Сутринта получих писмото ти и много се зарадвах. Отворих албума и погледнах снимката с теб отпреди година на щанда в новата изложбена зала!!! Кой да ми каже тогава, че ще гледам тази снимка сега на толкова километри от истинския й притежател!!! Бях готова веднага да ти звънна, но ме възпряха много неща... Досещаш се. Сега ще ти напиша писмо и ще ти пратя някоя весела снимка, пък каквото ще да става. Животът е толкова суров, нощес започна война, не знаем какво ни предстои - поне да се посмееш над английското чувство за хумор (да правят война вместо чай!?) преди Първи Април!!!

И така, съдържателното ти писмо отново ме връща назад. Какво става в България, вместо на добре, нещата вървят на зле, не знам кой сега живее сносно в тази малка държавичка? Всеки гледа да уреди децата си в чужбина и да замине при тях. Натъжих се, като разбрах за обира, ти си толкова трудолюбив, кой знае с колко труд си спестил, за да купиш това, което са откраднали, но те са решили, че щом си се преселил да живееш в Борово и по-точно в този снобски триъгълник - блокове около Подуене и Солун, следователно си мутра, извинявай за думата?! Това е животът - за едни сватба, за други брадва. Пази се, и умната... Да, това е бедната ни държавичка сега, но кога ли е било по-различно - все ще се намери някой, който да се подложи за чужда кауза. А българите в чужбина? Не мога да кажа, че ще остана очарована, ако срещна някого на улицата - завист и злоба навсякъде. Гледаш ли предаването "Другата България", имало е провал преди 3-4 седмици тъкмо заради двамина хубавци от Кардиф, които не са пожелали да се покажат пред камерата.

Що се отнася до събитието през май - да не би да очакваш бебчо? Ами как разбра, че ще е момиченце, ах ти-и-и-и!!! Дръж ме в течение... Прав си за децата. Те са смисълът!...

А в Англия деца - бол, както ти писах, поне по три в семейство! Майките не всякога работят, а и не какво да е. Не че има безработица, има назландисване.

Просто не всички професии се търсят. Имат си достатъчно стоматолози и инженери например, но общопрактикуващи лекари, хирурзи, ортопеди - да! Търсят се не само хуманитарни медици, но и ветеринарни лекари (тук, както знаеш, основен бизнес е овцевъдството, а конните спортове и залагания правят един ветеринар милионер за една година), търсят се и строители, фризьорки, детегледачки... Що се отнася до инженери, компютърни специалисти - имат си ги, от време на време проплакват за секретарки и асистентки, но парите са при общопрактикуващите лекари и при адвокатите. Колкото и скъпо да е, тези хора винаги са с луксозни коли, препълнени кошници в хипермаркетите, а през уикенда са на езда в частните си фирми или играят голф в прескъпите игрища.

Лично аз утре съм също на интервю, свърших нещата за днес и сега ти пиша, най-сетне да си отдъхна и остана насаме със себе си. Сипала съм си и чаша червено българско вино (гъмза от Свищов, каквото ще да става, да си дойда на себе си).

Работа има, хората тук са общо взето толерантни към чужденците, уважават малцинствата, но важното е да си здрав и ентусиазиран. Тукашните, както ти писах, са мързеливи, неграмотни (дори в нашия Колеж идват да доучват разни англичани, които навремето не са си седнали на з...ка, а сега езикът им трябва за работа?!) Като казах неграмотни - можеш ли да си представиш, че англичанките са неграмотни и по отношение на елементарната дамска хигиена - те не ползват ДАМСКИ ДУШ. Дълго търсих в кои ли не реномирани магазини - няма и няма. Накрая попитах Антъни и той каза: "Ще погледна в интернет", смях, позор, срам!!!!

От друга страна, жените тук претендират да са еманципирани, дори жените от малцинствата са с огромно самочувствие, карат лимузини. От известно време съм в контакт с няколко женски организации, поканиха ме на конференция вчера - обяд на шведска маса и презентация на възможностите за бизнес, които правителството може да предостави на жени от малцинствата. Аз отидох с идеята за частна детска градина и частно преводаческо бюро, веднага ми дадоха форма за бизнес план и ако моите проекти успеят, мога да получа кредит от банката. Но дори това да не стане, аз просто се упражнявам в контактуване и гледам социалния живот на какво ниво е. Засега това е. Доскоро и до писане.