят престилки с отличителни белези на реверите. Интересно е, че тук много уважавана е нетрадиционната медицина - ароматерапия, хомеопатия и дори енерготерапия... Разбира се - не шарлатани като в България. Та този вид лечители, както - и лечение, задължително присъстват в справочниците на лекарства, а и в телефонните указатели. На пръв поглед е странно - знахари в помощ на лекарите, но е така!...

Моята съкафезничка Джаниз, 55-годишна англичанка (обърни внимание, не уелшка!), е дошла преди 15 години в Уелс и на фона на необикновената си съдба (била е певица и все още гласът й е певчески) решила да започне работа в тази поликлиника (иначе хобито й е скаутското движение и възпитанието на деца-скаути). Джаниз има бизнес и с козметиката Ейвън, е, ако не е Орифлейм, то ще е друго, нали? Не че и тук няма мултилевъл маркетинг, не че и тук няма вратички за допълнителни доходи... Джаниз обработва рецептите на 12-те хиляди пациенти, които обслужва тази поликлиника. Какво ще рече това? Ами много просто - вместо да врънкат джипито си час по час пациентите пускат рецептите си в специална кутия в плик с марка и молят за още една доза. Джаниз получава рецептите, изписва и ги праща на джипито, а то, ако прецени, се подписва и те обратно отиват на рецепция за въпросния пациент. Ако обаче, както нерядко се случва, се окаже, че пациентът е "лекарствено зависим", докторката спира лекарството... Джаниз много ми помага, навремето е живяла в Ексетер, градът, в който за първи път бях преди 8 години, после преживяла злополука - паднала под един влак, но оцеляла! Разбира се, с невероятна рана на глезена... С нея обсъждаме живота в Кралството, сметките, цените и ипотеките и кой ходи на Карибите и по клубовете тогава???... Мъжът й пуши, но е слаб като чироз, моят Антъни не пуши вече, но си похапва здравата... Е, да хванеш единия, па...

Така е в Кралството... И как да е иначе, след като символът на Шотландия е магарешкия трън, символът на Уелс е динозавърът, а символът на Нюпорт - пиле? Праз пък е изобразен на обратната страна на някои от монетите, това ще рече, че и този зеленчук е някакъв символ. Чудно ли е тогава, че по камбанариите на катедралите има изобразени козички, гъски и овчици? Що се отнася до символа на Кралството - това е, разбира се, Св. Георги Победоносец, изобразен трикратно върху техния герб, който май са пооткраднали от нас стотици години назад. Този светия обаче го празнуват не на 6 май, а на 23 април, два дни след тукашния Великден... А на Великден не им се занимава с боядисване на яйца, прословутият мързел в съчетание с чревоугодничеството е дал зелена улица на шоколадената индустрия - под път и над път ще видиш шоколадови яйца и зайци, които се раздават в съчетание с картички между роднините. Козунаци? Не, не са популярни тук. Като почнах за светиите, та да довърша - Св. Андрей е светията на Шотландия (там много-много недолюбват англичаните), а Св. Дейвид, когото вече отпразнувахме на 1 Март, е светия на Уелс.

Кардиф - столицата на Уелс, е всъщност най-младата европейска столица, ако може да се каже, че Кралството е в Европа. По закон тук всичко се пише освен на английски и на уелски език! Този език на пръв поглед няма нищо общо с познатите ни европейски езици, но всъщност е най-старият език, говорен тук, на Острова преди римските и англо-саксонските инвазии... Преди две седмици в Кардиф бе разпродаден корабът на кап. Кук, разбира се, за няколко стотици хиляди паунда... Освен такива забележителности тук уникални са архитектурата и природата. Както вече споменах - нищо не се събаря, има къщи отпреди 4-5 века!? А що се отнася до природата - тук ежедневие е да срещнеш лисици в полето, гъски, патици, лебеди, катерици, таралежи из градината, дори змии и много редки видове птици. Англичани и уелсци треперят над природата си, хранят задължително птиците, за да не отлетят те в други земи, не замърсяват въздуха със заводи и шумове, просто са много внимателни. Затова и овцете им имат добър млеконадой, а не като нашите, които живеят в перманентен стрес. ...Оня ден, като бяхме на екскурзия с Джил, наблюдавах пак овце, пасат си без овчар и без куче... Отсреща пък дузина възбогати англичани играеха кротко голф, разположени върху няколко богато поддържани частни игрища. Да видиш хора, които яздят или играят голф на уикенд, е задължително тук - това са едни от многото (и то много скъпи) спортове, практикувани от заможните фермери. По-бедните ходят като мен и Джил по ливадите...

...Междувременно една катерица се скара с гугутката в градината ни и отмъкна под човката й дебела филия хляб?!

...Покрай новата ми работа в тази поликлиника започнах вечерно училище, а в него - студенти от другата половина на света - Перу, Испания, Русия, Грузия, Иран, Югославия, Китай, Турция, Гърция... Мило ми е като си говоря с комшиите от Балканския ни полуостров, поназнайвам по някоя и друга дума и е много весело. От друга страна - продължавам да посещавам и следобедното училище, където популацията е предимно от бившия соц - чехкини, рускини, унгарец, италианец и една китайка, женена също за англичанин. Когато става дума за жаргон от рода на: Cheeky sod; Smacked arse и други (средно солени английски попържни), само китайката ме разбира - ясно е защо! (Сигурно и на нея й минават през ушите подобни приказки, както и на мен - "от радиото сутрин, докато гладя"...)

Уск... Градът, който посещаваме вече два пъти, е в сърцето на Южен Уелс и по атмосфера наподобява Габрово, много си го харесах! Там за първи път влязох в протестантска църква. Наистина стените са голи и каменни, но затова пък има стъклописи, а до олтара има джазов оркестър?!

...Вярвам, ще разберете (поне отчасти) и обратната страна на луната, която никак, никак не е романтична. Понятна е твоята почуда - за хората от другата страна на желязната завеса (повярвай, тя все още съществува!), включително и за мен допреди седем месеца, животът на Запад беше олицетворение на шампанско и рози, а сега? О, дали има пари и за бира?... Знам, че с прословутото си чувство за хумор българинът може да оцелее навсякъде, за мен обаче въпросът е не само оцеляване, но и подчиняване на Антъни. С други думи аз да си изпълнявам задълженията, но не и да бъда слугиня!... Чудно или не - англичанките са си слугини, ами те друго не могат да правят освен да раждат деца още на 15 години, да трупат мазнини, татуировки, обици, да прекопават градината два пъти в годината, да готвят говеждо с йоркширски пудинг всяка неделя, и така... Затварят си очите пред пиянските изпълнения на мъжете (в повечето случаи те са просто "партньори" - живеят без брак, раждат деца и след това кандидатстват за социални помощи в качеството си на самотни родители, или в случай на развод - получават къщата и градината?!) Това е еманципацията тук. Жените не ходят на работа, не са и образовани, ако им хрумне - записват някоя гимназия, като станат на 35-40 години!!!... На такива истории се нагледах в последните три седмици откакто обработвам документите на пациентите в една поликлиника, косата да ти настръхне! Дете с рани от изгаряне във вана, защото на майката й е писнало от него; момиче с булимия и инцест (връзка с бащата?!), защото майката напуснала семейното огнище; мъже и девойки, пристрастени към хероин, бензодиазепини и канабис, лекувани с метадон и какво ли не, но женени с по 4-5 деца; един наркоман на пет номера разстояние от нашата къща, който е само на 33 години, има 4 деца (те непрекъснато са на улицата!), безработен, разбира се, но получава помощи като инвалид и като самотен баща!; бременна, ритана от съпруга си, който я напуска и отива да живее с друга жена, която също чака дете, от своя страна - съпругата заживява с друг партньор, който също чака дете от предишна връзка! Коментарът на лекарката, която искаше помощи от социалните служби в случая, бе: "Горките бебета!"

Тъкмо преди Великденската ваканция в моето вечерно училище нашата учителка Джуди проведе един изключително интересен урок: интервю с 12 въпроса към всички нас. Някои от въпросите звучаха почти толкова достоверно като в социологическо проучване, че аз не се сдържах и я попитах - как са й хрумнали, достоверни ли са те или почиват на измислица. Просто си ги измислих, каза тя, но аз не й повярвах. Един от въпросите бе за англичаните, които обичат повече домашните си животни, отколкото децата си. Попитах я - ако е така - защо тогава англичаните раждат по 3-4 деца?... Изглежда така разбират живота, каза тя.

...Чудно ми е и друго - защо разрешават на наркомани и отрепки да имат деца? Попитах Джаниз и тя каза: "Права на човека, Анна, ние сме подписали Хартата..." Смътно си спомням времето от моето разпределение в Добрич (тогава Толбухин), където лепнеха ли ти етикета наркоман или луд - трудно би спретнал семейство до края на живота си. Тук обаче не е така - може да си болен от СПИН и пак да натвориш 3-4 деца, друг е въпросът, че автоматически създаваш куп проблеми на социални, здравни, застрахователни и какви ли не още служби. Но това е мерилото за цивилизоваността на една държава - правото и възможността за достъп до всички човешки ценности и блага независимо от пол, религия и състояние. Понякога ми се повдига от тези права, които са щедри към мързеливци, наркомани и егоисти, но към други (наистина нещастни хора) - не.

...Имат право да правят каквото си искат всички в това Кралство, ех, разбира се, разчита се на съзнателността. Освен че имат тази свободия, поданиците на Н.В. са защитени и откъм информация - никой няма право да разпространява документи и факти, касаещи друг човек - па било това да е собственият ти съпруг, или щерка?! Този проблем беше поставен за дискусия напоследък в едно от реномираните издания за медицина - GP-то взело, че открило трихомонас във вагиналната натривка на г-жа Х, която от 20 години е "щастливо" омъжена?! Въпросът, поставен за обсъждане, бе: кой да се занимае със съпруга - лекарката или самата г-жа Х? На пръв поглед парадоксално за българските нрави, но тук информацията е частна собственост! Никой не смее да разполага с данни, касаещи друг човек. По принцип изглежда (но само изглежда!) никой не се интересува от никого - дори на Дейвид не му пука, че собствената му благоверна е отперила задник с размерите на гардероба - мълчи, вози си я с колата, влиза с нея да пазарува и дори я води на приеми... От друга страна на Джил не й пука, че Дейвид не си мие косата, нито зъбите, просто - свобода на личността! С въпросната неприкосновеност на личността може да бъде обяснено стриктното пазене на лекарска тайна - досиетата. Медицинските документи, които обработвам, на места са шедьоври - изискан, висок стил, език на Джейн Остин. Ще речеш - готов сюжет за разказ на Чехов или Стивън Кинг. Проблематиката и патологията почти една - наркотици, ранни и многократни бременности и раждания, а след това злоупотреби с децата, злоупотреби с партньора (от ревност!), травми на бедрената шийка, най-често в резултат на прекомерно тегло, диабет, хипертония (още на 30-33 години!), глаукома, катаракта, псориазис, въшливост и глисти, краста и какво ли не, което у нас би предизвикало почуда.

Достъп до тези досиета обаче имат само лекарите, пациентите - не! Е, разбира се, по изрично тяхно желание това е възможно, но дали ще им стане по-весело като разберат, че имат не 4000, а 9000 левкоцити? Сравнявайки с българската практика сулю и пулю да се прави на учен и да поставя диагнози, установявам, че Кралството добре си е вързало гащите. И това още през 1948 година, когато се поставя началото на Здравната каса тук. Все още потрепервам, като чета документи от тази "епоха". Досиетата и тогава, и сега се наричат за кратко Loyd George по името на основателя на здравното осигуряване тук. Прави впечатление и йерархията, която съществува между лекари, сестри, здравни посетители, парамедици, експерти в болниците и професори... Пчеличките на най-ниско ниво са джипитата, които с право са и най-богати. Лекарите в болниците са относително по-независими откъм поток пациенти, но затова пък дават много дежурства и нямат мобилността на джипито. А професорите? Имам чувството, че те са само за пред телевизия и вестници - папионки, шлифован език, пудра...

Писмата са основна форма на комуникация между джипито и останалите колеги в мрежата - било то специалисти, социални работници, полиция, здравни обучители... Все професии, които в България ги няма. Но питам се защо? За да избуяват вестници и многотиражки за лечители и знахари ли?

Връзката джипи - социални служби - лекари в болницата - полиция - обучители е много жива. В досиетата съществува информация за всичко - за поведението на пациента, за неговите роднини, за проблемите и радостите му - първият полов контакт, кражби и злоупотреби, та се стигне до стерилизацията - основен метод за предотвратяване на нежелана бременност. Тук, ако жената има 3 деца, тя или мъжът, който й е партньор (тук рядко се женят, но затова пък оженят ли се, ела да видиш - два-три развода после не им мърдат!), си правят операция съответно на яйчниковите тръби или на каналчетата - везектомия. Прави впечатление, че КАТО ЦЯЛО пероралната терапия за каквото и да било не е на мода вече в Англия - прилагат се какви ли не форми - като се почне от пластири, шпрейове, кремове, та се стигне до специални пръстени - все лекарствени форми, избягващи съприкосновмението със стомашната лигавица, или вътрешните органи. Например тук има един-единствен препарат, регистриран като естрадиол за вагинална употреба при менопауза, всичко друго е пластири и кремове! Как се лекуват обаче? Набива се на очи предимно симптоматичното лечение, например на остеопорозата?! Болкоуспокояващи, но не и - ОСНОВНОТО! Понякога се чудя дали колегите имат клинично мислене изобщо?

В поликлиниката, където работя вече повече от месец, идват също медицински представители, които оставят след себе си богато отрупани софри и купища рекламни носители - кърпи, тостери, транзистори, химикалки и чаши... В момента се промоцира нов антихистамин за системна употреба, както и - нов антидепресант - препарати, които са хляб и сол за Кралството, пълно от една страна с тучни поляни и полени, а от друга - с облаци и мрачно време.

В поликлиниката също така идват и така наречените фирми за разносна търговия - само че не като в България да се разнасят ментета ютии и ножове-еднодневки, а истинска и много полезна книжна поща - географски атласи, ръководства за градината и дома, йога, и всичко е на ниски цени - няма ДДС, няма шмекерлък

...По-горе говорих за съзнателност. Каква ти съзнателност у едни хулигани, които сега, точно покрай Великденската ваканция, само пакости правят. Казват, че отиват на къмпинг, а палят гори и поляни просто за удоволствие! Тук природата се пази като съкровищница, а най-вече пасбищата, откъдето идва хлябът на 2/3 от населението - няма ли трева, няма мляко, няма телешко, няма агнешко, нито сирене, има ли паша - има всичко. Затова е рядкост да видиш пустеещи земи - тук всеки декар принадлежи на някого и се обработва и охранява надлежно. Нищо, че няма огради, всичко се следи с камери, а и от хеликоптери - полицията е оборудвана по последна дума на техниката, тъй че и копче да откраднеш, пак ще те хванат - Големият Брат е подобието на КГБ тук. Затова не е чудно, че всичко по магазини, супермаркети и аптеки е по рафтове и дори продавачът да е отзад в склада, той има информация какво става. Това, разбира се, не важи за безплатните листовки, каквито има в изобилие на всеки ъгъл по всякаква тема и аз с охота понасям със себе си огромни количества информация, които впоследствие разпращам в писма - картата на Уелс, забележителности от природата и т.н. Един пример за това е Swanseа, родният глад на Дилан Томас, но и на... Катрин Зита, известна в недалечните 10-15 години като "добро момиче".

Град Суонзи прилича по архитектурата, улиците и хълмовете си на Търново, Балчик и Каварна... Или поне аз, винаги търсейки някаква прилика с нашенската природа, я намирам в откъслечни прилики. Разбира се, нито къщите са съвсем същите, нито пясъкът по крайбрежната ивица е толкова мръсен като по нашето Черноморие (тук за всяка изхвърлена хартийка се плаща глоба!)... Не е чудно, нали, защо англичаните не ги е еня за българското Черноморие - те просто си имат чудесни плажове. Целият Западен бряг е осеян с курорти - малки градчета с люлякови улици и синьо-бели бунгалца, накацали по дълги циментови ивици на метри от пясъчния бряг. Няма скара-бира, няма ги кичозните замъци в стил Хранков с помпозни басейни и мутри, които пазят отпред, няма къмпинги, няма сергии, нито цаца, нито пък мотели със съмнителна репутация... Бунгалцата са съвсем еднакви по цвят и големина, вътре има място за хладилник, легло, етажерка. Няма по-голямо, няма по-малко, няма пристроени тераски, асми, тоалетни, простори за пране, колци за боб и домати, няма - всичко е еднакво и достъпно за всеки. Стига да имаш пари, можеш да наемеш едно такова бунгалце (бунгалцата принадлежат на кметството в Суонзи) за седмица, месец или за целия сезон. Къщите са стилни. Спомням си Томас Ман и "Вълшебната планина", а по-късно и филма, направен по романа "Смърт във Венеция" с музика по Марел...

Недалеч от Суонзи е разположена местността Mumbles, която според местното население на Уелс е "царството на мъмбълите" - вместо да говорят разбираем английски (като се махне уелският акцент, какво ли остава, не е ясно) тези хора само мъмбъл-ят, хем мрънкат, хем говорят...

...Но освен скалите в Суонзи стоманолеярните заводи, грозните постройки в стил Сталин ги има и тук. Няма ги обаче разхвърляността, безстопанствеността и безхаберието - всеки милиметър земя принадлежи на някого и тя се пази и обработва надлежно. Друг е въпросът за злонамереността на вандалите, които палят пожари - но такива си имаме достатъчно и в нашата бедна държавичка, нали?

... Беше необикновено събитие да преоткриеш реката Уск изцяло различна два пъти в един и същи ден! Какво имам предвид? Разположението на водата в Бристолския канал и лунният 12-часов цикъл създават условия за прилив, който е втори по бързина в света (след подобен прилив в Канада) на всеки 12 часа водата приижда и се отдръпва така, че река Уск е един ден празна, а един ден - придошла.

...Тъкмо преди (тукашния) Великден отидохме със съседката Джил отново на екскурзия. Този път катеренето беше по-"сериозно". Покорихме един хълм, който наистина се оказа прекрасно място за гледка към Бристолския канал и Англия, а от друга страна - Уелс и удивителната селска гледка. На пръв поглед - цивилизована, но всъщност до болка пасторална - фермички и черквички с кротко пасящи овчици, петнисти крави, кози и козли, коне, магаренца, теленца и друг рогат добитък... Със сигурност ако има щастливи същества тук, то това са животните - пасат си кротко под грижите на стопани, ветеринарни лекари, внушителни банкови сметки около тяхната застраховка и т.н.

...Слезеш ли в ниското обаче, навлизаш в "дълбоки води" - оказва се, че миловидните къщурки са всъщност богаташки ферми с по 3-4 лимузини, паркирани небрежно край реката - собственост също на фермата?! Кой живее там? Ами един писател например се е разположил в една невероятно богато преустроена воденица; на обратния път пък един американец взел, че си харесал един замък и го купил... Сега уж живее там, но май не той, а яките му хрътки обикалят наоколо и плашат лисиците. Въобще Англия май наистина е държава на контрастите - от една страна, има страшно богати англичани, а от друга - бедни отрепки, които се тровят с хероин в мъката си да забравят нищетата. Нищета?! Да, но не такава, каквато е в България - дори най-бедният има подслон, има достъп до медицинско осигуряване, социални служби и дори има кола.

На много неща се дивя - от някои се възхищавам, от други - възмущавам, но това е животът! А в Кралството контрастите са особено осезаеми. Тук отдавна са превъзмогнали истории от рода на яхта в Монако, на която премиер-министри гуляят ведно с престъпници. За сметка на висшия политически елит, който някак невидимо дърпа конците на битието, чертаейки закони, строейки магистрали и участвайки във войни, простолюдието е повече от просто. Средната англичанка, взела "живота си в ръце", е 18-20-годишна (бяла, цветнокожа, или мюсюлманка), с един-два брака, междувременно две невръстни деца и с едно бременна в момента, облечена е средно безвкусно (клин и яке, то какво ли друго може да обгърне туловището й?), дебела и запусната е, но кара кола, ходи два пъти годишно на Карибите, обкичена е със злато и татуировки и влачи вместо торби зад себе си, поне 2-3 кучета... Колкото и бедна и необразована обаче да е тя - средната англичанка (о, съвсем не "Романтичната англичанка", каквато я изигра Гленда Джексън - настояща депутатка?! в едноименния филм преди 30 години) умее да извлича наслада от гледане на телевизия, гледане на градина, готвене и поемане на храна, стопанисване на къща и какво ли не... Друго остава ли й? Съмнявам се да е чувала за Шекспир!? Хедонизъм лъха отвсякъде - от най-малката на пръв поглед прозаична житейска придобивка... Но да си дойда на думата: Чудно ми е кой и как управлява тази маса, откъде идва интелектуалният потенциал на държавата, наречена Велика Британия, след като средният англичанин не знае (а има случаи дори да не е чувал) коя е столицата на Северна Ирландия, част от Кралството?! Може би единствено магиите на Хари Потър са в състояние да обяснят магнетичното влияние, което "Оксфорд и Кеймбридж" оказват (ако и когато ги има!) върху нечие CV (делова биография) при започване на работа... Еднакво красноречив пример за това са Тони Блеър и Милен Велчев - и двамата възпитавани в най-реномираните британски колежи, и двамата еднакво ентусиазирани и еднакво затънали в скандали...

В деня, когато посетихме Суонзи, по електронните и печатни медии, както и по големите билбордове по пътищата (това са основните канали за пропаганда тук) вървеше рекламната кампания за предстоящите на първи май избори в Уелс за представителите в Европейския парламент. Разбира се, консерватори и лейбъристи се надпреварват да плюят по сегашната военнолюбива политика на Тони Блеър, нищо по-различно от България. По улиците обаче няма плакати (няма и некролози) и мръсни петна от изостанало лепило след една година, няма графити, нито съмнителни реклами за какво ли не. Разхождат се (много рядко пеш) разни хора, предимно с кучета, или понесли огромни хартиени торби, пълни с риба и картофи от близкия take a way. Прави впечатление и, че кучетата са еднородни - тук само веднъж видях ротвайлер, овчарка, а вчера - ирландски сетер. Всички кучета са помияри (осиновени от приют), а ако са породисти - то това са териери, джак ръсел, или скот териери, тук-там далматинци на цена от по 800 лири! Мъжете, които ги разхождат, са също еднотипни - няма да видиш плешив англичанин. Ако е започнал да олисява завалийката, веднага се бръсне гола глава, слага една две обици по ушите, носа и веждите, а също и 5-6 татуировки по врата, плешката и къде ли не, нахлузва потник с по 3-4 вериги жълт метал (в повечето случаи това е наистина злато) и размахва гордо поолекналата си мъжественост по чехли, шкембе и шорти... Винаги се чудя какво ли им е толкова привлекателно на англичаните - нито жените, нито мъжете са красиви, лицата са еднотипни, прическите също и всички са еднакво безвкусно облечени - якета, клинове и джапанки на босо. Ако видиш спретната стройна и различна жена, то тя е чужденка сто процента.

Стройна? Хм, трупнала съм килограми, при това ако водя 100 % живот на англичанка - от колата в градината и на софрата и обратно (а на софрата - сладкиши, торти, пудинги, мас, масло...), да съм станала вече 70-80 килограма, или както те се изразяват 11-12 стоун-а. Въпреки че внимавам с калориите - резултатът е налице - няма движение, няма я Витоша, но има бира, а това е единственият начин да забравя тъгата... Поне за кратко.

...През един от уикендите, както стана дума, ходихме със съседката Джил на "екскурзия". Такава екскурзия можеш да видиш само в хумореските на Уд Хауз или Джером К. Джером - две женички, въоръжени с бинокли и раници, прескачат плетове и огради с овце, крави, черквички, рекички и всякакъв добитък, но вървят все по равно, няма планини, няма гори... Е, на две крачки е Океанът, прелитат странни видове птици, по рекичките и заблатените места съскат гъски, патици, разни земноводни... Добре, че Джил посещава природонаучно училище - каза ми няколко думи и аз разбрах, че и в Англия имат Винка майор и Винка минор и че употребяват латински...

Предишния уикенд посетихме Битака, всъщност ние ходим там за удоволствие почти всяка неделя. Там можеш да видиш стоки от всякакъв вид и калибър, включително и такива, които предния ден са били на бунището?! Най-интресното е, че противно на всякакви мои предположения, тукашното ХЕИ следва веднага да забрани продажбите на храни на този битак, тук свободно можеш да купиш всичко, дори... туршия от яйца, или от лучени главички... Туршия от яйца?! Ами да - твърдо сварени яйца, поставени в огромен буркан, пълен с оцет?! На битака можеш да видиш всякакви лица, всякакви стоки и да не чуеш дума английски!

...Но сега да кажа две думи и за това как се купува кон тук? Някъде вече писах, че това си е сериозен бизнес, конните надбягвания и залагания в Кралството са направили този вид бозайници по-скъпи и от последния модел мерцедес. Така че - събират се неколцина заможни джипита, да речем, купуват с общи усилия един кон, за когото плащат застраховки, отглеждане, храна и лекарства в астрономически цифри. Разбира се, този кон им носи същите тези цифри в приходи, ако спечели надбягванията.

Много мислих над какви ли още неща ще се чудя в бъдеще (например, тук отиде ли дете на лекар и има ли то някакви съмнителни одрасквания или не дай си Боже рани и изгаряния - започва се страхотно разследване и може да се стигне до съд на родителите, ако се установи, че те са го били или са го оставили по немарливост да падне и да се нарани само).

...Един ден посетихме двата най-близки градински центъра в Уелс. Какво да кажа? Те нямат нищо общо с центровете в Драгалевци и на Горнобански път. Градината е закон в живота на англичаните, нямат ли градина - нямат и корени. Задължително е да се грижат поне за две - една пред входната врата и една задна градина, където си пият чая и простират дрехите, хранят катеричките и птичките и клюкарстват в неделя следобед. Разбира се, че по градината познаваш и съдържателите на къщата. Например, през януари, минавайки пеш покрай един много богат квартал, забелязах чуден храст, който вече цъфтеше!!! Той и досега дава цветове и това е камелията!!! Невероятни цветове и форми!... Тук градинските центрове са огромни хипермаркети, разположени в полето или на някоя тучна ливада, така че всичко да може да бъде купено там: джуджета, риби, фонтани, скулптури, тревни килими, мебели, камини, ароматизатори, плюшени играчки, химикали срещу бурени и насекоми, ботуши, инструменти, джакузи. А като похлупак на входа ни чакаше малка каравана с касичка за благотворителност по повод защитата на... бухалите: десетина представители на рода дремеха кротко в жегата, овързани в здрави въжета за нозете. За първи път виждах бухали и кукумявки отблизо, на живо и без решетка.

После (същия следобед) отидохме до брега на морето, виж в енциклопедията: Уелс, Кардиф и града Пенарт, а също и в листовката, дето ти пращам... Това е един курорт, съизмерим с Монте Карло и другите изискани световни морски плажове, бегла представа дава филмът "Мона Лиза", и по-точно - финалната сцена, където Боб Хоскин говори с негърката, навлякъл домино под дъжд от куршуми. Същото домино можеш да си го купиш в книжарницата отсреща...?!

И накрая - да се посмеете над един истински случай, който Би Би Си тръби от няколко дни. Нали в Англия всичко се следи с камери (те са навсякъде - по улиците, магазините, тоалетните...), та една баба на 72 години оня ден влязла в ТЕСКО и първата й работа - да отиде при полицая и подобно на мен преди 8 години на летище Хитроу, поискала да се снима с него за спомен пред камерата като плаща на касата. Боби-то (така тук наричат прословутите полицаи с бомбета) охотно се съгласило - какво пък толкова - едно бабе иска снимка, сигурно скоро ще гушне босилека... Тук е мястото да ви припомня, че в знаменития роман на Артър Хейли "Летище" имаше една подобна баба, но за нея после...

Та бабето застанало на опашката на касата с пълна кошница продукти, бельо, обувки, козметика и помахала на полицая: Кажи бай-бай на мама, сине!? Полицаят както обещал, така и сторил: Бай-бай, мамче, доскоро.

Е, какво е станало не е ясно, но в края на работния ден служителите извикали въпросния полицай и го накарали да плати 400-500 лири, понеже майка му през деня пазарувала и той обещал да плати, дори го имало запечатано на камерите?! Въпросът е, че като махала на тъпото боби за сбогом, бабката казала на ухото на касиерката - синът ми ще плати, моята пенсия още се бави, ето - той е съгласен.

Бабата от Летище на Артър Хейли пък успяваше така да надхитри летищните власти, че всеки път пътуваше първа класа, но без билет!!!

Е, това е, дано бабите в България един ден бъдат още по-изобретателни и от тази баба, иначе с какво ще бием рекорда?

...И за други неща исках да си поговорим: за Анна Каренина и Волконски, за мъдростта ми, черпена единствено от опита тук, за ежедневието, което е коренно различно от стреса и шума в София... Дали ми харесва? О, в началото бе толкова необичайно, но сега, повярвай, съм поне наясно защо млеконадоят на овцете тук е значителен, а в Българийка са мършави и нищо не пускат... Ами много просто - тишина, птички в гората, тучни ливади, никакви заводи, сирени и клаксони, никакви побеснели безстопанствени кучета... Исках да ти пиша и други неща, но те са толкова тъжни, че по-добре да не започвам, бъди ми здрава и само кураж, знам, че е трудно, но лесно няма никъде... Особено на Запад. Единствената придобивка е законността.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.07.2004
Анна Койчева. Писма от Обединеното кралство. Варна: LiterNet, 2003-2005