ОСМИ МАРТ В УЧАСТЪКА

Анна Койчева

web

На тез географски ширини, където се намирам в момента, Осми март не се празнува. Не са и чували за него.

Ала човек може ли да избяга от късмета си? Каквото е писано - става.

...На едни други географски ширини, нейде из Запорожската област на Подмосковието празнуват и още как. Още в единайсет часа сутринта местно време братушките бяха направили главите и не рачиха да отговорят на нито едно от телефонните обаждания на RBC (Royal Bank of Canada). А докато чакам превода, разменям няколко думи с канадеца - образован, културен и много търпелив програмист. Преди няколко дни от сървъра на руснаците отпътувало коварно съобщение-дубликат, в резултат на което парите на внушителен брой клиенти на RBC потънали в незнаен джоб... Как се развиха събитията по-натам, ще разкажа на друго място и по друго време. Думата ми бе за здраво подпийналите братушки, които пет копейки не даваха, че някаква канадска банка изпищяла ужилена. Така де, чисто по руски: ”Да живее експроприацията на експроприаторите!”

...Някъде по това време - около единайсет сутринта на централния площад в Уелинбъроу, Централна Англия, пристигнала девойката от български ромски произход Десислава. Десислава няма нищо общо с хубавицата от фреските на Боянската черква, но иначе я бива в разказването на приказки. Та ето на каква история 9 часа по-късно ставаме свидетели в участъка ние, четиримата: следовател, полицай, адвокат и преводач. Намираме се в стаята за разпити, разговорът се записва на касета: “Пристигнах в Лондон преди десет дни. Пътувах сама със самолета от България. Веднага моят годеник ми намери квартира. Той знае английски. Аз обаче не знам той къде живее. Запознахме се съвсем наскоро. Казва се Васил. В квартирата живея сама. Има стая, хол и баня. Плащам наема с мои си пари, дето ги имам от България. Днеска хванах едно такси от Лондон и дойдох до Уелинбъроу. Аз не говоря английски, нито шофьорът говори български, но се разбрахме. Таксито излезе 45-50 лири. Дойдох тук да си търся работа. Да, ама първо отидох в магазина за картички. Там, както си разглеждах картички и си бях харесала една за моя приятел, някаква жена ме хвана за главата и почна да ме тегли, после дойде и друга жена. Заведоха ме в една стая, после дойде полицията и сега съм тук. Не е вярно това, което жената казва, че съм й бръкнала в чантата. Аз си бърках в моята чанта. Аз не съм такъв човек. Аз такива неща не правя. Нищо няма да намерите в квартирата ми. Аз не съм такъв човек да крада и да държа нещата в квартирата...”

След доста споглеждания и сподавени усмивки от страна на следовател и полицай, интервюто привършва, на момата и дават чай с три лъжици захар, след което й поднасят готвено говеждо с две филии хляб, намазан с масло. Госпожицата е гладна, иска още хляб. Обяснява й се, че ще й вземат пръстови отпечатъци, снимка, а също и - с една метличка смив от бузите за ДНК проба. Ромката от дезоксирибонуклеинова киселина не отбира, казва, че не може да чете, но много бързо намира телефона на “приятеля” си в телефонния указател.

И така, докато полицията в Метрополия - Лондон прави обиск на квартирата, Десислава преживява кротко индийската манджа и се наслаждава на топлия нар в килията.

Каквото е писано - става. Не всеки има славата да посрещне Осми март в участъка. Засега сме само двете - ромката и аз.

Навън е почнало да вали. Магазините вече ги затварят. На паркинга пред евтиния германски магазин Алди вече няма жива душа. Само един окъснял съпруг носи букет пролетни цветя. Развива ги от целофана, който грижливо хвърля в коша за отпадъци и хлътва в лимузината си. Преди да подмина, се заглеждам в рекламния надпис на целофана “Norwich flowering”.

Ах, не беше ли това фермата, която всеки месец изхвърляше от работа десетки латвийци и литовци? Но това е тема за друга история.

А сега наздраве за празника!

П.С. Имената са измислени.

© Анна Койчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2007, № 3 (88)