НАШИЯТ ПРОФЕСОР - ПРОФ. ПЕТЪР ПАШОВ

Андреана Ефтимова

web

На 06.04. тази година почина моят любим професор - проф. Петър Пашов. Посещавах редовно лекциите му по българска морфология и спецкурса му, посветен на проблемите на българския правоговор и правопис. Така успях да усетя, че лекциите не са просто усвояване на научни интерпретации на езиковите явления. С проф. Петър Пашов те бяха нещо повече - разговор, приятно и весело събеседване по най-различни въпроси. Проф. Пашов беше мек, добър, приятен, чаровен, с чувство за хумор... Позволяваше си да мисли на глас и да въвлича студентите в разрешаване на езикови дилеми. Той правеше университета УНИВЕРСИТЕТ, място за аристократични занимания и за извисяване на духа. Пътят му на учен и преподавател е интересен като самия него.

Петър Минков Пашов е роден на 1 април 1931 г. в с. Буря, Габровско. Основно образование той получава в родното си място, а през 1949 г. завършва Севлиевската мъжка гимназия. Вече като студент в специалността българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” Петър Пашов е един от най-активните участници в кръжока на проф. Стойко Стойков. Веднага след завършването на висшето си образование през 1953 г. по предложение на проф. Ст. Стойков, проф. Л. Андрейчин и проф. К. Мирчев П. Пашов е избран за редовен асистент към Катедрата по български език в СУ, където води семинарни упражнения по съвременен български език, по българска диалектология и езикова култура. Професионалният му път преминава през още два избора за получаване на научните звания доцент през 1969 г. и професор през 1978 г. Проф. Петър Пашов чете лекции по морфология, лексикология и фонетика, води незабравими за възпитаниците му спецкурсове по проблемите на българския глагол и на българския правоговор и правопис. Преподавал е в Шуменския университет (1971-1976). Бил е лектор по български език в Хаванския университет в Куба (1962-1963) и в Лионския университет във Франция (1968-1971), както и гостуващ професор в университетите в Упсала и Стокхолм, Швеция (1975-1978, 1983-1984) и в Московския университет (1978). Лекциите на проф. Пашов са слушали студенти от университетите в Будапеща, Копенхаген, Осло, Хелзинки, Кьолн, Гьотинген, Регенсбург, Мюнстер, Гьотеборг. Неговите усилия за популяризирането на българския език в чужбина се допълват и от учебник по български език за чужденци (в съавторство с проф. В. Радева и проф. Хр. Първев), издаден на руски и на английски език.

Освен активната преподавателска дейност проф. Пашов има внушителна биография в областта на академичното администриране. Той е бил главен специалист в управление “Висше образование” и зам.-председател на Комисията по българистика към МНП. В Софийския университет проф. Пашов е бил зам.-директор на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти към СУ (1968), дългогодишен ръководител на Катедрата по български език в СУ, декан на Факултета по славянски филологии, член или ръководител на различни комисии, научни и експертни съвети. Проф. Пашов има изключителни заслуги за основаването и първите стъпки на Шуменския университет. Той е първият заместник-ректор по учебната работа в ШУ (1971-1976) и първият ръководител на Катедрата по български език там (1971-1978). Проф. Пашов организира учебно-преподавателската и научноизследователската дейност, следвайки най-добрите наши и европейски традиции във висшето образование - полага основите на библиотеката, на научните издания (той е първият редактор на Годишника на Шуменския университет) и на вестника, организира авторитетни национални и международни форуми, полага усилия за създаването и развитието на млади специалисти в областта на филологията и за израстването им като учени и преподаватели. Заради безспорния си принос в академичното строителство на Шуменския университет по повод 70-годишния му юбилей е удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Шуменския университет.

Трудно е да се очертаят научните занимания на проф. Пашов. Огромен тематичен кръг представляват заниманията му по морфология. Специалистите филолози познават студиите му за системата на българските глаголни времена и първата му книга - Българският глагол. Класификация. Видообразуване. Словообразуване от 1966 г. Изследванията му, свързани с описанието на именната система на българския език, поставят акцент върху анализа на числителните имена в съпоставителен план и на местоименията в диалектоложки аспект.

Голяма част от вниманието си проф. Пашов посвещава на актуалните проблеми на езиковата култура. Едва ли в университетски курсове и в медиите има по-приятни и занимателни беседи, изпълнени с чувство за хумор, и по-оригинални интерпретации на изговор и правопис на редица думи от тези на проф. Пашов. Заниманията в тази област му печелят обичта и ентусиазма на студентите и получават завършен вид в публикациите Правоговорен речник на българския книжовен език (1975; 1979) и Българският правоговор (1989) (и двете в съавторство с проф. Първев).

Името на проф. Петър Пашов става особено популярно с великолепно написаната Практическа българска граматика, преиздавана вече два пъти. Няма обществена или частна библиотека, в която тази книга да не присъства. Резултат от умението на проф. Пашов достъпно и логично да представя българската граматика са разработените от него учебни програми, учебници и учебни помагала по български език за началното и средното училище.

Неуморната работа на проф. Пашов в полето на българския език личи в списанията Български език и литература и Език и литература, чийто главен редактор е бил. Неговите рецензии за различни научни изследвания са многобройни.

Едва ли може да бъде представена изчерпателно многообразната академична и творческа дейност на проф. Пашов. Важното е, че разказите на колеги, студенти, на всички, които са се срещнали с професора поне веднъж, са наситени с обич, уважение и благодарност. И съжалявам онези, които не са имали щастието да го видят и да поговорят с него, няма да носят спомена за него, няма да са познавали един от най-големите български професори и един от най-добрите хора.

Поклон пред светлата му памет!

© Андреана Ефтимова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.04.2009, № 4 (113)