КОЛЕДНИЯТ ПУДИНГ НА БАБА ЯГА

Анна Койчева

web

Коледа тук мина тихо и кротко... Като всяка година.

Интересното идва после.

Навръх 26 декември или на английски Boxing Day (box - кутия), както наричат последния от петте национални празника, разпръснати през годината, когато банките си почиват, та навръх този ден, името на който според едни идва от огромния брой "кутии" - боклук вследствие разопаковани подаръци, а според други названието е свързано с кутиите на лихварката Коробочка и нейните западни колеги от довикторианска Англия, на този ден животът в Англия не свършва, а започва - в полунощ... Пред магазините на големите градове се проточват опашки, подобни на тези в България от "Лукановата зима" на 1991. За разлика от българския модел, в който допирна точка между предлагане и търсене (все още) не се забелязва, в Англия предлагането е в изобилие до такава степен, че за да спечелят повече потребители, търговците са принудени често-често вместо да им продават, да им подаряват част от стоката си (друг е въпросът коя точно част). Най-удобен за този фокус се оказал първият ден след Коледа, когато полуизтрезнели, полупияни, но със сигурност преяли и отегчени от половинките си, хората дават мило и драго за retail therapy (пазаруване за утеха)... Пито, платено - уважаващите себе си магазини обявяват 50 % намаление и се оттървават от залежали от миналата Коледа вещи, а хората излизат от магазина доволни, че са купили "продукти" на половин цена. След изнурителното пазаруване (както подобава), англичаните кротко се нареждат на следващата опашка, този път в някой отворен за целта "fish and chips (пържена риба и пържени картофи) магазин да ...похапнат. Панираната риба и пържените картофи са увити във вестник, който придава всенародност на това ядене, еднакво по значение с нашенската боб чорба. Коледа е отминала, а с нея - и коледната суета... Останките от коледната пуйка, както още много други неща, отиват на сметището.

Английските сметища са интересно място за разходка. Особено в първите дни след Коледа. Тези места по нищо не се отличават от софийските битаци по времето на перестройката. И тук подобно на България в края на 80-те, можеш да намериш всичко: телевизори, перални, хладилници, столове, маси, етажерки, дограми от прозорци, лампи, матрьошки, плюшени мечета, градински мебели, прибори - вилици и лъжици... Обувки и дрехи липсват (благотворителните магазини се занимават с тях), но затова пък - компютри и монитори бол. Предприемчиви представители на местната изпълнителна власт са сложила етикетчета с цени на някои от по-съхранените боклуци. С един куршум два заека - хем идваш да си изхвърлиш сметта, хем хвърляш едно око на "конкуренцията" и току си набавиш някой уникат, като например цинкова вана от времето на кралица Виктория. Кой от нейните роднини се е плицукал вътре не е важно, важното е, че подобна антика тук струва 5 лири, но на аукционите в Лондон за нея можеш да получиш и 50 000.

По-горе заговорихме за пуйката, та да поясним, че тя идва на мода в Англия едва в края на 19-ти век. Не друг, а американците (има си хас) ръкополагат тази птица за основен страж и пазител на коледните ценности - оттогава, та досега. Светотатство е за местните на Коледа да се яде свинско, дивеч или не дай си, Боже, заек... Преди пуйката традиционна коледна храна в Англия били различни видове пай: пай с пъдпъдък, пай с яребица, пай с фазан, а аристократите...? За тях се приготвял пай от паун. Единствено на кралското семейство се полагало да яде пай с лебед.

Лебедите пасат наравно с патките и гъските в съседното блато. Следователно голяма разлика в месото не ще да има... През зимата наоколо прехвърчат и други блатни птици, които за България са неизвестни. Мяркат се и гларуси - дребна порода мълчаливи бели птици, които от немай-къде през зимните месеци напускат морската ивица. Долитат и водни кокошки - дружелюбни черни кокошчици с червени клюнчета... Кокошки? Неизвестно по каква причина тъкмо около Коледа Би Би Си реши да излъчи приказката за Баба Яга и нейната къщичка на кокоши крака. Говорителят-англичанин през цялото време произнася името Баба Ягà (с ударение върху последната гласна "а"). В Англия на вещици и магьосничество открай време се гледа със страхопочитание, което сближава децата от Русия с английските им връстници - поклонници на Хари Потър. В английския вариант обаче Баба Яга приготвя вечерята не в къщичката си, а навън в едно цинково корито. В подобни корита, за които и по-горе ви казах, до неотдавна англичаните са се къпели кой как свари - някои веднъж седмично, други веднъж месечно... Тоалетни също тогава не е имало из къщите, нито бани... Това само преди 50 години. Сега англичаните имат всичко. Липсва им задушевността на миналото и колективно страдат от носталгия по 40-те. За щастие намерила се държава в Източна Европа, която досущ им напомня за родината от онова време. От дума на дума понесли се слухове, че в тази държава къщите се продават на безценица, хората не са лоши, а има и море за припек... Познайте коя е държавата?

Седмица след Коледа и за втори път откак съм на острова на мъглите, отидох на кръчма, или както тук й викат "пъб"... Шведската маса е адаптирана за тукашните лъжици и кореми и се нарича "кавъри". Това ще рече, че ти режат от пуйката, от шунката, от говеждото, после грабваш една мекица, пардон - йоркширски пудинг, поливаш я обилно с омразния ми мазен кафяв сос грейви, направен за целта от безвкусен та по-безвкусен... После на прибежки отиваш до следващата ясла, откъдето бъркаш с лъжица за грах, броколи, карфиол, моркови, ряпа, всите или сварени, или опържени в мас и пак от безвкусни по-безквусни, защото тук, както е известно, сол и оцет не ползват, а наместо тях... захар и сладко от френско грозде. Това е основната привилегия за пуйката, а за свинското - сладко от ябълки... После отиваш на още една ясла и там си дослагаш в чинията "стъфинг", което ще рече пълнеж... Боже! На пръв поглед прилича на нашенски кюфтенца, ама само като вкусиш и ти се отщява всичко. "Кюфтенцата" са направени от хляб и разни подправки, главно се набляга на розмарина, който на мен си ми мирише направо на мухъл и много го ненавиждам в манджа... Виж, суров в градината ухае приятно, даже понапомня на тамяна в черквата... Но сготвен, е отврат... Такива ми ти работи... С чинията, в която има от всичко по една лъжица, се домъкваш до масата, където събеседниците ти вече ядат и ушите им плющят (въобще не им е хрумнало да те изчакат)...

Според това, което ми разказват, не е било далеч времето, когато някои англичани "забравяли" да си върнат лъжиците и вилиците, ами си ги отнасяли от кръчмата направо вкъщи. Следвоенна Англия била изключително бедна държава, казват моите събеседници. От къща на къща и от двор на двор ходели каруци, които събирали в огромни бидони... урина... За избелване на вълната от овцете... В Йоркшир бил особено популярен един предприемач, наречен Пис Уили, което преведено ще рече нещо еднакво нецензурно както на английски, така и на български... Други каруцари завъдили друг бизнес - подтичвали след конете на съседните каруци и събирали конските фекалии, които използвали за тор. Имало и трети вид "бизнесмени", описани един век по-рано и от самия Чарлз Дикенс в "Коледна песен": "Rag and bone men" - каруцари, които минавали и събирали стари черги и... кости от изядена риба. По онова време, а и по-късно - след Войната, в Англия рибата била основно ядене и слава Богу, не така безумно скъпа както е в днешни дни. От костите се варяло лепило, което и досега се ползва в мебелостроенето. Бизнесът със събиране на хранителни отпадъци за помия на прасетата постепенно замрял. Съвременните свинеферми са разположени на огромни площи, където прасетата пасат кротко и тичат на воля, така че слоят подкожна мазнина да бъде сведен до минимум. Хранят ги с фабрично приготвени смеси, теглят ги два пъти в месеца и ако някое прасе покаже отклонения, веднага му се издава епикриза и стопанинът взима мерки. Ако ли не - следва експроприация. Затова в много случаи прасетата в свинефермите на Норфолк изглеждат далеч по-елегантни от някои англичани, чиито тегло и размери са несъизмерими със здравия разум.

...Но да се върнем на масата. Масата, разбира се, не е постлана ("Health and safety", т.е. охрана и безопасност на труда, нали може някой от гостите като си подпийне да награби покривката и...). Чашите също по тази причина са пластмасови, че побоища и скандали бол в това кралство на мъглите, където здраво се яде, ама още по-здраво се бъхте и порка... На масата обаче изобилстват рекламки, менюта, брошурки и нам кви си ненужни хартийки, подобавощо омазнени от пипане от предишните гости... Сервитьори няма, но от време на време цъфва някакво грейнало в чиннопоклонна усмивка очилато пъпчиво лице и те пита всичко ли е наред... Ами наред е, къде ще ходиш... Иди се оплаквай, че стъфингът ти е сух и сигурно стои не от Коледа, ами от Никулден (нищо, че тук не го празнуват), иди си отвори устата за лимон или подправки... Безсмислено е, веднага ще се скръстят ръце и ще ти се отговори "сори, нямаме"... На съседните маси започват да прииждат и други като нас, дето са решили да се поглезят и разнообразят готвенето вкъщи с ресторант... Да, ама не - повечето от тях са редовни посетители на кръчмата, защото така е прието - поне два пъти седмично се ходи навън да се яде... И то какво? Същата смес, която си я готвят по къщите, само че разликата е, че сега не виждат опаковките... а само съдържанието им. И в кръчмата яденето е от това, дето се продава из супермаркетите, предварително сготвено, само се изсипва от пластмасовите кутийки и се подгрява в печката. Пуйката и говеждото правят изключение - тях ги пекат от предишната вечер, после ги държат на лампа - хем за реклама, хем да са топли... Под светлината на рампата се мъдрят дузина апетитно "опържени" резена картофи, моркови и ряпа... Сложени са направо на плота и по-невежите (като нас) лесно биха ги сбъркали с "ядене"... Нищо няма да ви стане, хапнете си... Ако ви стиска... Защото "бутафорните" картофи са обикновено изостанали такива отпреди 3-4 седмици и само ги държат за стимулиране на слюноотделянето на клиентите, което си е чисто повторение на опита на Павлов с кучетата. Както е известно, този експеримент по погрешка се превръща в историческо откритие (така е с повечето гении), удостоено през 1904 г. с Нобелова награда... Двамата на съседната маса едва ли са чували за Павлов и условните рефлекси, нагъват, но не се задоволяват с едно ядене, ами отиват и пълнят чинията втори път... Боже, какви чинии, Боже какви количества и какво плюскане пада... После иди и питай защо енейчес (NHS - националната здравна каса) пищи от затлъстели, инфарктиросали диабетици... Има защо... Идва време за десерта. Отговорничката на масата не се свени да отговори на въпроса "имате ли пудинг?" с "ами да, все ще е останало нещо от Коледа." ...След малко се връща с чиния, пълна с черна ронлива смес, отопена обилно в жълт сос. От чинията излиза пара. Това ще рече кристмас пудинг, полят с яйчен сос и стоплен в микровълновата... Едва се сдържам да не я попитам пудингът от Теско ли е, или от Азда? Но той не е за мен... Аз съм си поръчал "айриш кофи" - ирланско кафе... Все още кристмас (коледен) пудинг, свинско със сладко или йоркширски пудинг с грейви не съм проял, но и това сигурно скоро ще стане.

Историята на английския коледен пудинг е интересна и пълна с обрати както е с повечето неща тук. Заченат като храна за селячеството и хората от простолюдието, пудингът води началото си от 14-ти век... Тогава той се е приготвял от сварено говеждо, овнешко, стафиди, касис, сини сливи, вино и подправки^*. Наподобявал повече супа и бил храна по време на постите преди празниците. Казвали му "фрументи". Към 1595 г. фрументито се преобразява в пудинг със сливи, като се сгъстява с добавяне на хлебни трохи, яйца, и сушени плодове. За аромат му прибавяли и "ейл", английска светла бира. Така започнали да го ядат за десерт, но през 1664 г. последвала забрана - пуританите се възпротивили. Въпреки това, когато в 1714 г. десертът извънредно много се харесал на Джордж Първи, той го провъзгласил за част от коледната храна независимо от отпора на квакерите. "Каймата", от която пудингът е замесен, не е нищо по-различно от малки парченца изсушени плодове: моркови, портокалова кора, стафиди, бадеми и т.н., които се прибавяли към месото, за да се съхрани за по-дълго. Според преданието от същата тази смес били направени продълговати парченца и сложени в яслата във Витлеем, когато Христос се родил. Постепенно престанало да се използва месо в приготвянето на английския коледен пудинг, но за сметка на това се прибавили повече плодове и ядки. 13 са съставките на английския коледен пудинг. Поверието казва, че всеки член на семейството трябва да вземе участие в бъркането на пудинга с дървена лъжица в посока от изток към запад...

"Айриш кофи"-то е горе долу прилично, макар да е направено със същото онова слабо, безвкусно и безмирисно прозрачно "кафе", което единствено е познато из заведенията тук. За целта, за да изглежда повече и да си оправдава цената, блудкавият кафяв смив е налят в огромна чаша-кофа... Но това е. Вместо да попържвам, да се уча от Бай Ганя - да си бях сложил в бохчичката чубрица, сол, оцет и чесън и..., а некое и друго мускалче... и пей, сърце... Няма мускалчета, няма бохча. Празникът, а даже и "боксинг дей" са вече минало. В подготовка за следващата Коледа...

До писане,

С обич,
Патиланко Анко

© Анна Койчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.01.2007, № 1 (86)