DOUBLESPEAK: ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ ИЛИ ЕЗИК НА ЛЪЖАТА В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ДИСКУРС
(Анализ на медийните му прояви)

Андреана Ефтимова

web

Политическите евфемизми и дисфемизми в политическия дискурс. Езикът на лъжата

Във връзката език - мислене се обсъжда хипотезата, че езиковите употреби могат да контролират и дори да променят човешкото поведение. Е. Андрюс се позовава на две теории, които настояват на определящата роля на езика по отношение на мисленето. Едната от тях е антропологичната лингвистична теория на Сапир-Уорф, според която всеки език създава решетка на реалността, която налага някои ограничения върху възприятията на говорещия по отношение на тази реалност (Андрюс 1996: 392-393). Според теорията "езикът е единственият инструмент, използван не просто за да се общува, но и за да се разбира и да се оформя реалността" (Луц 1988-89: 25). Е. Сапир смята езика за гид в социалната реалност, който силно повлиява осмислянето на социалните проблеми и процеси. Б. Лий Уорф разширява тезата на Е. Сапир, като допълва, че всеки език включва някаква гледна точка и пренася вече конструирана представа за света към носителите си.

Писателят Дж. Оруел формулира свои политически импликации в хипотезата на Сапир-Уорф. Той вярва във властта на езика да установи и поддържа политически контрол и изразява това свое виждане в романа си "1984" (вж. по-подробно Грийнблат 1974: 106-118).

Терминът "doublespeak" (език на лъжата) е амалгама от два израза на Оруел - "doublethink" и "newspeak" - от антиутопията му "1984". Основно за езика на лъжата е несъответствието между това, което се казва, това, което не се казва, и това, което е реалност. Единствената причина за използването на езика на лъжата е неразумното да изглежда разумно, безотговорността - отговорност, слабостта - власт, негативното - позитивно, неприятното - привлекателно или поне поносимо. Този език цели да отхвърли или да прехвърли отговорността, да смеси реални с желани значения, да прикрие мисли и чувства. Езикът на лъжата е език, чиято цел е комуникацията, но на думи.

Според У. Луц живеем в свят, пълен с език на лъжата: молят ни да проверим багажа си за наше удобство, когато това се прави за удобството на някой друг; непрекъснато виждаме реклами не за използвани коли, а за коли с нови собственици или с предишна практика; телевизионните програми ни предлагат не повторения, а още предавания; няма бедни квартали или гета, а скрити градове (inner sity) или субстандартни жилища (sub-standard housing), в които се води непривилегирован (disadvantaged) и икономически неохолен (economically nonaffluent) живот; непечелившите компании са с отрицателен дефицит (negative deficits); не се умира, а се води терминално съществуване (terminal living); рядко може да се прочете, че акциите падат, те се успокояват, технически се регулират, коригират (eased, made a technical adjustment, a technical correction); работниците не се уволняват, а не се ангажират, освобождават се, не се наемат, не се подновява ангажиментът им (non-retained, released, dehired, non-renewed) (Луц 1988-89: 28).

Тази езикова картина на света като че ли остава незабелязана у нас, а всъщност ни заобикаля отвсякъде.

У. Луц изброява поне четири средства, чрез които се реализира езикът на лъжата (Луц 1988-89: 26-27).

Първото средство са евфемизмите. У. Луц разглежда етичните съображения при употребата на евфемизми, като нарича този тип занимания "етика на реториката" (Луц 1989). Той разграничава евфемизмите от т.нар. doublespeak (език на лъжата). Когато евфемизмите не се използват, за да се избегне нараняване на чувствата на някого или на някаква общност или за да се спази социокултурното табу, а се използват за измама, тогава е налице doublespeak (език на лъжата). Например през 1984 г. Държавният департамент на САЩ решава да не използва думата убийство в годишния си отчет за състоянието на човешките права в страните от целия свят. Вместо тази дума се използва фразата незаконно и своеволно отнемане на живота ("unlawful or arbitrary deprivation of life"). По този начин се избягва проблемът за санкционирането на убийствата от правителствени войски, които са поддържани от САЩ. Чрез новата езикова формулировка аудиторията се въвежда в заблуда, за да се прикрие нещо нелицеприятно. По този начин езикът изменя представите на хората за реално случилите се събития.

Евфемизмите като политически инструмент се използват за прикриване на скандали, на истини, за контрол на общественото мнение, когато се дискутират теми и събития от обществена значимост. Типичните черти на политическите евфемизми са: (1) раздалечаване на наименованието от означаваното; (2) разширяване на значението; (3) убедителна/ неоспорима характеристика на времето.

(1) Раздалечаването на наименованието от референта се използва от политиците, за да се постигне напълно или частично скъсване на връзката с реалността (например Р. Рейгън нарича военните ракети пазители на мира; политиците наричат военните атаки активна защита; рецесията е заменена от негативен ръст). Степента на раздалечаване е най-висока при политическите евфемизми.

(2) Разширяването на значението има за цел конкретните изрази да се заменят с по-общи, негативните конотации да се променят към по-неутрални или положителни (например при инвазията на американската армия в Гренада през 1983 г. президентът Рейгън е много недоволен от думата инвазия, употребена от журналистите, и използва словосъчетанието спасителна мисия, представяйки намесата като помощ за други страни; атаките във Виетнам и Либия са наречени въздушни операции; военните атаки в Ирак през 2003 г. са наречени от Дж. Буш военни операции).

(3) Евфемизмите са запис на социални процеси и сътресения и на отношението към тях (например атаката във Виетнам е наричана защитна акция, разрушаването на виетнамски села - мирна програма, а смъртта и ранените - второстепенни щети).

По време на украинската криза в българската преса се нароиха материали, изобилстващи с политически евфемизми за описване на собствени политически решения и действия и дисфемизми по отношение на опонента, които илюстрираха противоречиви отношения към събитията в Украйна. Ето някои примери, класифицирани в Таблица 1 (вж. в Приложение 1 примерите в изреченски контекст и източниците, от които са ексцерпирани).

Таблица 1¹

Както се вижда от Таблица 1, политическите евфемизми носят типичните черти, изброени по-горе - опит за раздалечаване на наименованието от референта с цел скъсване на връзката с реалността, разширяване на значението с цел по-неутрални конотации и регистрация на отношението към актуални сътресения и процеси. Отношението винаги е релативна категория. В зависимост от гледната точка на социалната група или политическия субект се правят опити за създаване на положителни или отрицателни конотации. Затова тук се включват и дисфемизмите, които подпомагат хиперболизирането на негативните черти на противника. Примерите показват тенденцията към евфемизация с цел оневиняване на собствените действия и образ и към дисфемизация с цел "окалване", обвиняване на политическия противник и действията му.

Отбелязвам случаите, при които усилията за решаване на кризата от страна на Запада се обозначават като дипломатическо решение на кризата, а се има предвид налагането на санкции на Русия; от страна на Русия - като миролюбив подход на Кремъл, усилия по възстановяване на реда и стабилността в Украйна и борба с тероризма, а се има предвид разполагане и употреба на руска военна сила. Кризата се определя от ЕС и САЩ ту като руска окупация в отпор на желанието за развитие и реформиране на гражданското общество в Украйна, ту пък като беззаконие и държавен преврат, направляван от американците. Смяната на правителства в Украйна се определя от САЩ като напълно легитимна проява на гражданското общество и като символ на освободеното гражданско общество, а в проруските коментари като преврат, маскиран като революция и завземане на властта по насилствен път. Провокациите към конфликт се наричат дестабилизация, заплаха за сигурността, отвратителен сепаратизъм и дори се сравняват с действията в нацистка Германия, когато се коментира участието на Русия от критиците на нейната позиция. Когато се коментира недоброжелателно участието на ЕС и САЩ в конфликта, се говори за тласкане към конфронтация, за сценарий и подстрекателство, за екзистенциална заплаха. Военните действия на правителствените сили в Киев се оправдават като задържане на единството в страната, операция за възстановяване на контрола, а руската военна атака е определяна като инвазия, акт на агресия, окупация, интервенция, (незаконна) агресия, завземане. Руската страна определя своите действия като военни учения, хуманитарна мисия, защита на гражданите на съседна страна, легитимно решение, решения за защита на легитимни интереси в сигурността.

Най-силно впечатление прави българската позиция по кризата в Украйна. Тя е определяна като балансирана/ търсене на баланс между "да" и "не", плътно вписване в политиката на ЕС, ОССЕ и Съвета на Европа и на този свят всичко е възможно (Орешарски). Едновременно се заявява безпокойството от разполагането на допълнителни военни формирования от Руската федерация извън тяхната постоянна дислокация, но и от участието в новото правителство на Киев на профашистка партия, както и на хора, натрупали по съмнителен начин богатство (позиция на БСП) (вж. контекста на констатациите в Приложение 1).

Резултатите показват, че може да се изработи речник на политическия език при кризисни ситуации, в който да се опишат номинациите, подходящи за поддръжниците и противниците. Такъв опит прави Нют Гингридж, говорител на Камарата на представителите на САЩ (Долната камара), който изготвя брошура, в която препоръчва на кандидатите на републиканците да използват думи като морал, знаме, свобода, усилена работа, околна среда, семейство, докато описват себе си, и думи като отвратителен, патетичен, либерален, предател, против семейството, с толерантни нагласи, докато описват опонентите си (вж. Луц, цит. по Пули 1994: 271). Това са думи, които носят различни конотации, защото, "когато приемаме майчиния език, заедно с майчиното мляко (метафората е на Р. Уилбър), ние приемаме заедно с езика и майчините и бащините си предразсъдъци. Приемаме думите не с буквалното им речниково значение, а по начина, по който родителите ни или хората около нас ги приемат. Приемаме ги със съответните конотации. Верига и синджир са синоними по денотация, но не можем да кажем, че Пикадили е синджир от супермаркети в България (Левчев 2013). Затова обяснение за попадането на някои думи в списъка с дисфемизми на Гингридж намираме в статията на Вл. Левчев: "за социалния консерватор "либерал" е мръсна дума - либералът е човек с нисък морал, морален релативист, за когото няма обективно добро и зло, но също така се въобразява като носител на всякакви форми на “разврат" - хомосексуализъм, наркомания, социализъм. Да, за социалния консерватор в Америка в този смисъл няма голяма разлика между либерал и социалист. А за някои социалисти у нас, обратно - няма голяма разлика между либерал и консерватор... Така объркването е тотално" (Левчев 2013). По този начин се демистифицира още едно средство на езика на лъжата - умелата работа с конотативните значения на номинациите в политиката, което се дължи на доброто познаване на обществените нагласи, стереотипи и предразсъдъци.

Политическият език е един от маркерите, по които избираме политическите лидери, и затова "подмяната на политическия език може да доведе до подмяна и разруха на политическата система и на чувството за национални цели" (Луц 1988-89: 28). Ако политиците не говорят ясно, тогава избирателите им ще изгубят способността си да разбират онези проблеми, за които трябва да вземат важни решения. Виетнам дава на САЩ изрази като защитен ответен удар (protective reaction strike) вм. бомбардировки (bombings), програми за контрол на източниците (resources control programs) вм. заразяване на растителните и водните доставки (poisoning the vegetation and water supply), иницииран контраудар (preiptive counterattack) вм. първи удар (first strike), прекратяване с крайни щети (termination with extrie prejudice) вм. убийство на заподозрян шпионин без съд (killing a suspected spy without trial). Аферата Уотъргейт дава изрази като неговорене (misspeak) и неефикасни твърдения (inoperative statient) за лъжа, неподходящи действия (inappropriate actions) за незаконни действия (illegal acts), непроверен (miscertification) за измамен (fraud) и заговор (conspiracy). Нападението над Ирак предложи изрази като изчистване на исторически данни (cleaning up the historical record) вм. фалшифициране на официални документи (falsifying official documents), старателно/ хитро нюансирани въпроси (carefully crafted, nuanced) вм. лъжи. Често езикът на лъжата не може да бъде идентифициран. У. Луц представя два случая от американската политика, в които президентът Роналд Рейгън и държавният секретар Александър Хейг се изказват толкова неясно, че не може да се определи становището им по съответните проблеми (Рейгън - за финансирането на полицията, а Хейг - за убийството на три монахини и един католически послушник в Ел Салвадор през 1981). Тези примери показват, че езикът на лъжата е внимателно обмислен така, че да изглежда, че се общува, а всъщност да няма комуникация. Той изкривява действителността и разрушава ясната мисъл на слушащите.

Евфемизмите се използват активно и в политически кампании. Популярният синоним за евфемизъм в медиите е "спин", което означава преднамерено прикриване/ изопачаване на новините. Кандидатпрезидентските кампании на двамата кандидати от 2004 г. в САЩ разчитат на замисъла на "спинъри" или по-добре на "спин-доктори", чиято мисия е публично да "замазват" или да смекчават грешките, направени от кандидатите. Известни са мащабни спин-операции, които включват например мониторинг на всяка дума на кандидата и сравняване на негови твърдения с публични записи чрез компютърна матрица за възможни преувеличения или липси, изпращайки компютърно създаден списък на отговори по имейл до репортери и привърженици. Целта на тези операции е да се измени публичното възприятие на проявите и личността на кандидатите.

Второто средство на езика на лъжата е професиолектът - специализираният език на професионални групи (лекари, адвокати, инженери, автомеханици и др.) или на групи, обединени по подобен признак. Професионалният жаргон позволява на членовете на групи да общуват разбираемо, ефективно и бързо. Той е и начин да се покаже принадлежност към някаква група. Например адвокатите и данъчните инспектори използват израза "принудително присвояване на собствеността" (involuntary conversion), когато обсъждат загуба на имущество поради кражба, злополука или конфискуване. И се очаква всички техни колеги да разбират за какво става дума.

Ако обаче член на групата използва професионален жаргон, за да общува с човек извън професионалната общност, знаейки, че другият не разбира този език, тогава имаме типичен случай на език на лъжата. Например през 1978 г. пътнически самолет се разбива при кацане, като са убити трима пътници и са ранени двадесет и един. Тъй като компанията не иска да говори за катастрофата, както и за ползата от нея (вредите са повече от реалната стойност на самолета и компанията е на печалба от 1,7 милиона долара), в годишния си отчет тя използва израза "принудително присвояване на собствеността", за да замаскира фактите пред широката аудитория, която не познава юридическия жаргон (примерите са от Луц 1988-1989: 27).

За българското общество в проблем се превърна един нововъведен исторически термин, обозначаващ период от българската история - османско присъствие. Тази нова номинация се превърна в политически коректно название, благодарение на образователната система, но и на обект на интерпретации от различни политически гледни точки, като беше обявена от някои за опит да се замъгли българското самосъзнание и историческа памет. Въпреки необходимостта да следват политически коректния език, някои медии използват силата на сатирата, за да изразят отношение, различно от официално налаганото. Пример за иронично отношение към политически коректния термин "османско присъствие" е скечът "Време неразделно" (препратка към книгата на Антон Дончев "Време разделно") в "Шоуто на Канала", БНТ, по случай Националния празник на България 3 март. В него българско семейство се опитва да даде колкото се може повече деца на турските аги (за еничарската войска и харема). Накрая турските аги правят отстъпка и вземат вместо едно две деца, а родителите радостно изпращат децата си с финалната реплика на бащата "Ех, хубаво е това османско присъствие". Ироничното отношение в медийното и общественото пространство към този термин показва ясното съзнание, че става дума за поставянето на един професионален термин в услуга на определени политически сили. Този случай доказва, че дори в научния език се прокрадва езикът на лъжата.

Политическият професиолект често намира място в медиите, а те отразяват новините за широката аудитория, която не познава специализирания език на политиците и на областите, в които те работят. Ето защо медиите често стават посредник на езика на лъжата. Липсата на редакторска намеса, която да направи изказването на политика по-ясно, води до усилване на общественото неразбиране на отправените послания. Примерите не са малко и съдържат освен специализирани лексикални и фразеологични употреби, използване на съкращения и др. Допускането на този език може да бъде отбелязано в издания на качествената преса, които са насочени към аудитория с високи и специализирани професионални компетенции. Ето примери от в. "Капитал": да бъде процедиран проектът, становище по ОВОС ("Капитал", 26.03.2014 г., с. 8); ниска отрицателна доходност ("Капитал", 26.03.2014 г., с. 14); пропуски при управлението на риска ("Капитал", 17.03.2014 г., с. 14). В този случай професиолектът не е част от т.нар. език на лъжата.

Третото средство на езика на лъжата е бомбастичният политически жаргон или бюрократичният език. Този език нарекох брюкселски новоговор, т.е. новият дървен език. Такова говорене е начин да се порази аудиторията с абстрактни думи и изрази, с които нищо не се казва. Особеностите на брюкселския език се изразяват още в досадно стриктното спазване на политически коректното изразяване чрез изобилието от евфемизми (хора в неравностойно социално положение, уязвими хора, хора с когнитивни проблеми), в наличието на клишета, в наситеността с интернационална лексика (консенсус вм. съгласие, конфронтация вм. сблъсък, координация вм. съгласуване), с абстрактна лексика (нормалността), с висока честота на вметнати конструкции (ако ми разрешите) и други (Ефтимова 2014).

Примери от нашата политическа ситуация има много. Емблематични станаха изразите "опитвам се да се дозирам" и "изпадам в интровертност на духа". Медиите изнесоха нови изказвания на политика, автор на тези крилати фрази: "Графиката - това е един междинен продукт между математика и IT технологии. Ако това не е доказателство на моята теза. Не виждам в какво повече трябва да бъда обвинявана и да бъда извеждана в полето на нечия емоция, защото смятам, че и законодателите и управленците в кабинета "Орешарски" нямаме право на емоция, а трябва да бъдем фактологични, точни, изчерпателни и отговорни. А коя емоция как се среща с информацията и с каква резистентност я отклонява, това не е моя отговорност. (...)

Имам аргументативна част, в която има конкретика и от полето на математиката, и в полето на управлението, и в полето на езика. И тази презентативна част е неизменната подплата на думите.  Естествено, че се задава дебат в полето на математиката. Естествено, че всеки има право, когато се борави с числа трябва да изчерпи всички правила на математиката. Аз отидох и го използвах. Не мисля, че това е мое професионално своеволие" (цит. по в."Дневник", 09.04.2014). Разбира се, това не са единствените примери за подобно езиково поведение. Очевидно е, че редакторите в медиите трудно могат да се справят с подобна неяснота. Редакторските стратегии са две. Първата е да се запази в цитат изказване, в което изглежда, че се казва нещо, но не е ясно какво. По този начин ще се "изобличи" стремежът на политиците да замъглят, да завоалират истината. Втората стратегия е да се редактира изказването така, че смисълът му да стане достъпен за масовата публика. От избора на една от двете стратегии може да се определи и отношението на вестника към отделни политици, политиката по отношение на читателите му и редица други фактори, които определят спецификата на медийната комуникация.

Четвъртото средство на езика на лъжата е високопарният език. Той също се основава на евфемистичните употреби, като основен механизъм на евфемизация са парафразовите номинации. Това е език, който цели обикновеното да изглежда необикновено, ежедневното - вълнуващо, а хората и ситуациите да се възприемат като по-важни и по-сложни, отколкото са. Примерите, които обикновено се дават в тази група, са за замени на наименования на професии, обекти или дейности, които звучат непрестижно - напр. автомеханик се заменя с автомобилен интернист (automotive internists), асансьорен техник - с член на вертикален транспортен корпус (mibers of the vertical transportation corps), кола на старо - кола с нов собственик или с предишна практика (preowned or experienced cars) и др. Институционалните номинации се променят през няколко години. Например със специално пояснение Държавният департамент за селско стопанство обявява, че животни като кравата, прасето и овцата ще се наричат тревопасни животински единици (grain-consuming animal units). Подобна замяна имаше в социалистическия период - вм. професията животновъд се предписваше използването на названието оператор на биологична единица. В образованието в Америка също се налагат нови номинации, които следват някаква мода: задочно обучение (correspondence study) се заменя със самостоятелно обучение (independent study), учебна администрация (educational administration) - с учебно ръководство (educational leadership), връзки с обществеността (public relations) - с комуникация в университетската общност (school-community relations), инспектор (supervisor) - с консултант/ експерт (consultant), професионално обучение (vocational education) - с кариерно или технологично обучение (career and technology education).

В медиите високопарният език за политически цели е често срещано явление. Например вместо да говорят за емигранти, германските социални служби използват наименованието социални туристи, за да обозначат гражданите на страни от ЕС, които отиват в Германия не за да работят, а за да се възползват от социалните плащания и помощи ("Капитал", 26.03.2014 г., с. 10). Когато се говори за опитите на работодател да потуши недоволството на профсъюзи, той се обозначава с метафората един от главните архитекти на стратегията ("Капитал", 05.03.2014 г., с. 11) вм. автор на действията, което сигнализира за двусмислено отношение към инициативата на работодателя - иронично и предпазливо.

Съпротивата срещу езика на лъжата в Америка нараства от 1970 г., когато се основава Националния съвет на учителите по английски език (NCTE - National Council of Teachers of English) в отговор на езиковите манипулации на правителството и военните служби в докладването и разискването на Виетнамската война. През 1972 г. NCTE основава Комитет за публична лъжа, за да насочи вниманието към проблеми на публичното политическо говорене. Изхожда се от презумпцията, че във всяка социална дейност ценност е когато се говори ясно, когато се въздържаме от говорене с "раздвоен език" (метафората е на Пули 1994: 273), т.е. неясно, мъгляво. Затова от 1994 г. Комитетът основава годишна награда за публично изказване, което е очебийно неточно, лъжливо, уклончиво, евфемистично, объркващо или противоречиво и най-вече което има гибелни политически и социални последствия (Луц 1989). Повечето от наградените са държавни служители и политици. Носителят на наградата "Публична лъжа" на NCTE за 2003 г. например е президентът Джордж Буш. Преди него през 1991 г. наградата получава Ричард Чейни - секретар на отбраната (вж. по-подробно Пули 1994: 271). Нют Гингридж, говорител на Камарата на представителите на САЩ (Долната камара), печели наградата за публична лъжа с брошурата си с евфемизми за политически съратници и дисфемизми за политически опоненти (вж. Луц, цит. по Пули 1994: 271).

Освен годишните награди за публична лъжа, NCTE изработва тест за проверка на разпознаването на езика на лъжата (вж. Приложение 2).

За съжаление, в българското общество с млада демокрация все още няма обществен отговор на спекулациите в политическото говорене, все още няма инициативи, които да са коригиращи и контролиращи публичното поведение на политиците.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Примери, използвани в Таблица 1 и в коментарния текст под нея:

Евфемизми и дисфемизми (в материали по кризата в Украйна през 2014 г.)

(1) ("Капитал", 4.03.2014 г., с. 9)

"Путин ритна кошера" (заглавие)

"Засега тя има за цел изпълнение на онова, което американският посланик в Москва Джордж Кенън през 1946 нарича "овладяване" (containment) на Русия"

"Ако обаче Путин се запъне, може да се премине към политиката на Рейгън Путин да бъде счупен, за да престане да дестабилизира света"

И ако не всички, то повечето от тях ще препоръчат този път стратегията "Кенън" да не трае 40 години, а броени дни или седмици, преди да се премине към подхода "Рейгън".

(2) ("Капитал", 4.03.2014 г., с. 9)

"Защо на Русия вече не й пука от Запада" (заглавие)

"По време на студената война в Кремъл се притесняваха, че една външнополитическа авантюра може да им донесе болезнени икономически санкции - експортни забрани за ключовата петролна индустрия и дори отрязване на достъпа до авоарите им в западните банки".

"Доказателствата са налице - ЕС редовно изразява загриженост от действията му (б.а. - на Путин), но никога не споменава руските милиарди".

(3) ("Капитал", 4.03.2014 г., с. 10)

"Какво иска Русия" (заглавие)

"Възторжените призиви на Европа и САЩ за ново начало (б.а. - в Украйна) най-вероятно са били разгледани като подигравка в Кремъл".

"Това значи де факто създаване на нов замразен конфликт в съседна държава, а това са инструменти за контрол, които Русия умее да ползва добре".

"Ако Русия благоволи да върне Крим на украинското правителство сега, това ще стане при такива условия, че тя по всяко време да може да рестартира конфликта, ако прецени за необходимо".

(4) ("Капитал", 4.03.2014 г., с. 11)

"Кремъл дестабилизира полуострова от години" (заглавие)

Шийла Голтни, зам.-ръководител на посолството на САЩ в Киев, пише в писмо от 2006 г.:

"Но почти всички потвърдиха, че проруските сили в Крим, действащи с финансиране и наставления от Москва, системно опитват да увеличат общественото напрежение в Крим за двете години от Оранжевата революция насам".

"През октомври посолството в Киев изпраща още една грама, озаглавена "Украйна-Русия: Военният конфликт вече не е немислим?" В нея се разказва за среща с анализатора по въпросите на отбраната Владимир Хорбулин, бивш съветник по националната сигурност, според когото "вътрешнополитически причини тласкат Русия към конфронтация с Украйна, преди да е изтекло през 2017 г. споразумението за разполагане на Черноморския флот в Севастопол".

"Докато Хорбулин вярва, че Русия разполага с множество невоенни лостове за влияние в Украйна (най-вече като раздухва нестабилност в Крим), той (б.а. - Дмитрий Медведев) не изключи употребата на военна сила, особено ако новият украински президент не се окаже толкова послушен, колкото Кремъл се надява".

(5) ("Капитал", 26.03.2014 г., с. 11)

"Олигарси помагат на Киев да задържи единството в страната" (заглавие)

"Докато напрежението в руски говорещите източни части на страната расте, правителството в Киев използва спорна стратегия (б.а. - предлага постове на губернатори на двама влиятелни бизнесмени, които обещали подкрепата си срещу евентуална руска инвазия), прибягвайки до помощта на местни богаташи, за да задържи единството, пише в. Financial Times".

"Това е план за стабилизация", коментира пред New York Times висш правителствен представител. Целта е да се използват не само държавни, но и частни ресурси. Изданието пише, че богатите индустриалци притежават такава сила в Украйна, че формират правителство в сянка с империя от стомана, въглища, телекоми и медии зад гърба си, както и армия от верни служители".

(6) ("Капитал", 05.03.2014 г., с.3)

"Credit Suisse: "Южен поток" ще е сред първите жертви при санкции срещу Русия" (заглавие)

"Вероятността "голямата украинска авантюра" да стигне до този сценарий (б.а. - навлизането на руската армия в Източна Украйна и разцепването на страната) е оценена на около 15-20%".

(7) ("Капитал", 05.03.2014 г., с.10)

"Путин: Няма да изпращаме войски в Украйна засега" (заглавие)

"Президентът прибра в поделенията частите, участвали във военните учения"

"Руският президент Владимир Путин заяви, че засега не се налага Москва да изпраща армията си в Украйна, но че дори ако в бъдеще вземе подобно решение, то ще бъде легитимно заради молбата на Виктор Янукович за помощ и наличието на "хуманитарна мисия".

"На нея руският държавен глава каза, че си запазва правото на "всякакви опции" срещу "беззаконието в Източна Украйна", но че до военна сила може да се прибегне само в краен случай с цел защита на гражданите на съседната страна".

"По-рано вчера стана ясно, че е била издадена заповед частите, участвали във военните учения в Западния и Централния руски военен окръг, да се приберат в поделенията си. Маневрите, съвпаднали с военната операция на Русия в Крим, трябваше да продължат до 3 март, а до 7 март около 150 000 военни и стотици танкове и кораби се очаква да се върнат по местата си за постоянно дислоциране. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи ученията като успешни, а самият президент уточни, че те са били планирани отдавна и нямат връзка със случващото се в Украйна".

"Обвиняват ни, че реакцията ни е нелегитимна, но трябва да напомним за реакцията на САЩ в Ирак и Либия, където те или действаха без каквито и да било санкции, или като ги изкривяваха", завърши той (б.а. - Путин).

(8) ("Капитал", 14.03.2014 г., с.10)

"Кремъл започна "най-мащабното учение на десантчици" край Украйна" (заглавие)

(9) ("Капитал", 14.03.2014 г., с.10-11)

"Евродепутатите определиха руския "акт на агресия, изразяващ се в нахлуване в Крим", като нарушение на международното право и предупредиха, че действията на Москва представляват заплаха за сигурността на ЕС".

"Според източници от кулоарите Киев възнамерява да повдигне въпроса за руската окупация на Крим пред Общото събрание на ООН следващата седмица"

Американския Сенат приема законопроект, който "позволява на американското правителство да предприеме икономически мерки срещу руски и украински чиновници, замесени в корупция и нарушаване на правата на човека в Украйна, както и срещу лица, отговорни за нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на страната".

(10) ("Капитал", 14.03.2014 г., с.21)

"След руската интервенция в украинската автономна република Крим няколко конгресмени и сенатори настояха САЩ да увеличат износа на природен газ и петрол, за да намалят зависимостта на Европа от руски енергийни източници".

(11) ("Капитал", 17.03.2014 г., с. 10)

"Арестът на олигарха Фирташ и посланието към Путин" (заглавие)

арестува - операция по задържането му

(12) ("Капитал", 17.03.2014 г., с. 11)

"И Пхенян подкрепя Москва след Асад" (заглавие)

Севернокорейският посланик в Москва: "Последните тревожни събития в Украйна, провокирани от предварително подготвени заговорници по сценарий на САЩ и Запада и с тяхното подстрекателство, убедително показват кой в крайна сметка е причината за всички беди на нашата планета".

"Асад за "миролюбивия" подход на Кремъл" (подзаглавие)

"В телеграма до Владимир Путин президентът Башар ал Асад изразява от свое и от името на сирийския народ солидарност с неговите усилия по възстановяване на реда и стабилността в Украйна в светлината на опита за преврат против законността и демокрацията в полза на радикали и терористи", гласеше съобщението на руските власти. "Дамаск подкрепя рационалния и миролюбив подход на руския президент, стремящ се към световна система, която поддържа стабилността и борбата с тероризма", е написал още сирийският диктатор, чиято страна е разкъсвана от кръвопролитна гражданска война".

"Междувременно в навечерието на референдума в Москва се състояха две демонстрации - срещу руската окупация на Крим и в подкрепа на присъединяването на автономната република към Руската федерация".

"По-рано депутатът Вячеслав Никонов заяви, че Москва приема украинската революция като "държавен преврат, направляван основно от американците... за да вкарат Украйна в НАТО". "Русия гледа на това като екзистенциална заплаха и ще направи всичко възможно, за да попречи на случването й", предупреди той.

(13) ("Капитал", 17.03.2014 г., с. 11)

"Готланд е от стратегическо значение за Русия и понеже "Северен поток" минава близо до острова, а в миналото Путин е изразявал готовността си да ползва руския военен флот за охрана на газопровода. През март 2013 г. бе симулирана бомбардировка на Готланд. Балтийският въздушен патрул на НАТО реагира навреме на "атаката", а шведските ВВС не успяха".

(14) ("Капитал", 24.03.2014 г., с. 8)

"Българската позиция за анексията на Крим върви към откровен фарс" (заглавие)

"(...) в Лондон президентът Плевнелиев заяви, че Европейският съюз трябва да следва стриктна политика срещу агресията на Москва, а в Брюксел премиерът Орешарски не изключи, че може да наложи вето на евентуално по-тежки икономически санкции на ЕС срещу Кремъл".

Орешарски в отговорна руски медии: "на този свят всичко е възможно".

"Позицията на правителството по кризата в Крим е плътно вписване в политиката на ЕС, ОССЕ и Съвета на Европа".

(15) ("Капитал", 24.03.2014 г., с. 9)

"Администрацията на Обама пропиля 4 години в т.нар. reset на отношенията с Кремъл, което не се превърна в нищо повече от позиране за снимка" (коментар на Гари Каспаров).

(16) ("Капитал", 24.03.2014 г., с. 10)

"До края на месеца многохилядна руска армия провежда маневри по източната граница на Украйна".

" До края на март по източната граница на Украйна се провежда мащабно военно учение с реални артилерийски стрелби".

"Представителят на Москва в ЕС Владимир Чижов каза пред Би Би Си, че страната му няма никакви "експанзионистични възгледи".

Джон Макейн "сравнява действията на Путин в Украйна с тези на нацистка Германия през 30-те години на ХХ век".

Александър Грушко, представител на Русия в централата на НАТО: "Русия е свободна да взема всякакви решения за защита на легитимните си интереси в сигурността".

(17) ("Капитал", 24.03.2014 г., с. 11)

"Как Меркел загуби доверие в Путин" (заглавие)

"втвърдяване на тона към Москва" - "предприе по-твърда линия"

(18) ("Капитал", 14.04.2014 г., с. 6)

"Руският посланик покани България в Евразийския съюз" (заглавие)

"Тези прояви на недоволство в Източна Украйна са показателни, че не всичко е наред в държавата".

(19) ("Капитал", 14.04.2014 г., с. 6)

"Стремим се към дипломатическо решение на кризата в Украйна" (заглавие)

"ответна реакция" - "нов кръг санкции" - "добро дипломатическо решение"

(20) ("Капитал", 14.04.2014 г., с. 10)

"Сепаратисти окупират градове в Източна Украйна" (заглавие)

"Властите в Киев започнаха в неделя операция за възстановяване на контрола над 100-хилядния източен град Словянск, където кметството и полицейското управление бяха превзети в събота от маскирани и въоръжени мъже, обявили се за част от т.нар. Донецка народна република".

"Министерството на външните работи на Украйна заяви, че разполага с всички необходими доказателства за причастността на руските спецслужби към "сепаратисткия метеж и завземането на държавни институции в Източна Украйна с цел отделянето на тези региони от нашата държава".

"Анализатори, цитирани от "Ройтерс", смятат, че след като е завзел Крим, сега Владимир Путин се опитва да не изгуби Източна Украйна (...)".

(21) ("Уикенд", автор: Петър Волгин, 19-25.04.2014, с. 37, 40);

"Превратът, маскиран като революция" (заглавие)

"Настоящите управляващи в Киев взеха властта по насилствен път, което действие навсякъде и винаги се нарича преврат".

"Западът наричаше това напълно легитимна проява на гражданското общество. Когато днес привържениците на федерализацията окупират сгради, биват наричани сепаратисти и екстремисти, платени от Кремъл".

В годините след разпада на СССР Съединените щати изляха милиарди долари за подкрепа на, както те го наричат, "развитието на гражданското общество в Украйна".

Между другото, украинците съвсем скоро ще разберат какво всъщност означават термини като "реформи", "тясно сътрудничество с МВФ" и "оздравителна приватизация".

"Значи, когато демократите палеха гуми, строяха барикади и се биеха с полицията, това беше символ на освободеното гражданско общество, а когато днес до крайни действия прибягват хората от Югоизточна Украйна, това е отвратителен сепаратизъм. Като слушаш властите в Киев и техните американски ментори, оставаш с впечатлението, че право да използват насилие имат единствено тези, които се определят като "демократични и прозападни" сили".

(22) ("Капитал", 26.03.2014 г., с. 8)

"Пресцентърът на Орешарски оряза думите му, че няма да налагаме вето в ЕС заради Москва" (заглавие)

"Нашата позиция ще я отстояваме в рамките на Европейския съвет. Оптимист съм, че ще се върви към деескалация на напрежението", заяви премиерът Орешарски. И добави: "Правя усилия цялостната позиция на държавата да бъде сравнително балансирана". Така въпросът с "нашата позиция в Европейския съвет" продължава да е загадка".

След КСНС Орешарски коментира: "Ние ще участваме във формирането на европейската позиция, както и досега сме го правили. Ако искате отговор "да" или "не", често в живота отговорите са между да и не".

(23) ("Капитал", 17.03.2014 г., с. 8)

"БСП се притеснява, че заради Украйна губи гласовете на русофилите" (заглавие)

"Тъй като в първоначалния вариант на декларацията се твърди, че БСП изразява "безпокойство от разполагането на допълнителни военни формирования от Руската федерация извън тяхната постоянна дислокация на Кримския полуостров", било предложено да се спомене и ролята на САЩ, за да има равнопоставеност. Освен това ще се добави и изречението, че "буди безпокойството участието в новото правителство на Киев на профашистка партия, както и на хора, натрупали по съмнителен начин богатство".

"Докато корекциите в декларацията са били предимно редакционни и с цел търсене на максимален баланс по Украйна, истинският проблем за Националния съвет е било поведението на външния министър Кристиан Вигенин".

Високопарен език

("Капитал", 26.03.2014 г., с. 10)

"социални туристи - емигранти (граждани на страни от ЕС), които отиват в Германия не за да работят, а за да се възползват от социалните плащания и помощи"

("Капитал", 05.03.2014 г., с.11)

"Как профсъюзите бяха победени в американска фабрика на Volkswagen" (заглавие)

"един от главните архитекти на стратегията" - авторите на действията

Професиолект

("Капитал", 26.03.2014 г., с. 8)

"Проектът "Карадере" - заплитане клас А" (заглавие)

Министърът на околната среда Искра Михайлова с сутрешния блок на TV7:

"Аз ще предложа да добавим поне още едно изречение в закона, което да гласи, че преди да бъде процедиран проектът, той трябва да получи становище по ОВОС. Без оценка за въздействието за нас този проект не съществува (...)"

("Капитал", 26.03.2014 г., с.14)

"Близо 5% е средната годишна доходност на най-масовите пенсионни фондове" (заглавие)

"Тогава пенсионните фондове на "Бъдеще" натрупаха загуби от инвестиции и имаха ниска отрицателна доходност - това важи за професионалния и доброволния".

("Капитал", 17.03.2014 г., с. 14)

"БНБ отказа на "Български пощи" лиценз за платежна институция" (заглавие)

"Причината са пропуски при управлението на риска, липса на ясни правила и прозрачност" (подзаглавие)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

БЕЛЕЖКИ

1. Някои от изразите са отразени в медийните текстове в кавички. Възможностите за интерпретация са две - (1) чрез кавичките се обозначава цитиране на нечие политическо слово; (2) чрез кавичките се изразява иронично отношение към израза и недоверие. Ето защо случаите с изрази в кавички се класифицират много трудно като евфемизми или дисфемизми. Контекстът невинаги е достатъчно ясен, за да може анализаторът да бъде напълно сигурен за какво отношение става дума. Тези трудности в интерпретацията още веднъж доказват, че медиите поддържат несигурността и неяснотата на споделените политически послания, а понякога се възползват умело, за да изразят своето отношение към коментираните събития. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Андрюс 1996: Andrews, Edna. Cultural Sensitivity and Political Correctness: The Linguistic Probli of Naming. // American Speech, vol. 71, No. 4 (Winter), 1996, pp. 389-404.

Грийнблат 1974: Greenblatt, Stephen J. Orwell as Satirist. // George Orwell: A Collecion of Critical Essays. Ed. Raymond Williams Englewood Chffs, HJ Prentice-Hall, 1974, 106-118.

Ефтимова 2014: Ефтимова, Андреана. Основните политически стилове днес са три. // Любословие, 2014 <http://luboslovie.bg/%d0%b4%d0%be%d1%86-%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%80%d0%b5%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d1%84%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d1%82%d0%b0%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b8%d0%b4%d0%b8%d0%b7%d0%b8> (08.08.2014).

Левчев 2013: Левчев, Владимир. Проклятието на либерала. // 24 часа.bg, 10.04.2013 <http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1909978> (08.08.2014).

Луц 1989: Lutz, William. Doublespeak. New York: Harper&Row, 1989.

Луц 1988-89: Lutz, William. Doublespeak. // Public Relation Quarterly, Winter 1988-89 <http://users.manchester.edu/FacStaff/MPLahman/Homepage/BerkebileMyWebsite/doublespeak.pdf> (08.08.2014).

Пули 1994: Pulley, Jerry L. Doublespeak and Euphiisms in Education. // The Clearing House, Taylor&Francis Ltd., vol. 67, № 5 (May-Jun. 1994), pp. 271-273.

© Андреана Ефтимова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.08.2014, № 8 (177)

Статията е подготвена вследствие на проучвания, осъществени в рамките на Проект по НИС "Политическата коректност като лингвистичен проблем" (Договор № 011 от 09.04.2014 г.) с ръководител доц. д-р Андреана Ефтимова. Авторката благодари на НИС при СУ за оказаната подкрепа.